Решение № 3847 от 19.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11115/2025
- Вид
- Решение № 3847
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- Ива Благомилова Благоева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3847 гр. Варна, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20253110111115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „******“ ЕООД осъдителен иск срещу „*****“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 920,33 евро с ДДС, представляваща платен депозит по чл.12 от сключения между страните договор за наем от 09.05.2024г., на основание чл.79, ал.1 вр. чл.20а, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, както и в уточняваща молба се твърди, че на 09.05.2024г. между страните е бил сключен договор за наем, по силата, на който ответникът, в качеството на наемодател, е предоставил на ищеца като наемател ползването на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *******.
Излага се, че договорът е сключен за срок от една година, като при подписването му от страна на наемателя е заплатен депозит от 1800 лева с ДДС, за което е издадена фактура. Сочи се, че наемателят със собствени средства е изградил пещ в имота, както и че е поставил настилка. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 01.06.2025г., както и че през м. май ищецът е уведомил ответника, че иска да прекрати договора и е предал ключовете на 01.06.2025г. и е напуснал същия. Сочи се, че с покана, изпратена по Вайбър, ответникът е поканен в едноседмичен срок от съобщаването, да възстанови дадения депозит от 1800 лева с ДДС, както и да му предостави възможност да вземе направената от ищеца пещ. Излага се, че ответникът е посочил, че има щети по имота, че отказва да върне депозита, както и че се предоставя едномесечен срок до 29.09.2025г. за вземане на пещта. Признава, че на 29.09.2025г. е взета пещта, като излага, че е получена покана от ответника за заплащане на сумата от 2040 лева, представляваща месечен наем за 34 дни.
Сочи се, че камината не е незаконна, че е изградена със съгласието на наемодателя. Посочва се, че доколкото не е използвал наетия имот, не дължи заплащане на месечен наем. Счита се, че не е налице неизпълнение по 1 договора за наем, което да води до основание за задържане на дадения депозит. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „*****“ ЕООД, в който се излагат доводи за допустимостта и неоснователността на иска. Оспорват се твърденията на ищеца, че е напуснал имота след прекратяването на договора за наем, както и че е поискал да вземе пещта на 18.08.2025г. Не се оспорва сключването на договора за наем между страните за срок от една година, считано от 01.06.2024г. Излага се, че на 09.05.2024г. е подписан приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че обектът е приет в добро функционално и техническо състояние, без забележки от страна на наемателя. Сочи се, че по искане на наемателя, поради затруднения и невъзможност да чака предизвестието, е подписан анекс от 31.07.2025г. за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.08.2025г. Излага се, че за месеците юни и юли 2025г. са издадени 4 броя фактури за наем и консумативи, които са заплатени от страна на наемателя.
Сочи се, че на наемателя е предоставена възможност, в срок до 15.08.2025г., да подготви обекта за предаване, като създаде организация по демонтаж и изнасяне на пещта. Излага се, че във връзка е предаването на обекта в периода от 12.08-14.08.2025г. е водена активна комуникация чрез телефон и вайбър за определяне на час и ден за предаване на обекта. Твърди се, че страните са уговорили предаването на обекта да е на 14.08.2025г. от 15:30 часа, на която дата пещта не била премахната, но и били констатирани щети по подовата настилка и покрива. Излага се, че наемателят е отказал многократно да подпише приемо-предавателния протокол. Сочи се, че на 25.08.2025г. е получена покана от ищеца, в която се иска в едноседмичен срок да бъде възстановен авансово внесеният наем, като в отговор на същата, на 25.08.2025г. е изпратена покана по електронна поща до ищеца, в която е уведомен на 26.08.2025г. в 9:30ч. да извърши на необходимите действия по демонтиране на незаконно изградената пещ в обекта. Твърди се, че на посочена дата не се е явил представител на наемателя, поради което в присъствието на свидетели е извършен оглед на състоянието на обекта, като е подписан приемо-предавателен протокол. Сочи се, че на 29.08.2025г. е отправена повторна покана до наемателя, като е предоставен 30 дневен срок за демонтаж на пещта, както и за възстановяване на щетите в обекта. Излага се, че до 29.09.2025г. не са предприети действия по отстраняване на пещта, поради което с писмо с изх.№00028/29.09.2025 г. е отправено предизвестие за демонтаж на пещта, както и за заплащане на обезщетение за забава от 34 дни в размер на 2040 лева. Признава се, че пещта е демонтирана на 29.09.2025г.
Позовавайки се на съдебна практика се намира, че изпълнението на задължението за връщане на наетата вещ подлежи на доказване от страна на наемателя. Сочи се, че след прекратяване на договора за наем, ползването на помещението е продължило, чрез съхранение на вещи на наемателя в имота на наемодателя, въпреки противопоставянето му, поради което се намира за дължимо обезщетение за ползата, от която последният е бил лишен, на основание чл.236, ал.2 ЗЗД. Отправя се възражение за прихващане със сумата от 2040 лева, представляваща дължимо от ищеца обезщетение за продължено ползване на имота, представляващо равностойността на наемните вноски за срок от 34 дни. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Съобразно твърденията от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1). доказването на валидно сключен договор за наем, 2). уговорката за плащане на гаранционен депозит в размер на 1500 лева, респ.
