Решение № 12 от 08.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ямбол, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600340 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Ш. М. /S. М. (регистрирана в ДАБ при МС с имена М. Ш. З., с ЛНЧ **********), чрез служебния защитник, против Присъда

№71/15.09.2022 г., постановена по НОХД № 310/2022 г. по описа на РС – Елхово. С атакувания съдебен акт подсъдимата М. е призната за виновна в това, че на **.**.**** година, около 02:30 часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като на това основание и на основание чл. 54 от НК ЕРС я ОСЪЖДА НА ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лева и ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на подсъдимата М., наказание три месеца лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила. Така също ЕРС признава подсъдимата М. за виновна в това, че на **.**.**** г., около 02:30 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. А. К. - **.********* на ГКПП -Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - италиански 1 визов стикер с № *********, валиден от 06.06.2022 г. до 06.09.2022 г., издаден на името на S. М., родена на ********** г., на който бил предаден вид, че е издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи на Република Италия, положен в ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.**** г., валиден до **.**.**** г., на името на S. М., родена на ********** г. в ****, гражданка на ****, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер - престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като на това основание и на основание чл.

54 от НК ЕРС я осъжда на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на подсъдимата М. наказание десет месеца лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила. Също така ЕРС ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията лишаване от свобода – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като ОТЛАГА на основание чл.

66, ал. 1 от НК, изпълнението му за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло към определеното на подсъдимата общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложеното й наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева. С същата присъда ЕРС ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД „Гранична полиция" – Елхово сумата 526.88 лв. - направени по делото в досъдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и я ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в съдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 189, ал. 2 от НПК ЕРС е постановил направените по делото разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 208.30 лева остават за сметка на органа който ги е направил – РД „Гранична полиция” – Елхово. Така също е постановил веществените доказателства по делото - ирански задграничен паспорт № * ********, издаден на **.**.**** г., на името на М. S., родена на ********** г., в който е положен италиански визов стикер № *********, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 48 от БП №104/2022 г. по описа на ГПУ – Елхово, и ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.**** г., на името на М. М., роден на **.**.**** г., в който е положен италиански визов стикер № *********, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 56 от БП №104/2022 г. по описа на ГПУ – Елхово, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимата М. М. /М. М./, чрез органите на ГПУ – Елхово при РД „ГП” – Елхово, след надлежно удостоверяване върху неистинските италиански визов стикер с №*********, издаден на името на М. М. родена на **.**.**** г. и италиански визов стикер № *********, че същите са НЕВАЛИДНИ (съгласно чл. 10 от Наредба за условията и реда за отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране, бракуване, унищожаване и отчитане на визови стикери и на бланки за поставяне на визи).

В жалбата се излага становище за неправилност на присъдата в частта, с която 2 подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК на същата й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, поради нарушение на закона. Настоява се ЯОС да постанови решение, с което да измени обжалваната присъда като приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, с оглед на което да преквалифицира извършеното деяние като такова по чл.316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, респективно – да оправдае подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК да я освободи от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание „глоба“, в предвидения в закона минимален размер. Алтернативно се твърди, че наложеното с атакуваната присъда наказание за извършено престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, е явно несправедливо, поради което ЯОС да постанови решение, с което да измени обжалваната присъда относно това наказанието, като намали размера му от десет месеца на четири месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Настоява се ЯОС, да определи на подсъдимата едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минимално предвидения в закона изпитателен срок. Жалбоподателката счита атакуваната присъда за неясна и водеща до затруднения и съмнения при тълкуването й и в частта, в която съдът е решил въпроса относно веществените доказателства по делото и излага съображения в тази насока. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния защитник – адв. Г., която пледира ЯОС да постанови решение в искания в жалбата смисъл.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба, като пледира, първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд. Основното в нея е следното:

Подсъдимата Ш. М. решила да замине за Република Италия, а от там и за Федерална република Германия заедно с дъщеря си и сина си. Поради липса на надлежно разрешение за влизане на територията на страна от Европейския съюз, решила да стори това без надлежно разрешение, използвайки неистински официален документ – визов стикер. Подсъдимата и близките й се снабдили с неистински визови стикери с помощта на трето, неустановено по делото лице. Подсъдимата предоставила на това неустановено по делото лице иранския си задграничен паспорт с № * ********, издаден на **.**.**** г. в република **** заедно със своя снимка и парична сума представляваща възнаграждение за предоставянето на неистинския документ и в последствие това лице й върнало паспорта с поставен на него неистински визов стикер с № *********, на който бил предаден вид, че е 3 издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи на Република Италия, на името на S. М., родена на ********** година.

Снабдени с неистински визови стикери, подсъдимата и деца влезли на територията на Република Турция, откъдето отпътували за Република България с автобус.

На **.**.**** г. около 02:30 ч. като пътници в автобуса подсъдимата М. с децата си пристигнала на ГКПП – Лесово, област Ямбол на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", където по това време гранично-паспортния контрол се осъществявал от св. Г. А.

К. ***** ******** в ГКПП – Лесово към ГПУ – Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" – Елхово. Св. К. поискал от подсъдимата Ш. М. документа й, тя съзнателно представила пред длъжностното лице своя задграничен паспорт № * ********, издаден на **.**.**** г. от Република ****, в който бил положен визов стикер с № *********, на който бил предаден вид, че е издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи на Република Италия, на името на S. М., родена на ********** година. Вследствие на възникнали съмнение за истинността на този визов стикер, св. К. изискал изготвянето на експертна справка на документа, която установила, че представеният от подсъдимата М. италиански (разрешение за пребиваване) е неистински документ и не е издаден от надлежните органи на Република Италия. В хода на граничната проверка било установена неистинност и на визовите стикери поставени в документите за самоличност на дъщерята и сина на подсъдимата.

Видно от заключението по назначената по делото техническа експертиза, обективирана в Протокол № **/**** г. от **.**.**** г. на вещото лице Н. Г., поддържано и в с.з., представеният за изследване образец италиански визов стикер с № *********, издаден на 28.05.2022 година на S. М., родена на ********** година е неистински документ. Същият този документ не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

Подс. Ш. М. /S. М. е родена на ********** г. в гр. *******, ******** ******* ****, гражданка на ******** ******* ****, живуща в ****, гр. *******, ул. „*******”. От постъпило по делото писмо от Дирекция „Миграция” при МВР се установява, че тя е била регистрирана в ДАБ при МС с имена М. Ш. З., с ЛНЧ **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост същата не е осъждана.

Фактическата обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на назначената по делото техническа експертиза.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Фактическа обстановка е установена на базата на: обясненията на подсъдимата – отчасти, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.

279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свид. К., дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към 4 доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Правилно и с мотиви които решаващият съд напълно подкрепя и намира за ненужна да повтаря, ЕРС не е кредитирал обясненията на подсъдимата, че не е съзнавала, че поставената в задграничния й паспорт виза е неистински документ като нелогични, а е кредитирал обясненията на подсъдимата в останалата част, които макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал. Няма основание да не се даде вяра на: заключението на вещото лице по техническата експертиза – като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните; свидетелските показания – като правдиви, логични и последователни; писмените доказателства – като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото.