Решение № 78 от 18.11.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Силистра, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело № 20223400900004 по описа за 2022 година

ИЩЕЦЪТ – И. Г. Ф., – лично и със съгласието на своята майка З. С. И., ЕГН********** претендира от съда да постанови решение, с което осъди ответника „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 да му заплати сумата от 80 000, частично предявени от сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществено вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания от ПТП на 06.12.2020г., ведно със законна лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.12.2020г. /датата на уведомяване на ответника/ до окончателното погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение/главница и лихва по чл.429, ал.3 КЗ/ считано от 12.01.2021г./датата на постановения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното погасяване на вземането.

Претендира разноски за производството.

Твърди, че на 06.12.2020 г., около 01:30 часа на път III - 2307, при км. 5 + 200, настъпва ПТП - самокатастрофа, при която лек автомобил марка „БМВ“, с per. № СС 7208 СА, управляван от водача Д. М.М., който поради движение с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост, губи управление над моторното превозно средство, в резултата на което излиза извън пътното платно и се удря в бетонна стена на отводнителен канал. В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, ищецът претърпява множество и тежки телесни увреждания, които налагат спешната му хоспитализация в МБАЛ „Силистра“ АД, а именно: на 06.12.20220г. ищецът постъпва по спешност в лечебното заведение със силни 1 болки и невъзможност за движения в лява тазобедрена става, след. загуба на съзнание за около 10 минути. Увреденото общо здравословно състояние на ищеца наложило да му бъде извършен пълен набор от образни и кръвни изследвания, в резултат на които е констатирано, че ляв долен крайник е скъсен, аддуциран и вътрешно ротиран, налични силни болки в лява тазобедрена става, невъзможност за движение на ставата, невъзможност за натоварване на крайника, комоцио, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и множество други поради което му е поставена диагноза „изкълчване на бедрото".

Във връзка с ПТП са образувани производство № 259 ЗМ-226/2020г. по описа на РУ .на МВР – Дулово, пр.пр. №4054/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Силистра. Последствие - с протоколно определение от 22.11.2021г. по НОХД № 226/2021г. по описа на PC - Дулово е одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК, с което Д.М. М. се признава за виновен за допуснатото пътнотранспортно произшествие.

В резултат на причинените телесни увреждания е търпял и все още търпи както чисто физически болки и страдания, така и други негативни изживявания, както и неудобствата от битов характер, които е бил принуден да изпитва.

Ответникът отговаря за вредите, причинени на трети лица, тъй като за лек автомобил марка „БМВ“, с per. № СС 7208 СА към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, учредено с полица № BG/02/1200003343322 , сключена в „БУЛ ИНС” АД, с начална дата на покритие 04.12.2020 г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Поради това предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но същата не била удовлетворена.

Това го мотивира да предяви исканията си пред съда.

ОТВЕТНИКЪТ – „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 оспорва механизма на произшествието и отговорността на водача на МПС марка „БМВ“, модел „525 ТД“, с per. № СС 7208 СА, управляван от водач Д. М. М., в това число неговата вина и противоправно поведение, както и твърденията за получаване на телесни повреди. Твърди, ПТП и произтеклите от него вреди да са съпричинени от самия пострадал, който е пътувал в същия лек автомобил без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Оспорва твърденията, ищецът, в резултат на процесното ПТП, да е претърпял заявените в исковата молба телесни повреди,твърдените в исковата молба нетърпими и неотшумяващи болки, невъзможност за движение на ставата и натоварване на крайника, тежка и остра психотравма, да са резултат от евентуално получените от настъпилото ПТП увреждания. Оспорва твърденията за продължителност на 2 оздравителния и възстановителен процес.Оспорва размера на претендираните вреди и претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на главния иск, респ. чл. 429, ал. 3 от КЗ, тъй като в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва обезщетение за забава за периода от момента на отказа на застрахователя да изплати обезщетение, а не от момента на увреждането.Вторият иск за лихва по своята същност представлява включване на лихвата в главницата и представлява анатоцизъм, забранен от закона.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

По делото се установяват и следствие събраните доказателства не са спорни следните факти: на 06.12.2020 г. е реализирано ПТП от Д. М. М., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с per. № СС 7208 СА; при така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена средна телесна повреда на ищеца, като пътник в управлявания от М. автомобил; по образувано във връзка с инцидента НОХД № 226/2021г. по описа на PC – Дулово е одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК, с което Д.

М.М. се признава за виновен за допуснатото пътнотранспортно произшествие и причиняване по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в луксация на лява тазобедрена става; за управлявания при ПТП л.а. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна към датата на събитието; отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл.380 КЗ; изтичане на тримесечния рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл.380 КЗ до предявяване на иска, в случаите на отказ за плащане или несъгласие с определеното/изплатеното обезщетение от застрахователя.

