Решение № 32 от 03.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр.Б., 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20211200900174 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е „С.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.

„П.З.“ ****, ****, представлявано от С.И.М..

Претенциите са насочени срещу „Т.Л.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. Н.Д., общ. С., обл.Б., ул. „С.“ ****, представлявано от А.Б.Х.

Ищцовото дружество твърди, че на 25.10.2016 г., 15.11.2016 г., 29.11.2016 г., 12.12.2016 г., 28.12.2016 г., 18.01.2017 г., 03.02.2017 г., 22.02.2017 г., 09.03.2017 г., 17.03.2017 г., 21.03.2017 г., 31.03.2017 г., 24.04.2017 г. и 04.05.2017 г. е продало на ответника дизелово гориво на обща стойност 450 929,89 лв. с ДДС. Падежите на задълженията били настъпили, но плащания нямало. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на продаденото гориво, законна лихва, считано от предявяването на исковете, както и мораторна лихва в общ размер на 130 554,01 лв.

Ответникът оспорва претенциите и твърди, че са неоснователни. Признава, че е бил в търговски правоотношения с ищеца за покупко-продажба на въпросното дизелово гориво. Признава, че надлежно е осчетоводил издадените от ищеца фактури за сделките и е ползвал данъчен кредит по тях. Твърди, че се касае за периодични доставки и периодични плащания. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за главници и лихви. Сочи, че е изтекла и петгодишната погасителна давност досежно същите. Ищецът оспорва да са изтекли давностните погасителни срокове за вземанията, защото не ставало въпрос за периодични доставки и плащания. Всяка доставка на гориво представлявала отделна сделка. Ответникът заявява, че ищецът е поставил изискване за получаване, като депозит, на сумите на доставките, с цел обезпечаване на своевременното заплащане на същите, при издаване на съответните депозитни разписки. С последните се обезпечавало бъдещото реално заплащане. Тези разписки удостоверявали единствено предаване на суми, но не служели за погасяване на задълженията. По този начин 1 ответникът периодично предавал суми на ищеца. Имало договорка между страните, след 2019 г. да се пристъпи към преосчетоводяване на резултата или предприемане на действия по ефективно заплащане на извършените доставки с предадените на ищеца суми по депозитните разписки, но ищецът не се съобразил с въпросната договорка и нито възстановил сумите по депозитните разписки, нито се съгласил с преосчетоводяването на издадените фактури. Ето защо ответникът прави възражение за прихващане на сумите от претенцията на ищеца със сумите, посочени в депозитните разписки.

Правната квалификация на исковете се съдържа в разпоредбите на чл. 327, ал. 1 и чл.

309а, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ТЗ, а тази на възраженията - в нормите на чл. 104, чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗДог.

По делото имаше спор досежно наличието на валидна арбитражна клауза, но същият беше разрешен в полза на съда, като се изясни, че казусът му е подведомствен.

Събраха се гласни и писмени доказателства. Приеха се заключения на вещи лица.

Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Не е спорен фактът, че ищецът е продал и доставил процесното гориво на ответника.

Това е признато от адвоката на последния в откритото съдебно заседание, провело се на 09.12.2022 г., а и се установява от съставените за целта фактури. Те са осчетоводени от страните и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, което е видно от неоспореното заключение на вещото лице С. Т.. Тези действия представляват недвусмислено признаване на вземанията и доказват тяхното съществуване. Налице е константна практика на ВКС в това отношение, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, Решение № 160 от 07.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2217/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Решение № 218 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 3572/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.ия Василева, Решение № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева, Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 109 от 07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, Решение № 92 от 07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, Решение № 118 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Решение № 30 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчeва, Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева, и др. Вещото лице е категорично, че плащания по банков път на задълженията по процесните фактури няма. Този извод не се опровергава от останалия събран доказателствен материал. Не се установи дългът да е погасяван и с плащания на ръка. Представените депозитни разписки бяха оспорени от ищцовата страна. От заключенията на почерковите експертизи стана ясно, че подписите в разписките не са положени от представляващия ищцовото дружество. Такъв е изводът както на вещото лице, изготвило заключението по единичната експертиза, така и на мнозинството от вещите лица, работили по тройната експертиза. Следва да се подчертае, че И. А. и В.

2

Ц. са действащи служители в сектор „Документни изследвания“ на НИК-МВР.

Занимават се с експертна дейност по техническо и почерково изследване на документи.

За доказване качеството на тяхната работа, същите всяка година участват в международни лабораторни тестове на Европейската криминалистична група, заедно с над 50 други лаборатории от целия ЕС. Имат отлични резултати и са на едно от първите места в рамките на групата, което е ярка положителна оценка на качеството на работа на тяхната лаборатория. Водят и курсове по почерково и техническо изследване на документи на полицейски служители от страната и на служители в Националната следствена служба, като са техни обучители. Изнасят лекции и в НИП. Обучават младши съдии и прокурори. По 8 часа на ден се занимават само с техническо изследване на документи и изследване на почеркови обекти. Всички сложни експертизи, които се извършват в страната по случаи, които са със значим обществен интерес, с нанесени големи материални щети, минават през тях. Това е ежедневната им работа. Разполагат с най-съвременната апаратура - модерни микроскопи и видеоспектрални компаратори. Задължително всеки път, както и в настоящия случай, на всички документи, които проучват, правят обширни, цялостни и завършени технически изследвания. А. и Ц. се явяват, така да се каже, върхът на експертната пирамида и настоящият съдебен състав не намира основания да не се довери на техните констатации и да не даде вяра на изводите им. Представените от ответника договор за търговска продажба на дизелово гориво и депозитни разписки към него не са подписани от лицето, което представлява и има правомощията да задължава и обвързва ищцовото дружество. Те не следва да бъдат ценени като годни доказателства по настоящия правен спор.

В казуса не се касае за периодични доставки по един договор, както неоснователно се поддържа от ответната страна в писмените й отговори, а до 14 отделни договорни отношения, които са се осъществили между страните през октомври 2016 - май 2017 г.

Впоследствие това е изрично признато и от адвоката на ответника в откритото съдебно заседание, провело се на 09.12.2022 г. Ето защо неприложима спрямо вземанията за главница се явява кратката погасителна давност. Тя не е изтекла досежно вземанията за лихва. Исковите молби са постъпили в съда в последния ден на петгодишната давност.

Те са били изпратени по куриер. Вземанията на ищеца не са се погасили и на това основание.

Ищцовото дружество успешно проведе необхоД.то главно, пълно и пряко доказване на претенциите си, които изцяло следва да бъдат уважени, като се присъдят и направените по делото разноски.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.Л.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. Н.Д., общ.

С., обл.Б., ул. „С.“ ****, представлявано от А.Б.Х. да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „П.З.“ ****, ****, представлявано от С.И.М., следните парични суми, дължими за продадено дизелово гориво, а именно:

1 - 26 151,57 лв. /двадесет и шест хиляди сто петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ по фактура № 1290 от 25.10.2016 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и 1104,27 лв.

/хиляда сто и четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляващи лихва за 3 забава върху главницата за периода от 26.10.2018 г. до 26.03.2019 г. /частично от 7962,34 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 25.10.2021 г./,

2 - 33 956,55 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ по фактура № 1305 от 15.11.2016 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и 10 348,14 лв. /десет хиляди триста четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018 г. до 11.

11.2021 г.,

3 - 33 979,68 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ по фактура № 1317 от 29.11.2016 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и 10 335,19 лв. /десет хиляди триста тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018 г. до 11.11.2021 г.,

4 - 34 996,92 лв. /тридесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ по фактура № 1326 от 12.12.2016 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и 10 665,19 лв. /десет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018 г. до 11.11.2021 г.,

5 - 35 741,36 лв. /тридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ по фактура № 1336 от 28.12.2016 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и 10 892,06 лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и шест стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018 г. до 11.

11.2021 г.,

6 - 36 512,47 лв. /тридесет и шест хиляди петстотин и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ по фактура № 1346 от 18.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и 11 127,05 лв. /единадесет хиляди сто двадесет и седем лева и пет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2022 г., 7 - 36 430,73 лв. /тридесет и шест хиляди четиристотин и тридесет лева и седемдесет и три стотинки/ по фактура № 1356 от 03.02.2017 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и 11 102,14 лв. /единадесет хиляди сто и два лева и четиринадесет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2022 г., 8 - 36 043,44 лв. /тридесет и шест хиляди четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ по фактура № 1365 от 22.02.2017 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и 10 984,12 лв. /десет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2022 г.,