Решение № 81 от 16.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500737 по описа за 2025 година

С Решение № 24 от 18.02.2025г., постановено по гр. дело № 661/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат е осъдена З. С. Т. да заплати на К. К. К. сума в размер от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му на 10.06.2024г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от З. С.

Т., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство не се установява по ясен и категоричен начин механизмът на извършеното деяние, причинно- следствената връзка между деянието и 1 вредите, както и вида на получените телесни увреждания.

В депозираната въззивна жалба се излага становище във връзка с представените по делото доказателства, като се твърди, че същите са съставени въз основа на показания на ищеца и съдържат противоречиви данни по отношение обективното състояние на К.. Твърди се, че съдът е кредитирал показанията на свидетели, заинтересовани от хода на делото, които твърдели, че З. Т. е нанесла удари по ръцете на въззиваемия.

В жалбата се навеждат доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява причинно - следствена връзка между извършеното на 10.06.2024г. деяние и настъпилия резултат – травматични увреждания. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал твърденията си за преживени болки и страдания, душевен дискомфорт и психическо разстройство, които да са настъпили вследствие претърпения инцидент. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни и необосновани изводи.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Препис от въззивната жалба е връчен на процесуалния представител на ответната страна и в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна - К. К. К. чрез неговия процесуален представител – адвокат Атанасова, с който същата се оспорва изцяло.

С писмения отговор се твърди, че постановеното решение на първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци. Посочва се, че съдът постановил съдебния акт при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че за да възникне отговорност за 2 поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да бъде налице следния фактически състав: извършено противоправно деяние (действие или бездействие), настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина.

В писмения отговор се излагат аргументи във връзка с представените медицински документи и направените от въззивната страна възражения.

Заявява се, че безспорно по делото се установява, че на 12.06.2024г. ищецът е посетил съдебен лекар към УМБАЛ- Бургас, който му е издал Съдебно удостоверение № 240/2024г., в което се посочва, че са констатирани охлузвания и оток на лявата китка, охлузване на дясната ръка, като тези травматични увреждани са получени в резултат на ударно и тангенциално действие, с или върху твърди, тъпи/тъпоръбести предмети.

В писмения отговор се подчертава, че отразеното в горецитираното медицинско Удостоверение и приложените медицински документи се потвърждава както от обясненията на служителите на МВР, пристигнали след подаден сигнал на тел. 112, така и от събраните по делото гласни доказателства. Излага се становище относно представените по делото доказателства във връзка с преживените болки и страдания от извършеното деяние.

Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. К. К. от гр. **********, Община ******** 3 против З. С. Т., с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от нея на 10.06.2024г. неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на охлузвания и оток на лявата китка, охлузване на дясната ръка от удари с дървен кол, които удари ответната страна му е нанесла, в резултат на което са претърпени болки и страдания, душевен дискомфорт, психическо разстройство – вкл. – тревожност и смут, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че на 10.06.2024г. ищецът заедно с жената, с която живее на съпружески начала – С. А. и заедно с А. А. са започнали да монтират ограда между неговия имот и имота на ответната страна по точки, поставени от геодезист и след като са започнали монтажа, ответната страна е излязла на двора, държейки дървен кол и е започнала да го удря по едната ръка, а после и по другата ръка. Посочва се, че след нанесените удари ищецът е изтървал ударния перфоратор, а С. А. се е притеснила и е повикала органите на реда. След като са посетили органите на МВР неговия дом, ищецът сочи, че по техни разпореждания е спрял монтирането на оградата и е посетил Спешен център, за да му бъдат обработени раните, а на 12.06.2024г. е посетил съдебен лекар, който му е издал съдебно-медицинско удостоверение.

В исковата си молба, ищецът твърди, че в резултат на извършените от ответната страна действия на 10.06.2024г. са му причинени охлузвания и оток на лявата китка, охлузване на дясната ръка от удари с дървен кол, които удари ответната страна му е нанесла яростно с дървен кол по едната и после по другата ръка и в резултат на което е претърпял болки и страдания, душевен дискомфорт, психическо разстройство, вкл. тревожност и смут от ответната страна.

