Решение № 112 от 20.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Кюстендил, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора В. Д. П. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600525 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по ЧАСТНА ЖАЛБА на осъденото лице В. Г. Д., ЕГН **********, изтърпяващ наказание ЛС в затвора в гр.Бобов дол, подадена чрез защитника му адв.Кр. Т. срещу протоколно Определение № 953/21.09.2023 г. на КнРС с предмет чл.25 НК, постановено по ЧНД № 887/2023 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата му за определяне на общо наказание измежду наказанията по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС и НОХД № 766/2022 г. на КнРС. Моли се за отмяна определението на КнРС. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

В о.с.з.прокурорът оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение, като е правилно и законосъобразно.

Защитникът на осъденото лице адв.К. Т. моли съда за постановяване на решение, с което да се постанови отмяна на обжалваното определение и групиране на поисканите от осъденото лице наказания.

Осъденото лице по негово изрично желание не беше призовавано за въззивното заседание и не се яви пред съда.

1

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните прие, че жалбата е допустима като подадена в законовия срок и от надлежно легитимирана страна, но е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение на КнРС е оставена без уважение молбата на жалбоподателя В. Г. Д. за определяне на общо наказание по реда на чл.25 във вр. с чл.23 НК измежду наложените му наказания по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС и НОХД № 766/2022 г. на КнРС.

В мотивите на определението си съдът е приел, че по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС е наложено на Д. наказание“пробация“ и споразумението е влязло в сила на 22.07.2021 г.

По-нататък е прието, че деянието по НОХД № 766/2022 г. за престъпление по чл.183 НК е извършено в периода от м.февруари 2021 г. до 1.05.2022 г. и за него с Присъда № 9/23.02.2023 г. на Д. е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което в момента Д. търпи, като присъдата е влязла в сила на 2.06.2023 г. Съдът е приел, че деянието по втората присъда е довършено на 1.05.2022 г. и в този смисъл второто деяние е извършено, след като е имало влязла в сила присъда за предходното му осъждане със споразумението по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС. По тези съображения съдът е заключил, че липсват предпоставките на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 НК и е оставил молбата за кумулация без уважение.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на материалния закон. Настоящият състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд, като ще ги допълни със собствени такива.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 НК ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът, като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Съгласно чл.25 ал.1 НК разпоредбите на чл.23 и 24 НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

В случая двете процесни осъждания на Д. са с отделни присъди, респ. споразумение и присъда. Но не е налице императивното условие за групиране 2 на двете наказания, тъй като към момента на довършване на престъплението, предмет на НОХД № 766/2022 г., който е 1.05.2022 г., вече е било налице влязлото в сила на 22.07.2021 г. споразумение по НОХД № 271/2021 г. Т.е. за един немалък период от продължаваното престъпление – след 22.07.2021 г. до довършването му на 1.05.2022 г. – вече е имало влязла в сила присъда по см.на чл.23 ал.1 НК, което изключва възможността за приложение на тази разпоредба и за групиране на двете наказания.

Като е постановил отхвърлително определение по молбата на Д. за групиране наказанията по двете посочени дела, КнРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът намери доводите в частната жалба за отмяна на обжалваното определение за неоснователни.

Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 953/21.09.2023 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 887/2023 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на затвора – гр. Бобов дол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3