Решение № 109 от 01.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветан Ил. Цветков

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300601534 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 260017/10.05.2021 г. по НЧХД № 852/2019г. по описа на РС – Асеновград, ІІІ н.с подсъдимата КР. Й. П., ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 вр. чл. 146, ал.

1 НК спрямо С. ГР. Г., като доколкото обидената е отвърнала веднага с обида, която също представлява престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, то на осн. чл. 148, ал.3 вр. чл.146, ал.2 НК съдът е освободил и двете от наказание. Подс.К.П. е осъдена да заплати на гражданската ищца и частен тъжител С.Г. обезщетение за претърпени от извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 5000 лева гражданският иск е отхвърлен като недоказан. В нейна тежест са възложени и направените от тъжителката разноски, както и 1 държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволна от съдебния акт е останала частната тъжителка, чийто повереник е депозирал въззивна жалба, в която изразява недоволство от приложението на реторсията и гражданската част на присъдата, като прави искане за отмяна приложението на чл.148, ал.3 вр. чл.146, ал.2 НК по отношение на тъжителката.

В съдебно заседание тъжителката Г.не се явява. Повереникът й адв.Д. поддържа въззивната жалба и представеното преди съдебното заседание допълнение към същата.

Подсъдимата К.П. не се явява и не изпраща представител. От защитника й адв.П. е постъпило становище по въззивната жалба, в което се притендира потвърждаване в цялост на първоинстанционния съдебен акт.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, както и писменото становище на защитата, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:

Подсъдимата КР. Й. П. е родена на **** г. в гр. А. живуща в гр.А., българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, ЕГН **********.

До месец декември 2016 г. подс. П. живяла в къща в гр. А., ул. „П. М.“ №***на съпружески начала с В. М.. От съвместното им съжителство се родили две дъщери. Към този период от време, както и понастоящем, в същата къща, но в отделно домакинство живял със семейството си и братът на В.М. - Е. М. със съпругата му – частната тъжителка С.Г. и двете им дъщери свидетелките Д. и Д. М.. Докато обитавали една къща, отношенията между подсъдимата и тъжителката били много добри. Вследствие влошаване на отношенията с В. М., през месец декември 2016 г. подс. П. решила да напусне семейното жилище, като взела със себе си малката дъщеря- Д. М. и се установила в дома на майка й - свид.Д.П.. Това поведение на подсъдимата не 2 било одобрено нито от В. М., нито пък от семейството на брат му ЕВЕЛИН МАРИНОВ. Тъжителката провела няколко разговора с подс. П., правейки опити да я убеди да се върне при В. М., но първата била категорична във вече взетото свое решение. В резултат на това, семейството й с В. М.се разпаднало.

Между подс.К. и В. М.било образувано гражданско дело, като с постановеното решение упражняването на родителски права върху Д.М. било предоставено на подс.П., а тези върху другата дъщеря - Н. М. - на бащата.

Известно време след като напуснала В. М., подс. К.П. заживяла с друг мъж. По времето на съжителството си с него, през 2019 г. тя забременяла.

Тези обстоятелства станали известни както на В. М., така и на брат му и неговото семейство, което още повече влошило отношенията им с подсъдимата. Докато тъжителката Г. не давала външен израз на своето критично отношение спрямо подс.П., то Е. М. си позволявал многократно да я нарича „к.***“ и „м.***“, като при една от случайните им срещи в града дори й показал среден пръст. Отправените към подс.П. обиди и изразената към нея неприязън, довело до още по-голямо обтягане в отношенията между нея и близките на Е. и В. М..

На 25.06.2019 г. тъжителката Г. имала среща със своята колежка свид.

М.Р., която трябвало да се състои около 11.00 часа в центъра на гр. А..

Тъжителката излязла с двете си дъщери Д. и Д.М. и тръгнали по ул. „Ц. И.А.

***“ в посока към центъра. Около 10.00 часа минали покрай сладкарница „Д.“, като в един момент на свид.Д. М.й се допило вода. Това станало причина да спрат за известно време и да седнат на маса в търговския обект.

Докато се намирали в последния, покрай същия преминала подс. П., която от своя страна имала среща на центъра със своята братовчедка свид. К. П.

Терминът за предстоящото раждането от страна на подс. П. бил през месец ноември 2019 г., поради което външно вече се забелязвали и признаците на бременността й. Вървейки пеша към центъра на А. подс.П. била придружавана от малката си дъщеря - Д.М.. Минавайки покрай сладкарница „Д.“ около 10.30 часа, подс. П. видяла тъжителката и двете й деца, като нарекла свид. Д.М. „овца проста“, след което продължила през центъра и влязла с дъщеря й в магазин „М.“.

Казаното от подсъдимата спрямо свид. Д. М. засегнало тъжителката, 3 както и самото дете. Малко по-късно трите напуснали сладкарница „Д.“ и също тръгнали към центъра на А.. Минали покрай градската библиотека, където свид.Д. М.влязла, за да си свърши работа. Г. продължила към центъра с малката си дъщеря свид.Д.М. Когато достигнали до входа на магазин „М.“, тъжителката и дъщеря й влезли вътре да разгледат. Докато се намирали в обекта, Г. забелязала присъствието на подс.П.. След като погледите на двете жени се срещнали, тъжителката решила, че е налице голяма вероятност да възникне конфликт между тях, поради което заедно с малката си дъщеря се отправили към изхода на магазина. Поради същата причина и подс.П. решила да напусне обекта. Излизайки отвън около 10.55 часа с дъщеря си Д.М., непосредствено пред входа подс. П. срещнала отново тъжителката, към която тъкмо се присъединявала и голямата й дъщеря свид.Д. М.. Тъжителката на висок глас изразила възмущението си, че подсъдимата е забременяла толкова скоро след раздялата с мъжа си, а тя от своя страна нарекла тъжителката „парцал мръсен“ и „циганка мръсна“ в присъствието на двете и дъщери.

Казаното било чуто и от свид. М. Р., която се приближавала към мястото на срещата си с тъжителката. Междувременно подс.П. и дъщеря й си започнали да се отдалечават. В последствие тъжителката Г. говорила със свид. Р., като й обяснила коя е жената отправила тези обидни изрази на улицата пред магазин „М.“.

Разправията между тъжителката и подс. П. била възприета и от свид. К.

П., която се намирала недалеч от тях, доколкото същата чула изразеното от Г. възмущение касателно бременността на братовчедка й, както и забелязала, че в един момент подсъдимата дръпнала дъщеря си за ръката, след което и двете тръгнали през площада. Малко след това подс.П. се обадила на свид.

П., за да отмени уговорената помежду им среща, споделяйки й, че разправията е била със зълва й, която я била упрекнала, че била с надут корем.

Междувременно подс. П. се прибрала в дома на майка си свид. Д. П., на която разказала за случилото се с тъжителката, без да възпроизвежда точното съдържанието на думите, отправени от нея спрямо Г., но си признала, че била предизвикана от нея и вече съжалявала за случилото се.

От своя страна Г. била много разстроена от думите на зълва й, което наложило приема на медикаменти от нейна страна и консултация със 4 специалист във връзка с инцидента.

Изложената фактология се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства: отчасти от обясненията на подс.П., както и от показанията на свидетелите Д.М., Д.М., М. Р.и К.П. и частично от показанията на Д. П..

