Решение № 5758 от 16.12.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 16.12.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря Галя

Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №19272 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Л.“ АД /с предходно наименование „П.“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и М.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1760,91 евро (хиляда седемстотин и шестдесет евро и деветдесет и един евроцента), представляваща падежирала главница по вноска №4, вноска №5 и вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017 г., произтичащи от Договор за заем

- кредит „П.“ – клиентски №5465 от

29.11.2016г. и приложение №1

– Погасителен план към него, с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2016 год. с рег. № 21940/2016 г., извършена от нотариус к.н.с район на действие ВРС, с рег. № 572 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 14,70 евро (четиринадесет евро и седемдесет евроцента), представляваща падежирала договорна лихва от вноска №4, вноска №5 и вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем - кредит „П.“ – клиентски №5465 от 29.11.2016г., за което е издадена Заповед за изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д. №10672 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав; иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 44.27 евро

/четиридесет и четири евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща остатък от падежирала главница от вноска №4 до вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем - кредит „П.“ – клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94.68 евро /деветдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща остатък от падежирала договорна лихва от вноска №4 до вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем Потребителски кредит „П.“ – клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск с правно основание чл.92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро /две хиляди шестстотин и четиридесет евро и петдесет и един евроцента/, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б. (с) и (d) от Договора, дължима за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г.; искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на ищеца на сумата от 25 евро /двадесет и пет евро/, представляваща такса за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5, б. (b), т. (ii) от Договора; 50 евро /петдесет евро/, представляваща разходи и разноски по изпращане на уведомление по смисъла на чл.2.3., .б. (f), вр. с чл.2.5, b. (б), t.

(iii) от Договора. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената заповед са постъпили възражения и в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви установителните искове.

Сочи се, че между ищеца, като заемодател, ответникът „С.“ ЕООД като заемател, и М.Д., като солидарен длъжник, е сключен договор за заем - кредит „П.“ – клиентски номер 5465/29.11.2016г, сключен с нотариална заверка на подписите Главницата по заема била 3500 евро, предоставена за срок от 6 месеца. Съгласно чл.2.4. от договора, заемополучателят дължи месечни погасителни вноски в размер от 591.87 евро, падежиращи на 29-то число от всеки месец, считано от 29.12.2016г. до 29.05.2017г. Вноските следвало да бъдат погасявани по банкова сметка, ***. Поначало лихвата била изчислена на 5%. На 19.01.2017г., поради забава за плащане, продължаваща 21 дни и поради липса на представяне на обезпечение, размерът на лихвения процент едностранно бил изменен на 36%, като новият лихвен процент влязъл в сила от вноска номер 2. Размерът на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент, бил 638.19 евро. На заемополучателя било изпратено уведомление, ведно с погасителен план, с отбелязаните промени.

Поддържа се, че това уведомление се счита редовно връчено, тъй като е изпратено на последния посочен от заемополучателя адрес. Сочи се, че не са постъпили плащания по вноски от 4 до 6. Излага се, че по образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2017г., на 22.06.2018г., чрез доброволно плащане от длъжниците, е заплатена сумата от 5142лв., с което бил погасен дългът по този изпълнителен лист, но не и целият дълг по договора за заем.

Поддържа се, че поради неизпълнението си, заемополучателят дължи неустойка за забава, изчислявана по предвидения в чл.2.3., б. „с“ и „d” от договора начин. Дължими са и претендираните суми за такса за уведомление по ел. поща и разходи и разноски по изпращане на уведомление. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба оспорва направените с отговора на исковата молба възражения. Заявява, че процесната сума е предоставена по брокерска сметка; че сделката между страните е търговска, което отрича намаляването на неустойката поради прекомерност. Счита, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена на 29.03.2017г. от ВРС, 11 състав, правата на ответниците на всякакви възражения са се преклудирали. Поддържа, че учредяването на финансово обезпечение върху сумата по брокерската сметка на осн. чл.2, ал.4 от Закона за договорите за финансово обезпечение позволява на обезпечителя да запази пълно право на собственост върху финансовото обезпечение и ответникът не е бил ограничен да ползва сумата.

Заемодателят е ограничил само разпоредителните действия, с които се намаля баланса по сметката при наличие на падежирали и изискуеми задължения. Излага, че ищецът е вписан в регистъра, воден от БНБ. Поддържа, че няма нарушение на ЗПК и неустойката не противоречи на добрите нрави.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „С.“ ЕООД и М.С.Д., чрез процесуален представител – адв. П.П., в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Излага се, че М.Д. е попаднал в интернет на реклама за кредит на предприятие и се е обадил на посочен тел. номер, от който са се представили като кредитна институция, която ще даде заем на дружеството му „С.“ ЕООД. Д. поискал да изтегли кредит – парична сума, с която да разполага в момента на сключване на договора. Обяснили му, че заемодателят няма офис в гр.