1800 лева с ДДС, 3). престирането на депозита от страна на ищеца в полза на ответника, 4). своята изправност по договора, а именно ползването на наетата вещ по предназначение и с грижата на добрия стопанин; 5). че е налице уговорка за връщане на гаранционния депозит; 6). че е титуляр на вземането за гаранционен депозит; 7). изискуемостта на процесното вземане.
По възражението за прихващане с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване – продължаването на ползване на имота до 29.09.2025г., чрез складиране на вещи на наемателя в имота, изискуемостта и размера на обезщетението.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е отделено за безспорно: сключването на договор за наем между страните от 09.05.2024г. за срок от една година, по повод на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *******.
За безспорно е отделено, както и се установява от приложената фактура №5205/09.05.2024г., че в деня на подписване на договора, наемателят е платил на наемодателя депозит в размер на 1500 лева без ДДС, респ. 1800 лева с ДДС.
От съдържанието на приложения по делото договор се установява, че в чл.12 от същия, е уговорено между страните, че така определената сума в размер на 1500 лева без ДДС, представлява обезпечение на точното изпълнение на всички задължения на наемателя по този договор. В тази връзка от съдържанието на договора за наем, се извежда още, че същият влиза в сила, считано от 01.06.2024г.
От приемо-предавателен протокол от 09.05.2024г. се установява, че помещението, предмет на договора за наем, е предадено от наемодателя на наемателя, в добро функционално и техническо състояние.
В хода на производството са разпитани и допуснатите на страната на ищеца, двама свидетели – Х.Е. и А.Г., които показания съдът кредитира. От същите се извлича, че ищецът е наел процесното помещение, което представлява заведение и в началото е било необходимо извършването на освежителни и ремонти дейности. И двамата свидетели споделят, че ищецът е изградил в помещението зидана пещ за готвене, с размери около метър, в овална форма. Конкретизират се, че поради липсата на посетители, заведението е било затворено през лятото на 2025г.
Отделно от неоспорения от страните и подписан от тях анекс, се извежда, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.08.2025г.
По делото е приобщен и протокол от 14.08.2025г., за предаване на обекта. От същия се установява от една страна, че към този момент владението е било предадено от наемателя на наемодателя. От друга страна се извлича, че на място в помещението е била изградена кухненска пещ, както и са констатирани щети по подовата настилка и покрива.
От писмена покана от 18.08.2025г., получена от ответника на 25.08.2025г., се установява, че наемателят е поканил в едноседмичен срок, наемодателя да му върне сумата в размер на 1800 лева, представляваща депозит, предоставен от ищеца на ответника, при сключване на договора за 3 наем.
От писмо с изх.№21/25.08.2025г., се установява, че ответникът е поканил ищеца да демонтира, изградената в обекта пещ на 26.08.2025г. в 09:30ч.
От писмо с изх.№22/29.08.2025г., се установява, че ответникът е предоставил срок от 30 дни за демонтиране на пещта, като считано от 27.08.2025г. до окончателното й премахване, ответникът ще начислява наем за всеки ден в размер на 1/30 от уговорения между тях наем, но за срок не повече от 30 дни.
От писмо с изх.№28/29.09.2025г., съставено от ответника и получено от ищеца на същата дата, се извлича, че ответникът е уведомил ищеца, че в предоставения му срок от 30 дни за демонтиране и изнасяне на изградената в обекта пещ, същият не е предприел подобни действия, поради което и дължи на ответника сумата в размер на 2040 лева, представляваща наем за ползване на помещението за период от 27.08.2025г. до 29.09.2025г. – 34 дни.
За безспорно е отделено между страните, че вземането на пещта от страна на ищеца е реализирано на 29.09.2025г.
Други относими и допустими доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Производството е образувано по предявен от „******“ ЕООД осъдителен иск срещу „*****“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 920,33 евро с ДДС, представляваща платен депозит по чл.12 от сключения между страните договор за наем от 09.05.2024г., на основание чл.79, ал.1 вр. чл.20а, ал.1 ЗЗД.
От посочената в договора клауза, доколкото не е уговорено друго, се извлича, че предадената от наемателя на наемодателя сума в размер на 1800 лева с ДДС, служи за обезпечение на точното изпълнение на всички задължения на наемателя по този договор.
Не се оспорва, че страните са прекратили по взаимно съгласие сключения между тях договор, считано от 01.08.2025г., като към този момент дължимите наемни вноски, както и разходи за консумативи са били заплатени от наемателя. От съставения протокол за предаване се установява, че в предоставения срок от 15 дни, помещението е било предадено на наемодателя.
От протокола се извежда, че на място са констатирани от наемодателя щети по подовата настилка и покрива. Не са ангажирани обаче доказателства за тяхната количествена стойност.
От горното следва, че ролята на предоставената от ищеца на ответника сума като депозит, има акцесорен характер и правото на наемодателя да задържи сумата е до момента до който страните са обвързани с валидно наемно правоотношение. Обезпечителната му функция, доколкото не са уговорени други условия за връщането й, има за цел да обезпечи именно изпълнението на задълженията на наемателя. А именно – заплащане на наемната цена и консумативи и разходи за ползване на имота, обезщетение за имуществени вреди, надхвърлящи неговото нормално изхабяване.
В настоящия случай се извлича, че договорът е прекратен по взаимно съгласие между страните, считано от 01.08.2025г., както и страните не спорят, че до този момент, наемателят е заплатил наемната цена, режийни разходи и 4 консумативи. Няма данни за стойността на установени в помещението щети.