Решение № 688 от 23.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300501273 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Етажната собственост в сграда, находяща се в гр.*****, с която се обжалва решение № 260258 от 27.01.2021г. по гр.д.№ 2354/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.45 от ЗС и чл.11, ал.1, т.10, б.“е“ от ЗУЕС за признаване на правото на изваждане от сградата в режим на етажна собственост на собственика на ап.№ 2 Н. Г. С. и на обитателките на същото жилище К. С. С. и В. С. С. за срок от три години. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По- конкретно се сочи, че от събраните доказателства категорично се установяват многобройните и продължаващи нарушения на реда на ЕС, допуснати от въззиваемите, както и спазването на предвидения в закона ред за отстраняването им. В противоречие с тези доказателства първонистанционният съд приел, че процедурата не е спазена, а също така, че нарушенията са преустановени. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Н. С. /същата освен в лично качеството участва по делото и като настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря К.С./. В същия се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поконкретно че събраните по първоинстанционното дело доказателства са преценени правилно 1 от първоинстанционния съд и също така че са правилни изводите по съществото на спора.

От Н. С. е подадена и частна жалба против определение от 16.02.2021г., с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските. В частната жалба се сочи, че реално е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева, които следва да й бъдат присъдени.

С подадения от ЕС отговор на частната жалба, същата се оспорва като неоснователна.

По първоинстанционното дело са предявени искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл.45 от ЗС и чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС. В исковата молба се твърди, че първите двама ответници- Н. и С.С.и / С.С. е починал в хода на делото/ са собственици, а останалите двеК. и В. С.и, са обитатели на апартамент № 2 в сградата, находяща се в гр.*****. Всички те системно нарушавали правилника за вътрешния ред, като от 2013г. събирали, натрупвали и складирали пожароопасни материали. В тази насока им било дадено предписание от РС ПБЗН- ****, което не било изпълнено. Освен това в жилището им не се спазвала хигиена, което довело до развъждането на насекоми и плъхове, разпространили се по цялата сграда.

Обитателите на ап.№2 системно облекчавали биологичните си нужди на етажните площадки. По причина на това от ОС на ЕС било гласувано решение за извеждането им от апартамента за срок от 3 години. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на против същата били подадени възражения в срок.

В отговора на исковата молба се твърди, че Н. С. не е извършвала вменените й нарушения на реда в жилищната сграда. Всички в семейството й били социално слаби, като К.С. била с 80% намалена работоспособност. Набляга се на това, че в съобщението от МВР било посочено, че не са извършили престъпление от общ характер, а следва да премахнат отпадъци. Твърди се, че към момента на подаване на отговора всички дадени предписания били изпълнени.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗС, собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост може да бъде изваден от сградата по решение на общото събрание за срок до три години, ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди и ли ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Задължително условие по ал.2 на чл.45 за вземането на решение за изваждане е собственикът да е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота, и след това нарушението да не е преустановено. Безспорно е, че въззиваемата Н. С. е собственик на горепосочения ап.№ 2, а дъщерите й К. и В. С.и и към датата на гласуване на решението за изваждането им от сградата, и към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а и в хода на исковото производство са обитавали това жилище. По първоинстанционното дело са налице многобройни писмени доказателства за това, че в същото жилище са били натрупани голямо количество горими отпадъци и материали. Така например в писмо от ІІ РСПБЗН- гр.**** изх.№ 2

747/22.08.2017г. до управителя на ЕС се сочи, че при извършена проверка е констатирано струпването на големи количества горими материали в целия апартамент; в писмо от ІІ РСПБЗН- гр.**** изх.№ 18/03.01.2018г. до управителя на ЕС се сочи, че на Н. С. е връчено противопожарно разпореждане № 56/02.11.2017г. и поради неизпълнение на предписаното премахване на горимите отпадъци и материали от жилището й й е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съставено е и наказателно постановление № 57/05.01.2018г.. В обясненията си, дадени по реда ан чл.176 от ГПК етажната собственичка М. Д. сочи, че многократно са се обръщали лично към Н. С. и към покойния й съпруг С.С. с молба да почистят жилището си. В него те били натрупали всевъзможни боклуци- дрехи, вестници, картони, найлони. В него се въдели плъхове и хлебарки. К.С. денонощно била на стълбищната площадка, където извършвала и физиологичните си нужди. По настоящето дело се събраха доказателства- заверени преписи от документите, регистриращи произшествие № 577- пожар на 16.11.2021г. в сградата на ул.“*****, *****, относно това, че на посочената дата в ап.№ 2 е избухнал пожар. Очевидно е, че е налице поведение на собственици и обитателите на това жилище, излагащо сградата на опасност, а също и действия, които не се вписват в общо приетите представи за добри нрави.

