Решение № 177 от 07.07.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. С., 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20222200500231 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № № 260030/01.04.2022г. по гр. дело № 48/2021г. на Районен съд С., с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен от П. ИВ. П. ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.“ ул. „Т.** срещу Д. СЛ. Д. ЕГН ********** от с. Ж.в., общ. С., ул. „Ц.К. ** за заплащане на сума в размер на 5729 лв., представляваща стойността на направени разходи за ремонт на недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи и салон, със застроена площ от 94 кв.м , описан в нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Е.Ш., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 128, с район на действие - С.ски районен съд, находящ се на адрес: с. Ж.в., общ. С., ул. “Ц.К. **, както и доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, подкрепящи единствено тезата на ответника. Игнорирани са решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи действителното фактическо положение. Изобщо не са взети предвид материалноправни норми, относими към конкретния казус. Първоинстанционния съд не изложил убедителни мотиви, относно 1 достоверността и незаинтересоваността на показанията на свидетелката С.С.. Нейните показания не били подкрепени с каквито и да било други относими доказателства, които да потвърдят соченото от нея, че е получавала доходи в магазина, в който само тя и приятелката й твърдят, че е работела. Ако това обстоятелство е било факт, би следвало да бъдат ангажирани от страна на ответника писмени доказателства, като трудов договор или поне някакво друго доказателство, че този магазин е бил управляван от нея. По делото било представено от ТД на НАП - Бургас удостоверение, от което се установило, че свидетелката С.С. в качеството си на ЕТ изобщо не е подавала декларация по чл, 50 ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г., което означавало, че същата изобщо не е извършвала търговска дейност, а не както е заключил съда, че всъщност би могла да е реализирала фактически печалба.

Първоинстанционния съд изобщо също не е изложил убедителни мотиви по каква причина не е приел показанията на свидетелите Д., управител на „Виджи 09” ЕООД, свидетеля В., управител на ЕТ”Бор - В. В.” и свидетеля Загорков за такива, щото да се противопоставят на тези на свидетелката С.С., особено в случая, когато по делото са приети и неоспорени от страните писмени доказателства в подкрепа на показанията тези свидетели, които и не се установи да имат някакви близки или роднински връзки с която и да е от страните.

