Решение № 2709 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2709 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330116514 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 357 ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът И. В. Б., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Н. К., е предявил против „Монди Стамболийски” ЕАД, ЕИК:

1300839571, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Заводска” № 1, представлявано от ******* ****** Г.В. и К.Е., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 лева, представляваща допълнителна компенсация, дължима от работодателя на работника при прекратяване на ТПО, в качеството му на служител в продължителен болничен над 2 месеца, според писмо от 12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.11.2025 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало ТПО за периода 25.02.2024 г.- 17.01.2025 г. на длъжността- оператор производство хартия- ролапарат, кранист, с основно месечно възнаграждение от 1 269, 27 лева. ТПО било прекратено със Заповед № 91/ 16.01.2025 г., поради закриване на предприятието. Ищецът получил писмо от 12.12.2024 г., с което ответникът го уведомявал за мерките, взети от ръководството за смекчаване на последствията за работещите във връзка с прекратяването. Ответникът доброволно с писмото се бил съгласил да изплати на ищеца 11 брутни заплати + сумата от 4 000 лева, за служител в продължителен болничен над два месеца. Сумите следвало да бъдат изплатени при прекратяване на ТПО, но в заповедта за това компенсацията за продължителния болничен не била включена. Отделно, по сметката на ищеца тази сума не била заплатена, за разлика от останалите дължими начисления (за 11 заплати, за неспазено 1 предизвестие, за храна за неплатен отпуск и др.), които му били преведени. В този смисъл се моли за осъждането му да заплати договорената компенсация. Претендират се още и разноските в процеса. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място се посочва, че началният период на лихвата за забава бил от 15.02.2025 г., а исковата молба постъпила на 28.11.2025 г., като в случай, че се предявявал отделен иск за лихвата, за него следвало да се посочи период и сума. На второ място, нямало спор за прекратеното ТПО между страните, както и за платената на ищеца от ответника по банков път сума от общо 19 550, 89 лева. Посочва се, че между работодателя, представители на работниците и синдикалните организации в предприятието след проведени консултации се подписало споразумение за допълнителни доброволни плащания, които работодателят се съгласил да направи в полза на служителите във връзка с предстоящите масови уволнения по повод закриване на предприятието.

Оспорва се, че ищецът имал качеството „служител в продължителен болничен“, защото според дефиницията в т. 1 от споразумението такъв бил служител, който към датата на прекратяване на ТПО е в болничен, повече от два месеца, но към 16.01.2025 г. ищецът не бил в отпуск по болест, като последният му болничен бил с крайна дата- 20.10.2024 г.

Отделно, писмото имало само информационен характер и не създавало задължения за работодателя, който в случая имал само доброволен ангажимент. Неговите задължения произтичали от подписаното споразумение, в което нямало предвидено подобно задължение. В писмото била допусната техническа грешка с посочването, че тази сума е дължима, като в заповедта за прекратяване тя не фигурирала и всичко дължимо на лицето било изплатено. Ищецът знаел предварително какво ще получи, а отделно от това, преди завеждане на делото с него била проведена и среща, в която това му било обяснено. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С писмо от 12.12.2024 г., адресирано персонално до ищеца, ответникът писмено го е уведомил, че във връзка със закриване на предприето и предстоящото прекратяване на ТПО, освен 11 брутни трудови възнаграждения се получи допълнителна парична компенсация в размер на 4 000 лева бруто, като служител в продължителен отпуск над 2 месеца, които ще му бъдат изплатени при прекратяване на трудовия договор.

Представени са предизвестие за прекратяване на ТПО от 15.01.2025 г. и заповед № 91/ 16.01.2025 г. за прекратяване на ТПО, в която обаче не е включена допълнителната компенсация според горното писмо за изплащане на сумата от 4 000 лева.

Приети са извлечение от трудовата книжка на лицето, с оформеното прекратяване, фиш за изплатени суми и извлечение от банкова сметка за паричните преводи от работодателя.

2

Приета е медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца- два броя епикризи.

Представени са и три броя болнични листове на лицето за периода 26.07.- 30.08.2024 г., 31.08.- 29.09.2024 г. и 17.09.- 20.10.2024 г.

Представени са още покана на ответника от 05.11.2024 г. за провеждане на консултации по предстоящи масови уволнения в предприятието, писмена информация при масови уволнения и споразумение от 03.04.2024 г. между ответника и работниците/ синдикалните организации в предприятието, във връзка със закриването му.

Приет е протокол от 02.09.2022 г. за събрание на пълномощниците на работниците в предприятието за избор на техни представители пред работодателя.

Представени са още четири заповеди за прекратяване на други работници, ведно с информационните писма до тези лица (със заличени данни за имена и ЕГН), за изплатена компенсация в размер от 4 000 лева поради продължителен болничен.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка страна (протокол от 31.03.2026 г.).

Св. И.Н.Б.- *** на ищеца, че през м. декември 2024 г. извикали *** й в личен състав в предприятието и му връчили информационно писмо за това какво ще му бъде изплатено при прекратяване на договора му във връзка с предстоящото закриване на предприятието.

Предвидено било освен 11 заплати, да му се изплати още и сумата от 4 000 лева- за ползван болничен, ако е бил повече от два месеца през същата година. Тези пари обаче не му били изплатени, макар и да били обещани, като служителката от „личен състав“ му казала, че ще ги изплатят, ако имат останали пари. Парите му трябвали във връзка с операции, които му се налагали поради здравословни проблеми. Свидетелката също ходела на разговор в „човешки ресурси“ защо не се изплаща въпросната сума и оттам й обяснили, че според подписано споразумение от синдикатите те се изплащали само, ако работникът е бил в болнични към момента на прекратяването. Служителката по телефона направила проверка за ищеца и казала, че той не попада в тази категория работници, за да получи сумата.

Св. Г.Ф.П.- служител на ответника, потвърждава за проведена среща през м. ноември 2025 г. между нея и *** на ищеца, като последната поискала да получи информация относно компенсациите за болнични, изплащани при прекратяване. След направена справка се установило, че на ищеца такива не са дължими, защото не ползвал болничен към датата на прекратяване, а именно в този смисъл било подписаното споразумение между работодателя и представителите на работниците и синдикалните организации в предприятието. В информационното писмо до ищеца била допусната техническа грешка, че тази сума ще му бъде изплатена. Тя не фигурирала в заповедта за прекратяване, когато се правела нова проверка. Била проведена в предприятието информационна кампания, с която се разяснило на работниците какво ще получат при закриване на предприятието- имало срещи, консултации и всеки работещ можел да се запознае с подписаното споразумение.

3

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по това, че между страните е съществувало ТПО, което е прекратено поради закриване на предприятието, както и е безспорно, че на ищеца не е била заплатена посочената в информационното писмо допълнителна парична компенсация за продължителен болничен. Спорният въпрос е дали това претендирано с иска плащане действително е било дължимо на лицето, което обстоятелство е и предмет на разглеждане в настоящото производство.

Във връзка с предстоящото закриване на предприятието и процедурата по масови уволнения е било подписано споразумение от 03.12.2024 г. между ответника и представители на работниците, както и синдикалните организации (КТ Подкрепа и КНСБ).

Няма спор, че ищецът не е бил член на някоя от двете синдикални организации в предприятието, но в качеството си на работещ там той е обвързан от това споразумение, подписано (и то без резерви или възражения) от представителите на работниците, които представляват интересите именно на лица като ищеца, които не са синдикални членове.

Представени са писмени доказателства от ответника за проведени консултации, срещи и преговори по повод въпросното споразумение, като в случая е без значение обстоятелството дали ищецът е знаел за тези предварителни обсъждания, дали е бил запознат със съдържанието на споразумението, как е било то разяснено на работниците, които не са участвали в срещите и т.н., защото независимо от всичко това, с подписването му от страна на по- рано (на специално събрание още през 2022 г.) упълномощените представители на работниците, този документ има обвързваща сила по отношение на всички лица от предприятието, включително и ищецът, независимо от това дали той е бил наясно със съдържанието му или дали е бил съгласен с него.

Според точка 1, предложение 11 от раздел „Дефиниции“ от споразумението „служител в продължителен болничен“ означава, че това е служител, който е в отпуск по болест към датата на прекратяване повече от 2 месеца. Съгласно точка 2.5.2 от това споразумение на тази категория служители се заплаща допълнително сумата от 4 000 лева.

Видно от представените по делото болнични листове на ищеца, същият е бил в отпуск по болест повече от 2 месеца като времетраене през 2024 г., но последният му болничен е бил до 20.10.2024 г. Към датата на прекратяване- 16.01.2025 г. той не е ползвал болничен и този смисъл не попада в категорията на лица, които имат право да получат допълнителното плащане.

Действително в информационното писмо до него от 12.12.2024 г. е посочено, че въпросната сума му се дължи, но в последващата заповед за прекратяване на ТПО тя не фигурира, а изплащането е извършено по нея. Това писмо няма обвързващ характер за работодателя, нито пък създава финансови задължения за него към ищеца, независимо че е официално изпратено от ответника до ищеца. Отношенията между страните във връзка в прекратяване на ТПО се уреждат от заповедта за прекратяване, като само тя има значение за това какви суми са дължими на работника. Дали поради „техническа грешка“ или поради 4 някакъв друг вид неточност в писмото е била включена тази сума, няма никакво значение, защото към датата на издаване на това писмо- 12.12.2024 г., вече е било факт подписаното споразумение от 03.12.2024 г., в която ясно е дефинирано понятието „продължителен болничен над 2 месеца“ и ищецът не е попадал в тази категория работници. При това положение изначално погрешно според споразумението е било записано, че ще се заплати въпросното допълнително плащане, но вече при издаване на заповедта за прекратяване то не е посочено и това е било правилно, предвид съдържанието на подписаното споразумение.

От разпитаните свидетели се установи, че на ищеца е било обяснено защо не му е изплатена тази сума, която е била преди завеждане на делото и доброволно търсена от него в хода на разговори между *** му и представители на ответника.

Поради така изложеното дотук, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, доколкото не се доказва основателността му. От една страна, информационното писмо представлява ангажимент единствено за доброволно плащане за работодателя, без обаче да го обвързва. От друга, което е и по- важното тук, според подписаното споразумение ищецът не е имал право на допълнително плащане поради болничен, доколкото не е ползвал такъв към датата на прекратяването. Всичко това обуславя неоснователност на иска и без да се излагат повече съображения по съществото на спора, както и да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства.