Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 475 от 28.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 17/2023
Вид
Решение № 475
Подписан
28.07.2023
В сила
28.07.2023
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 43 · Закон за енергетиката
  • § 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 262в ал.2 · Търговски закон
  • чл. 262ж ал.2 · Търговски закон
  • чл. 263ж ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500017 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 613/29.10.2022г., постановено по гр.д. № 61/2022г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Т. С.” Е., ЕИК *, прдставлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. И. Е.- Председател на УС, чрез процесуален представител- юрисконсулт М. К..

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон. Сочи се с въззивната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че исковата претенция е недоказана и неоснователна, тъй като дружеството ищец не е доказало, че дружеството ответник се е обогатило с процесната сума и че „С...“ О. е собственик на топлоснабдения имот.

С въззивната жалба се поддържа, че от събраните доказателства пред първоинстационния съд се установява, че „П.“ О. и „С...“ О., са придобили правото на собственост върху процесния имот. Така видно от приетия като писмено доказателство по делото- договор за покупко -продажба от 16.11.2010г., процесния недвижим имот е станал собственост на „П.“ О., ЕИК *, представлявано от управителя П. Б. К.. Сочи се с въззивната жалба, че по делото 1 се съдържат доказателства, че през месец 05.2018г., „П.“ О., ЕИК *, е преобразувано чрез отделяне в три нови дружества, като едно от тях е именно ответника- „С...“ О., ЕИК *, представлявано от П. Б. К., в качеството му на управител. Сочи се още с въззивната жалба, че съобразно плана за преобразуване, в патримониума на отделеното дружество- „С...“ О., ЕИК *, е включен и процесния топлоснабден имот а именно: Офис № * находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. Т., бл.*, ет. *.

Оспорват се с въззивната жалба, доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, че от доказателствата по делото не са налице достатъчно доказателства относно обстоятелството кога процесния имот преминал в новоучреденото дружество.

Излагат се с жалбата правни доводи, че именно ответното дружество- „С...“ О. е собственик на топлоснабдения имот, доколкото в дружествения договор на дружеството/надлежно нотариално заверен на дата 06.07.2018г./ има ясна договорка, че процесния имот на дружество „П.“ О., ЕИК *, преминава в новоучреденото такова а именно: „С...“ О., ЕИК *, съгласно план за преобразуване, обявен в Търговския регистър на 05.06.2018г. по партидата на преобразуващото се дружество.

Сочи се с въззивната жалба, че от съдържанието на множеството откази, постановени във времето във връзка с искането за вписване на отделяне на ответното дружество- „С...“ О., отразени в ТР по отношение на преобразуващото се дружество „П.“ О., изрично е посочено, че плана за преобразуване е одобрен от съдружниците, но доколкото същия не съдържа съотношението на замяна на акциите или дяловете, определен е срок за уточнене от заявителя на всички необходими императивно определени в ТЗ реквизити.

С въззивната жалба се поддържат правни доводи, че съобразно дружествения договор на преобразуващото се дружество, транслативният ефект настъпва в момента на сключване на договора в предвидена от закона форма за действителност, а не от момента на вписване на прехвърлянето в ТРРЮЛНЦ. Излагат се доводи от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в този случай вписването има оповестителен характер.

Сочи се с въззивната жалба, че в подкрепа на доводите на жалбоподателя, по делото пред РС Благоевград е приложен нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот от м.12.2019г., удостоверяващ разпоредителни действия от страна на собственика на процесния имот- „С...“ О. чрез управителя П. Б. К., а именно продажба на недвижимия имот на трето юридическото лице- „Е...“ Е., сочещо на това кой е собственик на имота и кой извършва разпореждане с него.

С въззивната жалба се поддържа, че въз основа на приетите от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, изцяло кредитирани от състава на РС Благоевград, следва исковата претенция да се приеме за доказана изцяло по основание и размер.

Развиват се правни доводи от жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, че между „С...“ О., ЕИК * и “Т. С.” Е., не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, 2 поради което длъжникът- „С...“ О., се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството доставчик- „Т. С.” Е. и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Ето защо изложени са доводи, че предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, тъй като се доказа реално доставена топлинна енергия, както и неизпълнение на задължението за нейното заплащане от ответната страна в претендирания с исковата молба размер, като е налице обедняване на ищцовото дружество, със стойността на неплатената топлинна енергия, с която дружеството ответник се е обогатило за негова сметка. Поддържа се с въззивната жалба, че липсата на договор не освобождава ответника по делото от заплащане на разходената топлинна енергия.

При изложените правни съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 13 от 29.10.2022г., постановено по гр.д. № 61/2022г. по описа на РС Благоевград, като постанови друго решение, с което да уважи исковата претенция като доказана и основателна. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл.

259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, като не се явяват техни представители за да вземат становище по допустимостта и основателността на депозираната въззивна жалба.

С писмена молба от дружеството жалбоподател- „Т. С.” Е., чрез процесуалния представителюрисконсулт Ния Соларова, поддържа се въззивната жалба и се иска от съда да уважи същата като основателна.

Не са представени доказателства и направени доказателствени искания от страните пред настоящата съдебна инстанция.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд/РС Благоевград/, е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 422 от ГПК, от “Т. С.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № **, представлявано от законния представител А. А., чрез пълномощника юрисконсулт А. Т., срещу “С...“ О. с ЕИК *, с адрес на управление: гр. Б.д, ул. “А. С.“ № *, ап. *0, представлявано от П. Б. К. ЕГН **********, с искане да се признае за установено по отношение на „С...“ О., че дължи на „Т.

С.” Е. следните суми:сумата 355,44лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената 3 топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2018г.- 30.11.2018г. по прогнозни суми и суми отразени по изравнителни сметки № 16689362/31.08.2019г. за периода м. 10.2018г. до м.

11.2018г., № 16663593/31.08.2019г. за периода м. 07.2018г. до м. 09.2018г., № 16663592/31.08.2019г. за периода м. 05.2018г.- м.06.2018г., 98,30лв.- законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 22.06.2021г., както и 25,14лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2018г. до м.11.2018г. и 6,73 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва от 08.07.2021г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че между „Т. С.” Е., ЕИК * и “С...“ О., ЕИК *, не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Сочи се с ИМ, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като потребител на ТЕ, ответникът „С...“ О. не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. Излагат се доводи от ищцовата страна, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. За процесния период по настоящото дело са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” Е. на потребители в гр. С., одобрени с Решение № 2 ОУ-043/12.07.2002г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Поддържа се че на посочените основания като купувач на доставената му ТЕ, дружеството ответник дължи заплащането на претендираните суми, като с изтичането на последния ден от срока за плащане, предвиден в ОУ на “Т. С.“ Е., ЕИК * ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата- чл. 86 ал. 1 ЗЗД. В случай, че „С...“ О. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение- чл. 40, ал. 2 от ОУ, но такова до момента на предявяването на ИМ пред съда не е направено.

Сочи се с ИМ пред РС Благоевград, че дружеството ищец е изпратил писмо - покана, но въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което ищецът е 4 депозирал на основание чл. 410 ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу “С...“ О. за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

Сочи се още в ИМ, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Н.” Е.. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период- м.05.2018г. до м.11.2018г. за процесния имот са начислявани от “Т. С.” Е. по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Н.” Е. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.

На основание чл. 219 ал.1 от ГПК, по искане на ищцовата страна и с определение на първоинстационния съд, по делото е конституирано като трето лице помагач- „Н.“ Е..