Решение № 23023 от 15.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23023 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110170333 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Л. С. срещу М. Е.

П..

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на недвижим имот.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 123, находящ се в гр. ******, с площ от 64,78 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 7, с площ от 2 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, Е.П.С., А.А.Л., заедно с 0,755 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващ съгласно схема № 15-1075567/22.10.2024 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 64, 78 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 7 с площ 2 кв.м., 0, 755% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Твърди, че съсобствеността е възникнала, както следва:

С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 1

ЗТСУ, С.К.Д. е закупил процесния имот през време на брака си с Р.С.Д. в режим на СИО.

Р.С.Д. е починала на 24.06.1992 г., като е оставила наследници по закон:

С.К.Д. - съпруг, и Д.С.Д. - дъщеря.

Д.С.Д. е починала на 11.06.2002 г., като е оставила наследници по закон:

З.П.Д. - съпруг, и С.К.Д. - баща.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г. С.К.Д. прехвърля на Р.Е.П. собствените си 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С влязло в сила решение от 08.06.2009 г. по гр.д. № 18251/2008 г. на СРС, ГО, 29 състав е развален по иск на С.К.Д. срещу Р.Е.П. договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г., сключен с Р.Е.П. за 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 24.03.2009 г. З.П.Д. продава на М. Е. П. придобита по наследство 1/8 ид.ч. от процесния имот.

Твърди се, че на 28.05.2009 г. С.К.Д. завещава собствените си 7/8 ид.ч. от имота на ищеца В. Л. С. и на Д.В.С. (по 7/16 на всеки).

С констативен нотариален акт от 05.07.2024 г. В. Л. С. и Д.В.С. са признати за собственици – двамата общо на 7/8 ид.ч. от процесния имот на основание – нотариално завещание.

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 04.09.2024 г. Д.В.С. продава на В. Л. С. собствените си 7/16 ид.ч. от процесния имот (представляващи 1/2 от придобити по завещание 7/8).

С оглед изложеното ищецът В. Л. С. се легитимира като собственик на 7/8 ид.ч. (по завещание и покупко-продажба), а ответницата М. Е. П. – на 1/8 ид.ч. (от покупко-продажба), при които квоти се иска допускане на делба помежду им.

Ищецът твърди, че имотът се ползва единствено от ответницата, поради което отправя искане последната да бъде осъдена да му заплаща 700 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Е. П. - Каменова, с който оспорва иска. Твърди, че е единствен собственик на имота, тъй като е придобила 1/8 ид.ч. с договор за покупкопродажба и 7/8 ид.ч. – по давност. Твърди, че през 2011 г. С.Д. я е извикал да се грижи за него, като след неговата смърт 2013 г. и до настоящия момент владее целия имот като свой, с оглед на което и е предприела действия по снабдяване с КНА. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

2

Представен е договор за покупко-продажба на жилище от 19.02.1979 г., сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, по силата на който С.К.Д. е закупил процесния имот, като страните не спорят, че това е станало през време на брака му с Р.С.Д..

Видно от удостоверение за наследници, Р.С.Д. е починала на 24.06.1992 г., като е оставила наследници по закон: С.К.Д. – съпруг, и Д.С.Д. – дъщеря.

Видно от удостоверение за наследници, Д.С.Д. е починала на 11.06.2002 г., като е оставила наследници по закон: З.П.Д. – съпруг, и С.К.Д. – баща.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г. С.К.Д. прехвърля на Р.Е.П. собствените си 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С влязло в сила решение от 08.06.2009 г. по гр.д. № 18251/2008 г. на СРС, ГО, 29 състав е развален по иск на С.К.Д. срещу Р.Е.П. договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г., сключен с Р.Е.П. за 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, от 24.03.2009 г. З.П.Д. продава на М. Е. П. придобитата по наследство 1/8 ид.ч. от процесния имот.

С нотариално завещание № *****, дело № 7/2009 от 28.05.2009 г. С.К.Д. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (с изключение на неговата ид.ч. от възстановени наследствени от баща му К.Д.П. земеделски земи в землището на с. Извор) поравно на В. Л. С. и на Д.В.С.

С констативен нотариален акт от 05.07.2024 г. № ******, дело № 1341/2024 г. В. Л. С. и Д.В.С. са признати за собственици двамата общо на 7/8 ид.ч. от процесния имот на основание – нотариално завещание.

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *****, от 04.09.2024 г. Д.В.С. продава на В. Л. С. собствените си 7/16 ид.ч. от процесния имот (представляващи 1/2 от придобити по завещание и 7/8).

По делото е представено заявление-декларация от 05.09.2024 г. за признаване право на собственост на процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по чл.587 ГПК и чл.79 ЗС, в което ответницата е посочила, че е придобила 1/8 ид.ч. от продажба и 7/8 ид.ч. по давност.

