Решение № 828 от 03.02.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 03.02.2019 г.

В

И

М Е Т О Н

А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА

ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14308/ 2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ- М.Б.П., ЕГН **********, чрез адв.

Е.Г. и адв. Й.Н. - заедно и поотделно, със съдебен адрес:*** 1000, пл. „********, вх.********- Адвокатска кантора, твърди, че на 03 февруари 2017г., около 10.00 часа, в град София е имала среща с приятелка - Ц.П.Л. в района на пазара на „Димитър Петков“. След като се видели двете заедно тръгнали към дома й.

Пресичайки кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с ул. „Димитър Петков“ от страната на 136-то училище, в момента, в който ищцата стъпила на самия тротоар на ул. „Димитър Петков“ /, се спънала в неравност /дупка/ на шахта на тротоара и паднала. Горната част на тялото й се стоварила в необезопасена тротоарна шахта, чиито бетонен капак бил с нарушена цялост и от него стърчали оголени и остри железни елементи. Капакът на тротоарната шахта бил продънен, с дупки, обшит с метал, като оголените и остри железни елементи стърчали над нивото на плочките на тротоара. Заявява, че в момента на падането почувствала силна, пронизваща и непоносима болка в гръдния кош. Имала чувството, че се задушава, не можела да си поема въздух. Опитала се да се изправи, но не успяла, поради което се наложило нейната приятелка да я вдигне от земята. Изпитвала нетърпима болка при всяко вдишване, което наложило да потърси спешна помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“.

Там се установило, че в резултат от падането е получила контузия на гръдния кош. Малък преврален излив в лява гръдна кухина, счупване на ребрата в лява гръдна половина. Въпреки назначеното лечение, не се чувствала по –добре, затова се наложило още веднъж да посети болницата. Ищцата излага, че в резултат от получените травматични увреждания е изпитвала силни болки, които са й пречели да се обслужва самостоятелно, не можела да върти домакинството си, не можела да ходи на работа. Изпитвала страх да излиза сама навън, а след като преодоляла това винаги като е из града гледа единствено и само в земята, защото се страхува, че пак може да й се случи същото нещо. И към момента здравето й не е възстановено напълно, ребрата й все още не са оздравели като няма и прогноза кога отново ще бъде в добро здраве, както преди инцидента и ще се чувства здрава, без да изпитва болки и притеснения. Всичко това окозва силно негативно влияние и върху семейството й.

С оглед изложеното намира, че ответникът, който не е положил необходимата грижа да поддържа тротоарите в гр. София в изправно състояние, което позволява тяхното безопасно използване по предназначение, е виновен за причинените й вреди и моли съда да го осъди да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – С.О.- РАЙОН “В.”, гр.СОФИЯ 1303, бул.”********, оспорва предявения иск като недопустим поради липса на процесуална легитимация. Евентуално оспорва същия като неоснователен и твърди, че не е доказан механизмът на настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно следствена връзка между тях и неизпълнение на каквото и да било негово задължение по поддръжка на процесното съоръжение. Посочва, че не е собственик на последното и няма задължение да поддържа неговото изправно състояние. Твърди, че то е собственост на ЧЕЗ Б. ЕООД, което следва да носи отговорността за поддържането му в безопасно състояние. Евентуално оспорва иска и по размер. Претендира разноски за производството.

Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран Ч.Б.

ЕАД, ЕИК-*******, който оспорва своята отговорност, като твърди, че улицата заедно с тротоарите, в т.ч. уличното осветление като част от техническата инфраструктура, са общинска собственост и следва да се осъществява от общината. Тротоарът, като елемент от улицата, е общинска собственост и поддържането й, както и на всички улични конструктивни елементи, следва да се осъществява от Общината.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че ищцата М.П. е получила следните травматични увреждания на 03. 02. 2017 г. -контузия на гръдния кош; счупване на VIII, IX и X леви ребра; плеврален излив в лявата гръдна. М.П. е получила травма на тялото, която е причинила счупване на три ребра и образуване на излив в плевралната кухина, което е затруднило движенията и самообслужването й за около 2 - 2,5 месеца. С оглед характера, местоположението и степента на травматичните увреди на ищцата може да се приеме, че те биха могли да бъдат получени при падане от собствен ръст на земята и удар в твърд тъп предмет в областта на гръдния кош. Проведено е домашно — амбулаторно консервативно лечение. Ищцата е била в отпуск по болест 14 дни. Здравословното състояние на ищцата към настоящия момент е стабилизирано. Възстановена е самостоятелната й походка.

Двете гръдни половини вземат еднакво участие в дишането и е възстановена респираторната им подвижност. В двете гръдни 1/2 се чува нормално дишане. Възстановяването на ищцата е протекло без усложнения и е продължило около 3 месеца.

