Решение № 36 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пазарджик, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500877 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260028 от 06.06.2022 г., поправено с решение № 260007 от 16.07.2023 г. и решение № 260014 от 16.10.2024 г., всички постановени по гр.д. № 696/2020 г., Панагюрският районен съд е осъдил „Групама Животозастраховане“ АД, с ЕИК 131272330, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616 в изпълнение на Договор за застраховка „Живот“, обективиран в Сертификат за застраховка на ЗК „Сожелайф“ АД и общи условия към него в полза на трето лице, сключена с М.Д. Г. - наследодател на Ц. Г. Г., с ЕГН ********** и Н. М.

Г., с ЕГН **********, сума в размер 17 226,26 лв. (седемнадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща главница по неизплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 2 056,75 лв., представляваща лихви по договор за кредит „Експресо“, съгласно погасителен план към договора, считано от 20.06.2020 г. до датата на заплащането им /съгласно погасителен план до 20.11.2022 г./, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.“

Осъдил е “Групама Животозастраховане“ АД да заплати на ищцата Ц. Г.

Г. сторените по делото съдебно - деловодни разноски, възлизащи на сумата от 2671,32 лв., която сума представлява сбор от 1800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 771,32 лв. държавна такса и депозит за изготвената СМЕ в 1 размер на 100,00 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от “Групама Животозастраховане“ АД, представлявано от изп. директор С.Б. чрез процесуалния пълномощник юрк. Д. Д. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на Общите условия приложими към процесния застрахователен договор. Неправилно бил приложил материалния закон и допуснал процесуални нарушения. Твърди, че съгласно 14.1 от Общите условия на групова застраховка „Живот" ...Не е покрит риск смърт, която е пряко или косвено последствие и резултат от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните директни или косвени последствия, които не са декларирани на Застрахователя".

Съгласно приетите при разглеждане на първоинстанционното дело доказателства, включително Лична амбулаторна карта, издадена на 27.7.1983 г., Рецептурна книжка на хронично болния № 6442130 било видно, че застрахованият бил с предшестваща история за „плевротомия вляво по повод хемоторакс и емпием на плеврата вляво", получени през 1983 г. Твърди, че в резултат на заболяването и проведеното оперативно лечение за наследодателя на ищците са настъпили трайни белодробни увреждания, които станали предпоставка за развитие на „Хронична обструктивна белодробна болест" с дихателна недостатъчност от формиране на двустранна белодробна фиброза с изява на чести белодробни инфекции - пневмонии. Тежката белодробна патология довела до развитието на умерена към тежка дилатация на ствола на белодробната артерия и основните й разклонения - кор пулмунале. Във връзка с това наследодателят на ищците бил преживял тромбоемболия през 2000 г. Освен това се твърди, че застрахованият страдал и от артериална хипертония, формирала „хипертонично сърце с ритъмни нарушения", което водело до прояви на сърдечна недостатъчност, а същият имал и множество придружаващи заболявания - тубулоинтерстициален нефрит, язва на дванадесетопръстника, цироза на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, обструктивна сънна апнея. Всички тези заболявания се потвърждавали и от Амбулаторни листове № 1010/06.03.2015 г., 1256/19.03.2015 г., 1730/20.04.2015 г., издадени от д-р А.Д., съгласно които М. Г. бил „с дългогодишна анамнеза за артериална хипертония, стенокардия, НЗТД и ХОББ“. Нещо повече, съгласно Амбулаторен лист № 1592/27.05.2019 г., издаден от д-р Й.Б., застрахованият бил с анамнестични данни за артериална хипертония от 15 години, с максимални стойности 210/110 mmHg, обичайни 160/90 mmHg, от 6 години бил със захарен диабет II тип. Изложени са доводи и във връзка с приетото и 2 неоспорено заключение по СМЕ и уточненията направени от вещото лице, според които установените заболявания, с които починалият е диагностициран приживе, били в причинна връзка с настъпилата смърт. Считат, че в хода на първоинстанционното производство се установило при условията на пълно и главно доказване, че съпътстващите заболявания на М. Г., които били предварително съществуващи, са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Същото представлявало изключен застрахователен риск, съгласно условията на процесния застрахователен договор. От всичко изложено и найвече от становището на вещото лице, изготвило неоспорената и приета от страните СМЕ, било доказано направеното в отговора на исковата молба възражение за изключен риск. Твърди се, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си неправилно бил приложил разпоредбите на ОУ, действащи между страните по застрахователния договор. Искането е съдът да отмени изцяло Решение № 260028/06.06.2022 г., постановено от Районен съд - гр. Панагюрище по гр. д. № 696/2020 г. и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените с исковата молба по първоинстанционното дело искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срок е постъпило писмено становище от Банка ДСК. Считат, че Решение № 260028/06.06.2022 г. по гр.д. № 696/2020 г. по описа на Панагюрски районен съд е правилно, валидно и допустимо, поради което то следвало да бъде потвърдено, а подадената против него въззивна жалба от „Групама Животозастраховане“АД - отхвърлена като неоснователна. Считат въззивната жалба за допустима, но неоснователна. По отношение на основателността на въззивната жалба се излагат подробни съображения.

Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателствен материал.

Считат твърдението на въззивника за неправилност и незаконосъобразност на решението за голословно, а обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно.