Пред СРС е разпитана свидетелката М.М.К., която депозира показания, че познава ответницата от 2013 г. – 2014 г.; че тогава е разбрала за апартамента в ж.к. „Л.“, който не е посещавала, но от ответницата знае, че трябва да полага грижи за него и че имотът е останал от близък приятел на семейството й, за когото се е грижила; че ответницата й е разказвала за козметични ремонти в имота в периода 2016 г.; че ответницата е пренасяла мебели от старото й жилище, за да освежи процесния имот, тъй като е бил в окаяно състояние, подменяни са тапети; че не знае ответницата да е живяла в този имот, но знае да е помагала на възрастен човек там, както и че след като е починал, там е 3 имало почистване, изнасяне на мебели; че знае за ремонт на общите части, както и че ответницата й е казвала, че трябва да плаща сметки.

Пред СРС е разпитан и свидетелят И.И.Г., който депозира показания, че познава ответницата от 2010 г., тъй като е била приятелка на майка му, а впоследствие са се сближили и със свидетеля. Заявява, че знае за апартамента в ж.к. „Л.“; че не е влизал в имота; че знае ответницата да се е грижила за възрастен човек там, близък на семейството й преди около десетина години, който е починал, след което ответницата е останала да стопанисва имота, да се грижи за него, но никога не е живяла в него; че знае да е давала пари на касиерката на входа за ремонтни дейности, както и че е правила освежителен ремонт.

От заключението на СТЕ по делото се установява, че средният пазарен наем за имота възлиза на сумата 1000 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Предмет на производството в настоящата му фаза съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК са въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Представен е договор за покупко-продажба на жилище от 19.02.1979 г., сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, по силата на който С.К.Д. е закупил процесния имот, като страните не спорят, че това е станало през време на брака му с Р.С.Д., с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО по арг. от чл.13 СК от 1968 г. (отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.).

Видно от удостоверение за наследници, Р.С.Д. е починала на 24.06.1992 г., при което СИО се е прекратила при равни дялове, като е оставила наследници по закон: С.К.Д. – съпруг, и Д.С.Д. – дъщеря, придобили, както следва: С.К.Д. – 3/4 (1/2 от прекратената СИО + 1/4 по наследяване), и Д.С.Д.

– 1/4.

Видно от удостоверение за наследници, Д.С.Д. е починала на 11.06.2002 г., като е оставила наследници по закон: З.П.Д. – съпруг, и С.К.Д. – баща, придобили както следва: З.П.Д. – 1/8, и С.К.Д. – 1/8, с оглед на което С.К.Д. е станал собственик на общо 7/8.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г. С.К.Д. прехвърля на Р.Е.П. собствените си 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С влязло в сила решение от 08.06.2009 г. по гр.д. № 18251/2008 г. на СРС, ГО, 29 състав е развален по иск на С.К.Д. срещу Р.Е.П. договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2008 г., сключен с Р.Е.П. за 7/8 ид.ч. от процесния имот.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, от 24.03.2009 г. З.П.Д. продава на М. Е. П. придобитата по наследство 1/8 ид.ч. от процесния имот.

4

С нотариално завещание № *****, дело № 7/2009 от 28.05.2009 г. С.К.Д. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (с изключение на неговата ид.ч. от възстановени наследствени от баща му К.Д.П. земеделски земи в землището на с. Извор) поравно на В. Л. С. и на Д.В.С., което включва и собствените му 7/8 ид.ч. от процесния имот (по 7/16 на всеки от тях).

С констативен нотариален акт от 05.07.2024 г. № ******, дело № 1341/2024 г. В. Л. С. и Д.В.С. са признати за собственици двамата общо на 7/8 ид.ч. от процесния имот на основание – нотариално завещание.

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *****, от 04.09.2024 г. Д.В.С. продава на В. Л. С. собствените си 7/16 ид.ч. от процесния имот (представляващи 1/2 от придобити по завещание и 7/8).

С оглед изложеното се налага извод за наличието на съсобственост, както следва: М. Е. П. – 1/8, и В. Л. С. – 7/8.

От страна на ответницата М. Е. П. е заявено възражение за придобивна давност по отношение на 7/8 ид.ч. от имота.

Съгласно чл.79, л.1 ЗС, която намира приложение в случая, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С оглед твърденията на ответницата, че владее имота от смъртта на С.К.Д. през м.03.2013 г. (05.03.2013 г.), в нейна тежест е да докаже, че е владяла имота (упражнявала е фактическата власт с намерение за своене) в релевантния период, както и че упражнявала тази фактическа власт постоянно (изисква се фактическата власт върху вещта да няма случаен характер, а да изразява воля трайно да се държи вещта, т. е. осъществяването на фактическата власт да не е със спорадичен характер, вкл. да не се допуска други лица да владеят вещта, като е въпрос на фактическа преценка дали действията са израз на воля да се държи и запази вещта като че ли върху нея владелецът има вещно право), непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – по арг. на чл. 81 ЗС), несъмнително (т. е. трябва да бъде сигурно, неговите два признака трябва да са налице, без да има съмнение за това. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, той не трябва да допуска чужди действия, т. е. цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си), спокойно (т. е. когато не е установено с насилие; ако владението е насилствено, докато трае насилието, владението е опорочено по отношение на лицето, срещу което се упражнява насилието) и явно (ако то не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец).