Решение № 404 от 26.06.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 26.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 137 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 353/17.10.2019 г. по гр.д.№ 472/2019 г. по описа на ЧбРС е осъдена на основание чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и на основание Наредба за структурата и организацията на работната заплата, ГД“***“-*** да заплати на С.И.П. сумата от 1 623.68 лв., представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 15.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (15.05.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до 1 998.98 лв. е отхвърлен искът като недоказан.Осъдена е на основание чл.86 ЗЗД ГД“***“-*** да заплати на С.И.П. сумата от 455 лв., представляваща лихва за забава върху положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 15.05.2016 г. -

13.03.2019 г., като за разликата до

1 998.98 лв. е отхвърлен искът като недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК ГД“***“-*** да заплати на С.И.П. сумата от 600 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.Осъдена е на основание чл.77 ГПК ГД“***“-*** да заплати по бюджета на съдебната власт в полза на РС-Ч. сумата от 315 лв. общо за държавни такси и разноски за вещо лице по делото.

Депозирана е въззивна жалба от ГД“***“-***, чрез пълномощник, срещу решение № 353/17.10.2019 г. по гр.д.№ 472/2019 г. по описа на ЧбРС, което се обжалва частично - в осъдителната му част.Излагат се доводи, че същото е неправилно и необосновано и се прави искане да се отмени същото и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

За въззиваемата страна – С.И.П. процесуалният представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Правомощията на възивната инстанция са очертани в чл.269-272 ГПК.В предмета на въззивната дейност се включва служебна проверка за валидността на първоинстанционното решение, на неговата допустимост в обжалваната му част и на правилността на решението съобразно посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната му част, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия сумата от 455 лв., представляваща лихва за забава върху положен и незаплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 15.05.2016 г. - 13.03.2019 г., като постановено по непредявен иск.

Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато с оглед на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, С.П. е предявил един иск, който настоящата инстанция приема, че е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 З***, с оглед обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма, за сумата от 1 999.98 лв. (в отхвърлителната му част решението не е предмет на въззивно обжалване), представляваща възнаграждение за положени 246 часа извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска (15.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 455 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 999.98 лв. за периода 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г. не е предявяван.

Следователно първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение по непредявен иск, в тази част първоинстанционното решение следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК и производството по делото да се прекрати.Аналогично следва да се приеме, че са недължими от въззивника държавна такса 50 лв. за иска по чл.86 ЗЗД (следва да се обезсили за разликата над 265 лв. до 315 лв., т.е. за държавна такса от 50 лв., присъдени общо държавни такси и разноски за вещо лице), както и в частта, в която е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът да заплати на въззиваемия направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 600 лв., т.е. за сумата от 300 лв.

В останалата му обжалвана осъдителна част, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия сумата от 1 623.68 лв., представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (15.05.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането; осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът да заплати на въззиваемия сумата от 300 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; осъден е на основание чл.77 ГПК въззивникът да заплати по бюджета на съдебната власт в полза на РС-Ч. сумата от 265 лв. общо за държавни такси и разноски за вещо лице по делото, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и следва да бъде потвърдено в същата.

Не е спорно пред настоящата инстанция, че за поцесния период 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г. въззиваемият е полагал труд по служебно правоотношенение в системата на ***, както и нощен труд.

От първото заключение на ВЛ А., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че през отчетния едномесечен и тримесечен период (следва да се приеме едномесечен за 2016 г. и тримесечен за периода от

01.01.2017 г. до 31.03.2019 г.), въззиваемият има положен нощен труд от общо 1788 часа, като при изчисляване на работните заплати няма преобразуване на нощен труд към дневен с коефициент.Заплатен е положеният нощен и извънреден труд в посочените от ВЛ размери.

ВЛ е посочило, че е възможно действително отработеното време за общия период на сумираното изчисляване да превишава или да е по-малко от нормалната продължителност на работното време за същия период, като в първия случай часовете над нормалната за периода продължителност на работното време са извънреден труд, който се заплаща съгласно чл.262, ал.1, т.4 КТ, а във втория случай е налице престой не по вина на работника (заплаща се съгласно чл.267, ал.1 КТ).

Посоченият от ВЛ начин е приложим и към процесното правоотношение.

Положеният нощен труд възлиза на 1788 часа за периода 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г., приравнен към дневен с коефициент 1.143, е 2043.68 часа.Разликата между 2043.68 часа и 1788 часа възлиза на 255.68 часа дневен труд.

Часовата ставка, посочена в исковата молба в размер на 8.13 лв., не е оспорена от въззивника, както е прието от първоинстанционния съд, поради което дължимата сума е 2 078.71 лв., представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 15.05.2016 г. - 31.03.2019 г.Предмет на въззивното производство е решението в осъдителната му част за сумата 1 623.68 лв.

Съгласно чл.176

З*** брутното месечно възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 З***).Съгласно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 З***).Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 З***).При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 З***).Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. с ал.6 З***).

Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция счита, че е неоснователно възражението на въззивника, че не е установено полагането на извънреден труд от въззиваемия, тъй като той има положени часове извънреден труд за всеки отчетен период съобразно заключението на ВЛ през процесния такъв от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. и при приравняването на часовете нощен труд към дневен биха се увеличили часовете извънреден труд.

Според допълнителното заключение на ВЛ извънреден труд е положен за посочените

4 месеца на 2016 г., без приравняване на нощен към дневен труд, а според първото такъв няма за три месеца на 2016 г., без приравняване.

Тъй като в процесния случай искът е доказан по своето основание, то съгласно императивното правило на чл.162 ГПК са налице предвидените две възможности, като приложима е първата, тъй като размер не е определен от вещо лице, а наличните доказателства не сочат начина, по който да се определи размера (решение № 75/05.04.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4880/2015 г., ІІІ г.о.) - няма данни за общо положените часове дневен и нощен труд съобразно водените книги.

Във въззивната жалба се сочи, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния З***, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими с оглед на решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г. но то е постановено по приложението на З*** (отм.).

На следващо място във въззивната жалба се сочи, като е налице позоваване на чл.187, ал.9 З*** от 2014 г. (чл.211, ал.7 З***

-2006 г. не е приложим към процесния период), че е налице делегиране на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт, поради което с оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.В З***-2014 г. е посочено препращане към КТ само в следните норми: чл.142, ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл.180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245, ал.2.

Разпоредбата на чл.188, ал.2 З*** предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 З***).

За процесния период са действали различни подзаконови нормативни актове, като разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в *** е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 –часов период.В Наредбите от 2015 г. и 2016 г. липсва норма, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cdb22f5-e3b7-488c-8641-42c21a93f448