Ответната страна – З. С. Т. депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че на 21.05.2024г. е видяла К. К., който й е заявил, че границата на имота му е разчертан и е обяснил, че разчертаването върви и навътре по оградата и че ще трябва да вземат част от двора, а досегашната й ограда да се събори. Ответната страна посочва, че заедно с нейния син са посетили техническата служба в гр.

Сунгурларе и отговорът на служителите е, че няма промяна нито в уличните 4 планове, нито в границите на нейния или съседния имот.

В писмения отговор на исковата молба се посочва, че на 10.06.2024г. около 19.00 часа тя била в задната част на двора и е чула, че се работи с машина и приближавайки се на мястото на шума е видяла К. да пробива циментовата ограда, а С. е придържала стълб, който той е закрепвал, след което им е извикала да спрат, умолявала ги е да престанат да рушат, но те не са й обърнали внимание. Ответната страна посочва, че им е казала да прекратят незаконните си действия и с пръчката, на която се е подпирала, почуквайки на стълба им е обяснила, че нямат право да го слагат там, а К. е спрял и е казал на С. да извика полиция. След като са дошли органите на МВР, ответната страна посочва, че им е обяснила, че същия ден са подали молба до Кмета, за да дойде Комисия на място и да изясни въпроса, при което по нареждане на полицаите работата по оградата е била преустановена.

В писмения отговор се посочва, че К. К. работи като кофражист и тя е виждала отоци и кафяви петна и друг път по ръцете му.

За да уважи предявения иск и да присъди сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на К. К. неимуществени вреди на 10.06.2024г., първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приет за доказан факта, че ищецът е получил две охлузни рани по двете ръце с оток. Съдът е приел, че ответната страна следва да отговаря за причинените на пострадалото лице неимуществени вреди и е приел, че обезщетение в размер на 500 лева в пълна степен репарира нанесените вреди.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че съдебният акт е валиден и допустим акт и по отношенията на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, БОС намира следното:

По делото е представено копие от Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Център за спешна медицинска помощ – филиал Сунгурларе от дата – 10.06.2024г., от който е видно, че К. К. е посетил центъра за спешна 5 медицинска помощ и е констатирано наличие на две охлузни рани от по около 1 см на двете ръце.

По делото е представено и копие от Болничен лист за временна нетрудоспособност, издаден в полза на К. К. К., от който е видно, че му е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 11.06.2024г. до 14.06.2024т. с диагноза – открита рана на неуточнена част на предмишницата, а като причина е посочено – злополука – нетрудова.

По делото е представено и Съдебномедицинско удостоверение № 240/2024г., издадено от УМБАЛ – Бургас АД, отделение по Съдебна медицина от 12.06.2024г., от което е видно, че е извършен преглед на К. К. К. и е констатирано, че в областта на задно – външната повърхност на лявата китка се установява неправилно по форма, кафеникафо – червеникаво охлузване, над нивото на околната кожа, на площ от размери от 1/0, 5 см, като областта около охлузването е обхваната от умерено напрегнат оток, с преливащи се в неувредена кожа граници на площ с размери 4/4 см. В представеното по делото удостоверение се посочва, че в областта на основата на палеца, по гръбната повърхност на дясната ръка, се установява неправилно по форма кафеникаво – червеникаво охлузване над нивото на околната кожа на площ с размери 1/0,5 см. В представеното по делото удостоверение се посочва, че тези констатирани травматични увреждания са получени в резултат от ударното и тангенциалното действие, с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и биха могли да се получат по време и начин, както съобщава пострадалия, а именно – на 10.06.2024г. около 20.00 часа в негов имот в гр. Сунгурларе е бил нападнат от негова съседка с дървен кол.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана С. А. А. – живуща на семейни начала с ищеца, от показанията на която се установява, че на 10.06.2024г. след работа са решили да продължат процедурата по местене на оградата, която са започнали още през месец февруари след като са се снабдили със скица на имота от общината. След като са поставили първото колче, което тя е държала, а К. К. е държал перфоратора е дошла Т. със своята проходилка и се приближила към тях с викове и с кол първо е ударила ръката на К., а после го е ударила по другата ръка докато изтърве перфоратора, след което той е изтървал машината от болка и е започнал да бърше кръвта от ръцете си. Свидетелката в своите показания посочва, че на инцидента са 6 присъствали освен двамата с К., нейният баща, ответната страна и нейната съседка Й. – други хора не е имало.