Варна и го убедили, че следва да подпише договор пред нотариус в същия ден. Д. се явил в нотариалната кантора в уговорения час и дал личната си карта на служителите. От страна на заемодателя се явил като пълномощник Кирил Бранимиров Н.. Подписали договора без Д. да го прочете. Заемополучателят мислел, че ще получи сумата в брой, или по банкова сметка. ***, че няма да му превеждат пари, а щял да има виртуална сметка за търгуване. От това Д. нямал и понятие, поради което заявил по телефон, че не желае този договор и се отказва от него, тъй като е подписан при грешка и няма намерение да търгува виртуално. Обяснили му, че не може да развали, или разтрогне договора. Ответникът се върнал при нотариуса и заявил, че не желае договора, поискал да се обадят на Н. и да изготвят споразумение за прекратяване на договора. От нотариалната кантора казали, че не могат да го направят. Впоследствие още 1-2 пъти Д. се обаждал на заемодателя и настоявал, че не дължи нищо, защото не е обвързан по договора, тъй като не е получил реален заем. По пощата се отрича Д. да е получавал известия. Електронна поща не е имал. Когато през лятото на 2018г. се опитвал да продаде свой имот, установил че същият е възбранен за просрочени вноски по процесния договор. Използвал част от полученото капаро, за да погаси задължението и да вдигне възбраната с цел да изпълни задълженията си по сключен предварителен договор. Заплатил сумата със съзнание, че не я дължи. Затова възразил и по заповедното производство. Правят се възражения за нищожност на договора заем, в условията на евентуалност за унищожаемост, както следва: възражение за нищожност поради противоречие със закона, поради това че договорът е сключен при неравноправни клаузи. В тази връзка се поддържа, че ищецът не е лице, което има право да отпуска кредити, тъй като няма регистрация да извършва такава дейност. Прави се възражение за нищожност поради невъзможен предмет. Излага се, че договорът за заем е реален и следва да се предаде парична сума, а в случая заемодателят е поел задължение да захрани брокерска сметка, която заемателят следвало да открие, но той не е откривал никакви сметки, тъй като няма знания и опит за търговия на финансовите пазари. Възразява се договорът да е нищожен и поради липса на основание, тъй като целта на ответника е била да вземе бърз кредит. От страна на заемодателя също няма основание, тъй като договорните клаузи не са да бъде отдадена в заем сума, а да се черпят потенциални права за осъждане на солидарния длъжник. Договорът е безпредметен за ответника, тъй като не му създава никаква икономическа възможност, доколкото се учредява залог за по-голяма сума от получената в трейдърската сметка, със средствата по която той няма право да се разпорежда. Възразява се и договорът да е нищожен поради липса на съгласие, тъй като ответникът го е сключил без да е запознат с клаузите му, без да го е прочел и да са му разяснени правата и задълженията по този договор. Мислел е, че сключва договор за реален заем. Прави се възражение за унищожаемост поради грешка в предмета, тъй като подписвайки договора Д. си е мислил, че ще получи парична сума. Поддържа, че едва след подписване на договора му било разяснено, че ще получи виртуални средства, с които да търгува. Поддържа се договорът да е и сключен при измама, тъй като Д. е бил подведен че дружеството му ще получи реален заем. Въведен бил в заблуждение, което е престанало след като напуснал нотариалната кантора и поискал да получи парите. Договорът се поддържа да е сключен при явно неизгодни условия. Поддържа се и че искът е неоснователен поради неизпълнение на договора от страна на ищеца, поради което се отправя изявление за разваляне на договора. Евентуално се поддържа, че длъжникът не отговаря, тъй като невъзможността за изпълнението се дължи на причина, за която той няма вина. В тази връзка се излага, че той не е имал възможност да оперира с отпуснатите средства в специалната брокерска сметка с оглед на това, че отпусната сума е била предмет на залог, а съгласно чл.4.3. от договора, има право да се разпорежда само със суми над размера на обезпечените задължения. Поради това, договорът следва да се счита развален по право, тъй като още при сключването му е било ясно, че целевият заем не може да бъде използван.

Възразява се и че лицето Кирил Н. не е било надлежно упълномощено да сключва договора. Оспорва се да съществува оператор на платежни инструменти, който да е извършвал плащане към ответника. Заемополучателят няма сметка при „П. к.н.“ и преводно нареждане не съществува, поради което изпълнението на договора е изначално невъзможно. След като не дължи главница, ответникът не дължи и възнаградителна лихва. Възразява се, че размерът на неустойката е прекомерен, а неустойката излиза извън обичайната си функция. Излага се и че в договора е записано, че заемодателят има право да се удовлетвори от обезпечението, поради което е можел да се удовлетвори, реализирайки заложното си право. Сочи се, че ответникът никога не е имал записаният в договора мейл. Излага се, че обезпечението следва да се учреди по реда на ЗДФО, като предварително условия за отпускането на заема. Доказването на този факт следва да е в писмена форма. Моли се за отхвърляне на исковете по възраженията на ответниците и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответниците поддържат наведените с отговора на исковата молба възражения.