След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните доказателствени източници, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че след раздялата на подс.П. с В. М., отношенията между първата, от една страна, както и последният и неговите родственици, от друга, са се влошили. Доколкото не било одобрявано и решението й да заживее с друг мъж, както и факта че била бременна от него, макар и няколко години след раздялата с М., напрежението между същите било още по-нагнетено. Не се спори, че на инкриминираната дата около 10.30 часа, докато тъжителката и двете й дъщери се намирали в сладкарница „Д.“ в гр.А., покрай тях минала подс.П., придружавана от дъщеря й Д. М., когато абсолютно без каквато й да била причина нарекла племенницата си свид.Д.М. „овца проста“, в каквато насока са показанията както на последната, така и на сестра й свид.Д. М.. Макар и изхождащи от лица в изключителна близка родствена връзка, то при липсата на опровергаващи ги доказателствени източници, така заявеното и от двете свидетелки следва да бъде кредитирано, както правилно е счел и контролираният съд. Очевидно, с това случайната среща между тъжителката и децата й с подсъдимата не приключила на 25.06.2019 г., тъй като Г. и малката й дъщеря се засекли с последната и детето й Д. М. и в магазин „М.“ около 11.00 часа. Избягването на евентуален конфликт от страна и на двете дами, мотивирало всяка от тях да предприема напускане на търговския обект, което от своя страна довело до засичането им непосредствено пред входа на магазина. В този момент тъжителката изразила на висок глас възмущението си, че подсъдимата е забременяла толкова скоро след раздялата с мъжа си, като чувайки отправения й упрек, подс.П. нарекла С.Г. „парцал мръсен“ и „циганка мръсна“. Така отправените изрази спрямо тъжителката били възприети от двете дъщери на тъжителката свид.Д. М., придружаваща майка си в магазин „М.“, и свид.Д. М., дошла на входа след посещението на библиотеката, както и свид.М. Р., идваща за уговорената среща с приятелката си С.Г.. И трите са категорични относно изреченото спрямо последната. Действително първите две са дъщери на Г., което е основание да се постави под съмнение обективността им, но доколкото показанията в тази им част напълно хармонират както помежду си, така и с тези на свид.Р. която макар и приятелка на тъжителката, се е оказала точно на инкриминираното място заради плануваната среща с нея, то вяра следва да им бъде дадена. Нито една от тях не възпроизвежда в хода на разпита си самата тъжителка да е заявявала нещо на подсъдимата към този момент, което само по себе си не означава, че 5 това не се е случило, доколкото е напълно възможно възприятия в тази насока същите да не са имали. Въпреки това, несъмнено се установява, че на инкриминираната дата подс.П. е имала среща в центъра на гр.А. с братовчедка си свид.П.. Последната, бъдейки на входа на банка ДСК е възприела разправията между родственицата й и нейната етърва, която упрекнала първата, че е забременяла веднага след раздялата с мъжа си.

Същевременно точно подсъдимата отменила плануваната среща помежду им, заявявайки й по телефона, че е разстроена именно заради това, което и П. е чула: „за корема, как го била надула“, след което се прибрала в дома си и се оплакала на майка си. Анализирайки показанията на свидетелките П. и П.

/майката на подсъдимата/, първостепенният съд неправилно е счел, че тъжителката била застрашително размахвала пръст на подсъдимата, заявявайки, че била неморална, доколкото доказателствени източници в тази насока въобще не са налични. Упрек за неморалност не се установява да е бил оправян от Г. спрямо П., а единствено изразено на глас възмущение, че е забременяла скоро след раздялата с мъжа си, в каквато насока действително са единствено показанията на свид.П., поради което несъстоятелна се явява изтъкнатата в тази насока претенция в становището на защитата. На тях обаче вяра следва да се даде, доколкото същата е очевидец на разправията между двете бивши етърви на инкриминираната дата, както и е съобщила при разпита си именно какво е чула, което същевременно съвпада със заявеното от страна на подс.П. непосредствено след това по телефона и като причина за отмяна на уговорената им среща. След като горецитираният упрек не се констатира да е бил заявен под каквато и да било форма, то както обясненията на подсъдимата, така и показанията на майка й свид.П. дадени в този смисъл не следва да бъдат кредитирани, защото първите не намират опора в събраните първични доказателствени източници, а вторите де факто възпроизвеждат споделеното от подсъдимата на майка й.