До въззиваемите, включително и до починалия в хода на първоинстанционното дело С.С., е отправено общо предупреждение по чл.45, ал.2 от ЗС с дата 31.05.2018г., в което са описани следните нарушение през период от пет години: събиране, внасяне, натрупване и складиране на пожароопасни хартии, велпапета, кашони в помещенията на апартаментастаите, коридорите, както и на терасите. Конкретно по отношение на въззиваемите се сочи, че същите се занимават с клошарство. К.С. от пет години живеела на площадката пред ап.№ 2 и трупала на нея горими отпадъци, храни, парцали, включително там екскремирала.

Описани са и предприетите от Етажната собственост действия за търсене на съдействие през период още от 214 година от РЗИ- гр.*****- гр.****. Посочено е, че въпреки отправените до С.и предписания от службата за пожарна безопасност, включително и след издаването на наказателно постановление, трупането на лесно запалими материали в жилището е продължило. Предупреждението е подписано от управителя на ЕС и от още четирима етажни собственици, като от същите е съставен и подписан протокол от същата дата, в който е отразено, че на позвъняването на звънеца на ап.№ 2 вратата отворили Н. и С.С.и. Те взели предупреждението от управителя, прочели го, засмяли се, след което го хвърлили в посока към него и останалите етажни собственици и затворили вратата. Предупреждението било залепено на входната врата на ап.№ 2 и на таблото на входа на жилищната сграда.

По подадено от Етажната собственост в сградата на ул.“***** заявление по чл.410 от ГПК за изваждане на въззиваемите от сградата въз основа на решение на ОС от 12.09.2018г. е образувано ч.гр.дело № 20285/2018г. по описа на ПРС. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение за извеждане С.и от обитаваното от тях жилище за срок от три години. Решението от 12.09.2018г. е налице на л.36- 37 по приложеното ч.гр.дело № 20285/2018г.. В същото е отразено, че са присъствали двадесет и двама 3 собственици, притежаващи общо 94,40% от общите части на сградата. Отразено е също така, че решението за изваждане на въззиваемите от етажната собственост е гласувано единодушно. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗУЕС, за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 от ЗС е необходимо мнозинство от не по- малко от 75 % ид.части общите части. Съобразно със съдържанието на решението, което не е оспорено, следва да се приеме, че необходимият кворум, както за провеждането на събранието, така и за гласуване на решението е бил налице. На л.38 по приложеното ч.гр.дело № 20285/2018г. е налице и протокол от 13.09.2018г., в който е отразено, че на посочената дата управителят на ЕС В.К. и етажните собственици И. А., Х. Л., И. И. и М. Д. са посетили жилището на С.и, за да им връчат препис от решението от 12.09.2018г.. Описана е аналогична на тази в протокола за връчване на предупреждението фактология, с тази разлика, че на стълбищната площадка е присъствала и К.С., която, след като решението й било прочетено, отказала да го получи. В протокола е отразено, че на входната врата на ап.№ 2 и на таблото на входа са били залепени екземпляри от протокола за проведеното на 12.09.2018г. общо събрание и съобщение за изготвяне на протокола. Същите документи били пуснати и в пощенската кутия на семейство С.и.

Съгласно трайната съдебна практика- така например Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. III г. о. на ВКС , Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №

4357/2008 г., II г. о., Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС и др., „решенията на ОС на ЕС по своята правна природа са близки до решенията на общите събрания на отделните търговски дружества и по отношение на тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г. разяснения“. Приема се също така, че решенията на ОС на етажната собственост не представляват многостранни договори, тъй като те обвързват и етажните собственици, които не са участвали на събранието или не са гласували за съответните решения, поради което по отношение на същите не са приложими правилата на ЗЗД. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г ., ОСГК на ВКС се приема, че когато решенията на общото събрание противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби, или е налице процесуална незаконосъобразност под формата на неспазена процедура за свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения, тези решения ще са отменяеми като незаконосъобразни, но това не води до тяхната нищожност. Така например съществуващата съдебна практика относно решенията на ОС на ЕС е обобщена в Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о на ВКС по следния начин: „конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили действие, онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл.

16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. По същия начин в Определение № 89/22.05.2017г. на 4

ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, І отд. се приема, че „Р ешението на ОС е незаконосъобразно тогава, когато: ОС е свикано и/или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно тогава, когато: редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; ОСЕС е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или липсва /не е взето/ решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.