Определение № 1029 от 05.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002102412 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от С. Ч. П. (с юридическо образование) срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 1063/23.02.2024 г. постановено по в. гр. д. №3387/2023 г.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Върховен административен съд с писмен отговор, чрез юрисконсулт П. Д., оспорва жалбата. Излага, че не са налице сочените от касатора основанията за допускане на обжалването. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна Административен съд – София – град, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Жалбата е частично недопустима, насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

1

Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалният интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т.1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай, обжалваното въззивно решение е постановено по предявен иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на Върховен административен съд да заплати на С. Ч. П. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от забавеното разглеждане на производството по адм. дело № 6621/2014 по описа на АССГ. Цената на този иск е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което въззивното решение в тази му част не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба в посочената част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Ч. П. срещу Административен съд София – град иск за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойства, притеснения, страх, неудовлетвореност, разочарование, загуба на доверието към държавните институции, резултат от забавеното разглеждане на адм. дело № 6621/2014 по описа на Административен съд – София град, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 21.03.2018г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, следното:

Производството по адм.д. № 6621/2014 г. на Административен съд – София град било образувано по искова молба от Д. Ц. и З. С.. На 19.02.2015 г. ищецът, заедно с други физически лица, направил искане за конституирането му като страна по делото и предявил претенция за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.1995 г. до окончателното изплащане. Искането било отхвърлено от административният съд, който изпратил препис от молбата за образуването в отделно производство. По същата било образувано адм. д. № 2401/2015 г. по описа на АССГ, 40 състав, което след отстраняване на констатираните нередовности, било присъединено към адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, 48 състав.

2

Въззивният съд посочил, че продължителността на административното производство, разгледано от първостепенния съд била 2 години 6 месеца и 7 дни от образуването му на 04.07.2014 г. до изпращане на касационната жалба на Върховен административен съд, на 11.01.2017 г. В рамките на този период, делото било спряно в продължение на 26 дни поради наличие на висящ преюдициален спор; били разгледани две частни жалби; проведени общо единадесет открити съдебни заседания, шест от които след конституирането на ищеца П. като страна. Установил, че ищецът е участвал лично само в първото открито съдебно заседание след конституирането му, след което бил представляван от З. С., пълномощник на всички ищци. Съдът посочил, че след изпращане на делото на Върховния административен съд, по подадената касационна жалба било образувано адм. д. № 582/2017 г. Разглеждането му продължило 2 години, 1 месец и 15 дни, в периода от 13.01.2017 г. до постановяване на съдебното решение на 28.02.2019 г. В рамките на този период делото било спряно за 1 месец и 10 дни; били разгледани две частни производства; проведени били пет открити съдебни заседания, като в три от тях ход на делото не е бил даден поради нередовна процедура по призоваване, настъпила смърт на страна в процеса и за осигуряване на правна защита и съдействие на жалбоподателите по искане на техния пълномощник.

С оглед на така установеното и обстоятелството, че началото на релевантния период на разглеждане на делото се определя от момента на отнасяне на спора пред съда за конкретната страна, въззивният съд направил извод, че за ищеца този срок е започнал да тече на 19.02.2015 г. (когато предявил претенцията си, образувана в адм. д. № 2401/2015 г. на АССГ, впоследствие присъединено към процесното адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ).

Изложил, че това производство е приключило с влязло в сила съдебно решение на 28.02.2019г., поради което общата му продължителност, при съобразяване периодите на спиране, била малко над 1 година и 9 месеца пред първостепенния съд и 1 година и 11 месеца пред касационната инстанция. Съдът установил, че при разглеждане на делото съдилищата са извършвали необходимите процесуални действия по движението му в срок, без забава; отчел усилията на АССГ за ускоряване на производството, като го насрочвал за разглеждане в открито съдебно заседание почти всеки месец. Приел, че продължителността на производството била обусловена от неговия предмет, обхващащ претенциите по три съединени дела, с двадесет и пет ищци; направените искания за предоставяне на правна помощ и процесуално представителство, необходими за осигуряване на равен достъп до правосъдие. При преценка продължителността на разглеждане на делото, въззивният съд съобразил поведението на ищците и на техния процесуален представител, който направил четири искания за отвод на съдебния състав, едно от които било уважено и довело до определяне на нов съдия-докладчик; искане за прекратяване на производството; искане за правна помощ и за спиране на производството; депозирал многократно молби, с част от които представял вече представени доказателства или излагал вече наведени доводи, по които съдебните състави следвало отново да извършват преценка за допустимост и относимост. Установил, че имало и допълнителни причини за отлагане на делото: неявяването на свидетели, както и подадените искания от назначените от съда процесуални представители за освобождаването им.

3

При формиране на правните си изводи, съдът отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.), преценката за наличието или липсата на нарушено право на разглеждане и решаване на конкретно дело в разумен срок, съгласно чл.

6, § 1 от Конвенцията, следва да се извърши при съобразяване на следните обстоятелства: неговата обща продължителност; предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност; поведението на страните и техните процесуални представители; поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи; както и други факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока. Изложил, че нито КЗПЧОС, нито вътрешноправната нормативна уредба фиксират срок за приключване на делото като "разумен". Последният следва да се тълкува като подходящ, според обстоятелствата по конкретното дело свързани с неговото разглеждане и необходими за приключването му, като страната не следва да бъде държана прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение.

С оглед на изложеното направил извод, че в конкретния случай установената обща продължителност на производството отговаря на изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като не е прекомерна, с оглед посочените критерии и конкретно установените обстоятелства свързани с: фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия, поведението на участниците в производството и съда.

Липсата на забавяне при разглеждане на производството, обосновала и извода на съда за липса на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По изложените съображения въззивният съд намерил предявения иск за неоснователен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по всички представени с въззивната жалба доказателства от въззивника, тяхната съпоставимост, с оглед на факта, че ищци по предметните дела, от които се търсят вреди от бавно правосъдие са 25, с общ пълномощник, като се произнесе относно вредите от забавата, определени с влезли в сила решения за пълномощника, валидни ли са за всички ищци направили искания за същите вреди. Наведени са доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а е приел, че има субективна различност по отношение на ищците, макар да е налице обективна еднаквост и е следвало да съобрази влезлите в сила решения по гр.д.№941/2021г. и гр.д.

№7347/2019г. на СГС. Претендира обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Този въпрос е некоректно зададен и неотносим към мотивите на въззивното решение, и изводите на въззивния съд. При постановяване на решението съдът не е приел, че е налице забавено разглеждане на производството по адм.д.№ 6621/2014 г. по описа на АССГ по отношение на ищеца, от което същият е претърпял вреди, нито че е налице „обективна еднаквост“ (идентични факти) по отношение на С. Ч. П. и ищците Д. Ц. и З. С., подали исковата молба, инициирала процесното административно дело. При преценка продължителността на воденото от С. П. производство, въззивният съд е съобразил трайно 4 установената практика на ВКС (част, от която е решение №306/22.10.2019г. по гр.д.