В законният срок е постъпил отговор и от адв. Р. К. в качеството му на пълномощник на ищците. Твърди, че жалбата е бланкетна и не отразява допуснатите от съда пропуски. Искането е същата да се остави без уважение като принципно неоснователна. Няма доказателствени искания. Моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказетлства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против „Групама Животозастраховане“ АД, ищците 3

Ц. Г. Г. и Н. М. Г. са твърдяли, че са наследници по закон на М.Д. Г., починал на 31.07.2020 г., и предявяват иска като процесуални субституенти на "Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 (правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК 813071350, след вливане, вписано в ТР на 30.04.2020 г.), срещу “Групама Животозастраховане“ АД.

Твърдели са, че техният наследодател М.Д. Г. приживе е сключил Договор за потребителски кредит Експресо № 87502- 322677 от 09.11.2012 г. със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, като правоприемник на последната е станала „Банка ДСК“ ЕАД. Общият размер на кредита бил 50 000 лв., със срок на погасяване от 09.11.2012 г. до 20.11.2022 г. Ищцата Г. била съдлъжник по договора за кредит, като бил сключен и договор за застраховка „Защита Живот“ в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, който договор бил сключен със застрахователя „Сожелайф“ АД, чиито правоприемници са ответниците „Групама животозастраховане“ АД. В исковата молба се твърди, че наследодателят Г. заплащал вноските по кредита до 20.05.2020 г., а на 31.07.2020 г. починал и оставил за свои наследници ищците. Г.и завели застрахователна претенция под № 114939 от 24.08.2020 г. към ответника, но с писмо № 20.04-646 от 16.09.2020 г. получили отговор, че липсва основание за извършване на плащане по застрахователния договор поради наличие на причинно-следствена връзка между смъртта и заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система на застрахованото лице, диагностицирани и системно нелекувани преди дата на влизане в сила на застрахователното покритие – 06.11.2012 г. Сочи се, че „Банка ДКС“ ЕАД бездейства, като не упражнява правата си по отношение на застрахователя, а от бездействието на банката наследниците на кредитополучателя дължали заплащане на вноските по кредита, което обосновавало правния им интерес от предявяване на правата на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като това водело до намаляване на имуществото на ищците.

Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 1722,26 лв., представляваща остатък от главница по договор за потребителски кредит Експресо № 87502-322677 от 09.11.2012 г. и 2056 лв. лихви по договора за кредит за периода от 20.06.2020 г. до 20.11.2022 г., на основание Договор за застраховка „Защита живот“, за който е издаден застрахователен сертификат от 06.11.2012 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество “Групама Животозастраховане“ АД, с който излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че на 06.11.2012 г.

М.Д. Г. е бил включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот“ с подписаното от него заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат, сключен със ЗАД „Сожелайф 4

България“, правоприемник на което е „Групама Животозастраховане“ ЕАД.

Твърдят, че е застрахованото лице е укрило съществено за риска обстоятелство пред застрахователя при присъединяването към групата на застрахованите лица, което в последствие е било в причинна връзка със смъртта му и което представлявало изключен застрахователен риск на основание в Раздел 1, чл. 14.1 от Общите условия на групова застраховка „Живот“ (ОУ).

Съгласно чл. 189 от КЗ (отм.) и действащата процедура за застраховане на кредитополучателите на “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, кредитополучателят - кандидат за застраховане се включва в групата на застрахованите лица, след като подпише здравна декларация (Декларация).

Твърди се, че застраховката е доброволна и няма задължителен характер по смисъла на КЗ, като в декларацията кандидатът за застраховане декларира обстоятелства, въз основа на които застрахователят прави оценка на риска.

Каквото и да било отклонение от тези обстоятелства имало за последица отказа от страна на застрахователя да сключи договор поради завишения риск по отношение на този кандидат. В конкретния случай М.Д. Г. бил декларирал пред застрахователя в Декларацията, че не е бил лекуван през последните 2 г. от заболявания на сърцето или кръвообращението, високо кръвно налягане, заболявания на бъбреците, черния дроб, мозъка или белите дробове и същият е бил включен в групата на застрахованите лица. След смъртта на М.Д. Г., наследниците му са предявили претенция за изплащане на застрахователна сума пред „Групама Животозастраховане“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на ЗАД „Сожелайф България“. В тази връзка пред застрахователя са представени медицински документи, от които се установявало, че наследодателят е страдал от заболяване, което е станало предпоставка за „Хронична обструктивна белодробна болест“ с дихателна недостатъчност от формиране на двустранна белодробна фиброза с изява на чести белодробни инфекции - пневмонии. Твърди се, че М. Г. е страдал и от множество придружаващи заболявания - тубулоинтерстициален нефрит, язва на дванадесетопръстника, цироза на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, обструктивна сънна апнея, с които Г. е бил запознат и съзнателно не ги е обявил пред застрахователя при подписване на декларацията, като по този начин е заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от значение за определяне на риска, при което застрахователят не би го присъединил. Искът е оспорен по размер. Твърди се, че ищците не притежават материално-правна легитимация, тъй като единствено „Банка ДСК“ ЕАД е материално легитимирана да претендира плащане от застрахователя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 31 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cdb51b5-6d6a-4afc-a6fc-497237c6b761