Решение № 81 от 30.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

П. ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500106 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 367/11.08.2023 г., постановено по гр.д. № 381/2022 г., изменено с определение № 63/22.01.2024 г., Ловешкият районен съд е осъдил ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК ***, на основание чл.432 ГПК във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД, да заплати на Г. Д. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 3500.00 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 23.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер на сумата 8000.00 лева като неоснователен и недоказан отхвърлил, както и 51.25 лева разноски по делото съобразно уважения размер на иска. Със същото решение ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на Т. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.51 ,ал.2 ЗЗД сумата в размер на 2 751.00 лева застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 23.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 04.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, а 1 искът до пълния претендиран размер на сумата 3930.00 лева като неоснователен и недоказан отхвърлил, както и сумата 384.45 лева разноските по делото съобразно уважения размер на иска. С решението Г. Д. Т. с горните данни е осъдена да заплати на ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК ***, сумата 712.77 лв. разноските по делото съобразно отхвърления размер на иска, а Т. Д. Т. сумата 380.14 лв. разноските по делото съобразно отхвърления размер на иска. ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК ***, е осъдено да заплати по сметката на РС-Ловеч сумата 140.00 лв. ДТ върху уважения размер на предявения от Г. Д. Т. иск и 51.25 лв. лева разноски по делото. С решението ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв.И.К. от ЛАК общо сумата 1225.10 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Г. Д. Т. и Т. Д. Т., определено по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 8179/04.09.2023 г. на ЛРС от ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт А.

С.. Счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Оспорва извода на районния съд, че приносът на ищцата Г. Д. Т. за настъпилото ПТП е в размер само на 30%, както и размерът на присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди с оглед характера на получените травми. На следващо място твърди, че вината за претърпените от ищеца Т. Д. Т. имуществени вреди е изцяло на Г. Т., а алтернативно приносът й следва да бъде 90%.

Моли въззивният съд да отмени като неправилно в осъдителните части решение № 367/11.08.2023 г., постановено по гр.д. № 381/2022 г. на Районен съд – Ловеч, вкл. в частта за разноските, а алтернативно ако не отмени обжалваното решение, да отчете принос на водача Г. Т. в размер на 90%.

Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно изхода на спора, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Г. Д. Т. и Т. Д. Т., чрез пълномощника адв. И.К. от ЛАК, в който оспорват същата. Изразяват становище, че постановеното от ЛРС решение е правилно и законосъобразно, а размерът на определените обезщетения съобразен със събраните по делото доказателства. Счита твърдението на въззивника за съпричиняване в размер на 90% от страна на Г. Т. за неоснователно, тъй като водачът на другия лек автомобил марка „Мерцедес“ 2 се е движил на главен път със скорост от 120 км/ч, което не го освобождава от задължението му да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Поддържа тези доводи и по отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.

Молят въззивният съд да постанови решение, с което потвърди обжалваното решение на ЛРС, като им присъди направените пред настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „ДБЖЗ“ АД редовно призован не се представлява. В постъпилата молба от процесуалният му представител юрисконсулт А. С. излага, че поддържа въззината жалба и моли съда да отмени решението на ЛРС като неправилно и необосновано, а в условията на евентуалност да го измени, като намали присъденото обезщетение на ищцеца с оглед реално претърпените вреди и големия принос от негова страна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, ако надвишава предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум.

Въззиваемите Г. Д. Т. и Т. Д. Т. редовно призована не се явяват в съдебното заседание. В постъпилата молба от упълномощеният процесуален представител адв. И.К.-Досева изразява становище, че поддържат подадения отговор и оспорват въззивната жалба. Молят съда да потвърди решението на ЛРС като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания

Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

3

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д. № 381/2022 г. по описа на РС – Ловеч е образувано по постъпила искова молба от Г. Д. Т. и Т. Д. Т. , чрез упълномощените адв.В.К. и адв.И.К. от АК Ловеч, против ЗАД "ДБЖЗ" АД, за присъждане на сумата 8 000.00 лв. на ищцата Г. Д. Т. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2021 г. ПТП и 3 930.00 лв. обезщетение за имуществени вреди на Т. Д. Т., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба ищците излагат, че на 23.04.2021 г. в гр. Ловеч, ***, в зоната на кръстовището с ул. ***, е настъпило ПТП между л.а. марка „Мерцедес Ц 220" с рег. № OB **** ВН, управляван И.Р.Н. и и л.а. марка „БМВ 318" с рег. № OB **** MB, управляван от Г. Д. Т.. Твърдят, че вина за настъпилия удар има водачът л.а. марка „Мерцедес Ц 220", който нарушил правилата за движение от ЗДвП и по непредпазливост била причинена телесна повреда на ищцата Г. Т.. След настъпване на ПТП, същата била откарана в ЦСМП-Ловеч с болки в гърдите и главата и била приета в Хирургично отделение на МБАЛ Ловеч, където престояла до 26.04.2021 г. От извършеното изследване на Рьо била установена фрактура на четвърто ребро в ляво отзад, частичен пневмоторакс върхово и извършена хирургична обработка в СО, сутура на разкъсно-контузна рана в основата на косата на челото в ляво и е направена стерилна превръзка. След изписването от болница продължила медикаментозно лечение, като останал в къщи. Твърди се, че ищцата изпитвала болки в тялото и главата в продължение на два месеца, които постепенно намалявали, но не са отшумяли. На следващо място вследствие на ПТП, управляваният от Г. Т. автомобил марка „БМВ" модел „318" с рег. № OB **** MB, собственост на съпруга й Т. Т. бил значително увреден, отремонтирането му не е целесъобразно и следва да бъде бракуван като „тотална щета" и отрегистриран от регистрите на ОД МВР.

Изтъкват, че за л.а. марка „Мерцедес" модел „Ц 220" с рег. № OB **** ВН към момента на настъпване на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество.

Твърдят, че образувано ДП № 171/2021 г. в РУ Ловеч, пр.пр. 1750/2021г. на РП Ловеч е прекратено с влязло в сила постановление на РП - Ловеч, като е установено, че водачът на МПС с марка „Мерцедес" модел „Ц 220" с peг. № OB **** ВН е виновен за настъпване на ПТП, тъй като се е движил със скорост от 116 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч съгласно заключението на САТЕ. Прието е, че поради липсата на тежка или средна телесна повреда, не е налице съставомерност на деянието, поради което производството е прекратено.

Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП и наложилото се лечение на Т., същата останала в къщи за дълъг период от време, но все още се притеснява да шофира, страхува се когато близките й пътуват, като ПТП се отразило и на социалните й контакти, не искала да се събира с близки и говори за случилото се. Това й създавало проблеми със съня, а 4 безпокойствата й продължават и днес.

Ищците твърдят, че със заявление до застрахователя вх. № 5406/20.12.2021г. са направили искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но с писма изх. № 458/26.01.2022 г. и 23.02.2022 г. е отказано, което обосновава правния им интерес от завеждане на иска.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва изцяло исковите претенции като неоснователни, а при условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и поради съпричиняване от страна на ищцата Г. Т.. Не отрича съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение на лек автомобил с марка „Мерцедес" модел „Ц 220" с peг. № OB **** ВН, сключена със ЗАД ДБЖЗ АД. Оспорва твърдения в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на л.а. с марка „Мерцедес“, както и описания механизъм. Отрича получените от ищцата травми, продължителността на лечението, възстановителния период и причинно-следствена връзка между здравословното й състояние и механизма на произшествието. Счита, че е налице изключителен принос на ищцата Г. Т. за настъпване на травмите при транспортния инцидент поради извършени от нея като водач на лек автомобил „БМВ" нарушения на установени от ЗДвП правила и Правилника за приложението му. Твърди, че същата е била без поставен обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и създала предпоставките за настъпването на травмите, които са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила. Прави възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите и поддържа, че при използване на предпазния колан травмите биха били по - леки.

На следващо място твърди, че именно водачът на л.а. марка „БМВ" с рег.№ ОВ****МВ е нарушил чл. 50. (1) ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство. Ищцата е била длъжна да пропусне л.а. марка „Мерцедес" с рег. № ОВ ****ВН, който се е движил по пътя с предимство, като е нарушила пътен знак Б2 и станала основна причина за реализиране на ПТП. Счита, че е имала възможност да забележи л.а. марка „Мерцедес" и своевременно да предприеме необходимите действия, с които да избегне настъпването на ПТП. Затова счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е изключително завишен и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост" според чл.52 ЗЗД, като следва да се отчете съпричиняване на ищцата за настъпване на вредоносния резултат и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.