При тази установеност съдът намира, че деликтната отговорност на извършителя Д. М. М. по отношение на увредения е безспорно доказана и при наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка ГО, за периода на настъпване на вредите, е налице основание за ангажиране функционалната отговорност на ответника, като застраховател.

Относно въпросите по справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приноса на пострадалия за вредите от процесното ПТП:

По отношение вида и степента на увреждането на ищеца по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, събрани са гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Х. – близка на семейството, и Ш. – сестра на ищеца, приложена е медицинска документация. От тях се установява, че вследствие на ПТП-то ищецът И. Г. Ф. е получил травматични увреждания, изразяващи се в следното: контузия на ляв долен крайник, клинични и рентгенови данни за луксация на лявата тазобедрена става.

Според експерта, причиняването на травматична луксация и периода на 3 възстановяване след оказана специализирана медицинска помощ са съпроводени от силни болки и невъзможност за самообслужване, като повече от 30 дни пациента е прикован на легло заради директната скелетна екстензия. След преминаване на острата фаза на травмата в периода на възстановяване болките не са така силно изразени, но съпровождат опитите за ходене, като по - интензивно физическо натоварване почти е невъзможно, както поради силната болка така и поради нестабилност в ставата. Според експерта, общата нетрудоспособност при луксация на ТБС е в рамките на 9 12 месеца при условие, че не възникнат усложнения през време на оздравителния процес. Продължителността на лечебния и възстановителния период в случая са: 8 дни болничен престой, през който са извършени диагностично - лечебни мероприятия и на 06.12.2020г. под обща венозна анестезия е извършена закрита репозиция на лява ТБС. Поставен на директна скелетна екстензия. След изписването насочен за продължаване на лечението по КП 256 поради това, че заболяването е след острата си фаза, процесът на лечение не е приключил и не може да се осъществи в домашни условия. В заключението и устните си разяснения лекарят посочва, че последица от травмата е хипотрофия на бедрената мускулатура с около 1 см. Понастоящем движенията в лявата ТБС са запазени по обем, но при опити за по - бърз ход или затичване, поради нестабилност в ставата и силни болки, това натоварване не се поема от крайника. Събраните писмени и гласни доказателства потвърждават твърденията на ищеца /16г. – към датата на ПТП/, че така получените от ПТП телесни увреждания са довели до множество негативни последици: търпени от пострадалия болки и страдания в продължителен период, част от лечението включва обездвижване на легло /постелен режим/ за около 30 дни, имал е нужда от постоянни грижи и е получавал такива от родителите си. След това е започнал да се придвижва с две патерици за около 2- 3 месеца. Последвало е постепенно натоварване и рехабилитация. Случилото се е дало отражение и върху психиката на пострадалия /СПЕ/ - за определен период през който продължава лечението и рехабилитацията му е бил с нарушено личностово функциониране. Две години след инцидента е възстановен, планува продължаване на образованието си, изключая възможностите му да спортува.

При съобразяване вида на така описаните травматични увреждания посочени по-горе и преценени като обективен критерий; извършването на оперативна намеса; продължителността на оздравителния процес, който нормално протича 12 месеца, включващ продължителен постелен режим, ползване на патерици, ползване на чужда помощ; необходимостта от последваща рехабилитация; трайни изменения във физическото му здраве и емоционално състояние; множество ограничения в социалния му живот за дълъг период от време след настъпване на събитието, обществено икономическите условия към 2020г., както и съдебната практика по сходни казуси /напр. Решение № 183/19.02.2020 г. по т. д. № 2866/2018 г. на ВКС/, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да е в размер на общо 70 000 лв.

Поведението на пострадалия към момента на произшествието 4 несъмнено обаче сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Безспорно се установи, че по време на инцидента ищецът е седял на предна дясна седалка, но без поставен обезопасителен колан, въпреки възможността за използването му – действие, забранено императивно с нормите на чл. 137в, ал. 1 - 3 от ЗДвП. По този въпрос съдът провери и съобрази наличните в приложено към настоящото производство д.п. 259 МЗ 226/2020г. на РУ на МВР Дулово показания на пострадалия /л.57/. Експертно се установи, че с оглед видът и интензитетът на получените от ищеца травми, ако той е бил с поставен колан, не би следвало да получи луксация на лявата тазобедрена става – основното травматично увреждане при ПТП – така устни разяснения на експерта-медик. Предвид това съдът определя процент от 20% за съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

При това положение обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост в размер на 56 000 лв. /след приспадане от общия им размер - 70 000 лв. на 20% /14 000 лв./ Искът е предявен за сумата от 80000 лева, респ. до сумата от 56 000 лева следва да се уважи, а за разликата до 80 000 лева да се отхвърли.

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника (чл. 429, ал. 3 КЗ) - 30.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.