Събраните по делото писмени доказателства - договор за изработка от 01.11.2019 г., сключен от ищеца, в качеството му на възложител с ЕТ”Бор - В. В.”, в качеството му на изпълнител; договор за изработка от 14.05.2019 г., сключен от ищеца, в качеството му на възложител с ”Виджи 09” ЕООД, в качеството му на изпълнител и квитанция, издадена от „Топливо - Искра” ООД, в която е посочено, че въззивникът е заплатил сумата за дърва на 17.07.2020 г., които представляват по своето съдържание и форма частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна. С оглед предмета на спорното право в така образуваното съдебно производсто не се изследват въпросите относно паричните средства, с които е разполагала всяка една от страните, в т.ч. и свид. С.С., а това кой е бил фактическият платец на паричните средства за извършените „подобрения“ в процесния имот и преди всичко чия собственост са били тези парични средства. В този смисъл по делото са събрани сигурни доказателства, че такива лични средства не са нито осигурявани, нито изразходвани от въззивника за посочените в исковата молба ремонтни работи, както и за закупените дърва за огрев. Безспорно е от заявеното от свид. В. В. Д. управител на „ВИДЖИ 09“ ЕООД, който изрично заяви, че парична сума в размер на 1 000 лева, съставляваща лични средства на дъщерята на въззиваемия, му е била предадена лично от нея под формата на аванс, именно в стопанисван от същата търговски обект - магазин, находящ се в близост до супермаркет „Била“, а по конкретно находящ се на ъгъла, респ. на юго-западната част на кръстовището, образувано от бул. „Б.М.“ и бул „Х.Д.“. Тези факти не само разколебават, но тотално опровергават домогванията на въззивника да установява, че същият е участвал в извършеният ремонт с негови лични парични средства. За сметка на 2 това обаче, по делото, а и чрез показанията на свид. В.а П.а, безспорно е установено, че ищецът/въззивник в посочения период не само не е работил, но не е установена и каквато и да било словестна договорка за заплащане от негова страна на твърдените подобрения. Още по-малко са установени извършени от него действия, установяващи извършени от него плащания, камо ли с негови лични финансови средства. Подробно се оспорват доводите за пристрастност на приетите от съда показания и се излагат аргументи. В хода на проведеното съдебно производство не било установено и доказано от страна на ищеца, че визираните договори са съставени и подписани на посочените в тях дати. От друга страна представените по делото от страна на двамата търговци ЕТ „Бор- В. В.“, ЕИК 205602023 и „ВИДЖИ 09“ ЕООД, ЕИК 200564608, фискални касови бонове опровергават тезата за наличието на сключени договори между ищеца и визираните търговци. Напротив представените от последните фискални касови бонове (ФКБ) единствено и несъмнено доказват, че нито са били надлежно удостоверени извършените авансови плащания и то от страна на дъщерята на въззиваемия, нито са удостоверени последващите плащания, така както изисква Наредба N: Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Видно от съдържанието на представените множество ФКБ е безусловно ясно, че от страна на търговците единствено е направен неуспешен опит да се установява истинността на оспорените договори за изработка, представени от ищеца. По делото така и не били представени фактури и/или ФКБ, удостоверяващи приетите като авансово заплатени суми, нито пък фактури и/ или ФКБ, установяващи последващо заплатените суми, дължими под формата на остатък. Още по-малко се установява каквато и да е кореспонденция между показанията на законните представители на двамата търговци и съдържанието на представените ФКБ с цел да се обосновава редовно издадени данъчни документи, удостоверяващи поръчките и тяхното изпълнение. Събраните по делото доказателства опровергават тези два договора, които са били произведени единствено и само за нуждите на съдебното производство и съответно съставени във всички случаи след приключване на фактическите отношения по изработка, монтаж и заплащане на „ПВЦ остъкления - 3 броя прозорци и 1 брой алуминиева врата, на стойност 2 934 лева, както и интериорни врати 4 броя и входна вратна 1 брой на стойност 1 800 лева“. Ищецът с предоставените му парични средства от свид. С. С., е следвало да се разплати окончателно, като фактически предаде поверените му парични средства, което той и сторил. В обобщение се иска да се потвърди решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ 3 интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Правилно е приетото от районния съд, че при водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Така, с оглед на установените фактически обстоятелства по спора, претенцията се квалифицирана като такава по чл. 59 ЗЗД.

Съдът обаче приел, че в случая не се установило при условията на пълното и главно доказване първия елемент от фактически състав на чл. 59 ЗЗД, а именно обедняването на ищеца чрез извършването на разходи за заплащането на извършените строително-ремонтни дейности по силата на сключените от него в качеството на възложител договори за изработка в имота на ответника и на поръчаните и доставени дърва за огрев.

Този извод обаче не кореспондира с установените по делото доказателства, от които безспорно се установява, че въззивникът е сключил Договор за изработка на 01.11.2019 г. в качеството на възложител с ЕТ „Бор “ в качество на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава до 25.11.2019 г. да достави и монтира една входна врата и 4 бр. интериорни врати, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената поръчка сумата от 1800 лв. Ищецът е сключил и договор за изработка на 14.05.2019 г. в качеството на възложител с „Виджи 09 “ ЕООД в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава до 20.11.2019 г. да извърши смяна на дограма на три броя прозорци и на една врата, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената поръчка сумата от 2934 лв. Видно от приложения по делото превозен билет от 17.07.2020 г. „Топливо-Искра“ ООД е транспортирало в качеството си на 4 изпращач дървесина на адрес в с. Ж.в., ул. „Ц.К. **, като получател е посочена дъщерята на ответника С.С.. В издадената от „Топливо-Искра“ ООД квитанция е посочено, че ищецът е заплатил сумата от 995 лв. на 17.07.2020 г.