Допусната е повторна СМЕ, тъй като първоначалната е оспорена от ищцовата страна. Според заключението на повторната експертиза при ищцата непосредствено след съобщен инцидент на 03.02.17 г. са установени: гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на леви ребра от 8-мо до 11-то по задна мишнична линия с малък плеврален излив в лява половина на гръдна кухина. За травмата на меките тъкани на гръден кош липсва морфологично описание (форма, размер, вид, прецизна локализация и др.). При благоприятно протичане на оздравителен процес след счупване на повече от 2 ребра средностатистически функционално възстановяване настъпва за срок от около 2-2,5-3 месеца след травмата. В конкретния случай, съгласно представените мед. документи, при пострадалата е налице забавено костообразуване и срастване на счупените ребра, вкл. до 20.10.17г. и 10.10.18 г., като се регистрират данни за псевдоартроза на счупените фрагменти, както и малки плеврални сраствания. Съгласно приложената актуално високоинформативно изследване КТ на гръден кош и към настоящия момент не е настъпило пълно срастване на счупените ребра, тъй като на места и при 4-те счупеени ребра 8, 9, 10 и 11 се проследяват фрактурни линии. Установяват се данни за финни плеврални сраствания към задната част на ляв косто-диафрагмален синус. Този по-дълъг възстановителен период може да се приеме като усложнение на получената травма и да се отдаде, както на индивидуални особености при възстановяването, така и на евентуално неспазване на предписания режим на лечение с имобилизация и алиментарно субсидиране или на възможни съпътстващи заболявания. Счупването на 3 или 4 ребра по една линия може да се причини по пряк механизъм при удар с или върху твърд тъп предмет с набелязан ръб на контактната повърхност с дължина повече от 6 - 8 см. Тази травма може де се причини и индиректно по механизъм на притискане на гръден кош. За да се прецени точния механизъм, в практиката се използва прецизно морфологично описание на получени мекотъканни увреждания и/или анализ на дрехи, с които е бил облечен пострадалият. За съжаление в конкретния случай по делото липсват такива данни. Проведеният специализиран съдебномедицински преглед не е констатирал травматични увреди. Това е така поради обстоятелството, че е извършен на 14.02.17 г., 11 дена след съобщения инцидент и на практика през изтеклия период е напълно възможно да са заличени морфологичните признаци на травмата на меките тъкани. По делото липсват и прецизни данни за терена, върху който се твърди, че е паднала пострадалата при причиняване на травмите. При наличните данни, в теоретичен аспект, не може да се изключи възможността констатираната при пострадалата травма да е причинена по време и начин, твърдени в исковата молба, а именно- при падане от собствен ръст върху терен, с удар на странично-задната част на лява половина на гръдния й кош върху изпъкващ ръб на нарушената конструкция на шахта. Съгласно представените медицински документи при пострадалата е налице затегнато протичане на възстановяването с по-продължителен от средностатистическия възстановителен период и с развитие на усложнения - псевдоартроза (непълно срастване) на счупените ребра и настъпване на малки плеврални сраствания. Съгласно приложените данни от последното представено по делото образно изследване при пострадалата и към 10.10.18 г., макар около счупванията на ребра да са оформени калуси, не е настъпило пълно срастване на счупените VIII, IX, X и XI ребра, тъй като на места все още са проследими фрактурните линии. Установени са и фини пневмо-плеврални сраствания в левия КДС дорзално. Средностатистическият срок на възстановяване е до 2 - 2,5 - 3 месеца след инцидента. От практиката, обаче, е известно и не рядко при подобна травма да не настъпи възстановяване в срок и да се развият посттравматични усложнения.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката Ц.П.Л. сочи, че присъствала на самия инцидент. На 03.02.2017 г. се разбрали с ищцата да й дойде на гости. Отишла да я посрещне и пресичайки светофара, стъпвайки на тротоара, видяла, че приятелката й се спънала и паднала, защото желязната обшивка на шахтите стърчали над асфалта. Това се случило около 10 часа сутринта. Свидетелката изтъква, че тази желязна обшивка не стърчи толкова, че да се види, ищцата не я видяла, спънала се и паднала върху шахтите. Шахтите били оголени, била нарушена тяхната цялост. Твърди, че е минавала през това място, където паднала приятелката й. Там е тротоар, не е пътека, на който тротоар може да се пресече от двете страни, имало и светофар. От там минавали много други хора. Не било обозначено по никакъв начин, че там има стърчаща шахта. Шахтите били с дупки, защото бетонът, който покривал шахтата бил изронен. Нямало го бетонът и се виждали железата, които държат бетона на самия капак. Видяла приятелката си да пада, тя се спънала, паднала, легнала на лявата си страна с лявата ръка напред и започнала да охка и да казва колко много я боли и че не може да си поеме въздух. Времето било сухо, нямало нарушена видимост. Сочи, че ищцата не ходила с висок ток, тя винаги ходила с удобни и равни обувки.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.

Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.