Решение № 124 от 24.04.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 763/2025
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. гр.Велинград, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100763 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Предявени са от Р. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул.
„****“ № 86, против М. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул.
„****“ № 86, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 31, ал.2 от ЗС, с които се иска да се приеме за установено по отношение на ответника М. И. Е., ЕГН **********, че й дължи обезщетение за лишаване от ползването на собствените й, както следва: за 3/16 идеални части от ПИ с идентификатор:
*** - 150 лв. месечно, за 3/16 идеални части от втори етаж на застроената в ПИ двуетажна жилищна сграда - 200лв. месечно, за 3/16 идеални части от избено помещение- 100 лв. месечно и за 3/16 идеални части от таван на същата сграда в размер на 50 лв. месечно, всички за периода 13.03.202113.03.2024 г., или в общ размер на 500 лв. месечно и общо 18 000 лв. за целия период, както и искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 31, ал.2 от ЗС вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 6 038.89лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от 13.03.2021-13.03.2024 г., от които сумата от 1811,52 лв. върху главницата за 3/16 идеални части от ПИ с идентификатор: ***, сумата от 2415,36 лв. върху главницата за 3/16 идеални части от втори етаж на застроената в ПИ двуетажна жилищна сграда, сумата от 1207,67 лв. върху главницата за 3/16 идеални части от избено 1 помещение, както и сумата от 603,84 лв. върху главницата за 3/16 идеални части от тавана на същата сграда, за които суми е издадена Заповед № 393/24.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по чгд № 692/2025 г., по описа на Районен съд - Велинград.
В исковата молба ищцата Р. М. излага, че е издадена Заповед № 393/24.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 692/2025 г., по описа на Районен съд - Велинград, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 415 ГПК, поради което се предявява настоящия иск.
Твърди, че ответникът ползва всички имоти предмет на делбено дело № 1592/2017г., като тя ползва единствено възложения й първи жилищен етаж от сградата, а същевременно ответникът й търси обезщетение за целия период от 2017 г. до настоящия момент за пропуснати ползи от неползването на неговите идеални части от същият този първи жилищен етаж. Моли искът й да бъде уважен. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор, като твърди, че исковата молба е нередовна по подробно изложени съображения.
Оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че обезщетение за пропуснати ползи се дължи от съсобственика на съсобствена вещ само от датата на писменото поискване. Счита, че ищцата е била длъжна да представи препис за него от нотариалната покана, която е приложила в ч.гр.д.
№692/2025г., по описа на Районен съд Велинград. Твърди, че е възразил изрично с отговор на Нотариалната покана, чрез нотариус Мария Рангелова, от 13.01.2020г.. Счита, че с тази Нотариална покана няма ясно предявени претенции за обезщетение, които да са индивидуализирани за конкретни недвижими имоти, които ищцата е пропуснала да посочи в обстоятелствената част на нейната искова молба. Поддържа, че поради липса на редовна писмена претенция за таванските и избени складови помещения, претенцията за месечен наем общо за тях в размер на 150 лв. следва да бъде отхвърлена.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за периода от 11.10.2019г. до 19.07.2020 г.. Възразява и за претенциите за законни лихви, тъй като не са претендирани с нотариалната покана. Твърди, че дори да са допустими и основателни претенциите за лихви не са конкретизирани в исковата молба по отношение на всеки недвижим имот, за всеки отделен месечен период и е недопустимо да се претендират в общ размер от 6 038.89 2 лв.. Релевира възражение и за изтекла 3-годишна погасителна давност на претенциите за законни лихви. Поддържа възраженията си, направени с неговия отговор на Нотариалната покана от 13.01.2020г.. Твърди, че вторият етаж е необитаем, не се ползва от него или от някой друг. Излага, че същият няма врати, вкл. входна врата, няма действащ санитарен възел, кухненски бокс и вода, водопроводната инсталация е прекъсната преди много години. Твърди, че в този етаж съсобствениците са трима, като съсобственик е и Н. И. И., която ищцата не е посочила като съсобственик, нито каква е нейната квота.
Същото се отнася и за съсобствеността върху поземления имот, в който съсобственик е отново и Н. И. И., а по силата на приключилото делбено производство същата е вече изключителен собственик на целия поземлен имот. Твърди, че ищцата Р. М., лично и заедно с нейната дъщеря и зет, без правно основание, ползват много по-голяма площ от нейната квота от само 3/13 от съсобственото ни дворно място. Те заедно ползват около 1/3 от дворното място в предната част от него откъм улицата, със самостоятелен вход. В него са построили незаконна постройка и дърварник. Твърди, че дори и да е имало редовно писмено искане за обезщетение за складовите помещения изби и таван, ползването им е разпределено с конклудентни действия, като той ползва само избите, а ищцата следва да ползва тавана и има свободен достъп до него през общото вътрешно стълбище. Поддържа, че заради нейното самоуправство, а именно, че се е самонастанила в единствения годен за ползване първи жилищен етаж, въпреки че тя притежава в него само 1/4, а той - останалите 3/4 ид.части, е принуден да обитава за жилищни нужди избените нестандартни, с оглед действащите СПН, складови помещения.
Излага, че между тях е приключило делбено производство и ищцата е била осъдена да му заплати направените него подобрения в избите, като тя обаче, му заплатила тези подобрения в принудително производство по образувано от него изп.дело, едва преди около месец време, към който момент той е упражнявал право на задържане на тези избени помещения, съответно не й дължи обезщетение за тях, поради което това е друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите й за обезщетение за избените помещения, които освен това не са и конкретизирани, а са предявени общо, заедно с тавана, който не ползва. Поддържа, че част от претенциите са недопустими за конкретен период от време, като е налице съдебен акт по гр.дело №1113/ 2019 г., по описа на Районен съд Велинград, в производството 3 по което дело Р. М., която е била ответник, е направила насрещни претенции за присъждане на суми за част от периода, който е предмет и на настоящата искова молба. Сочи, че тази нейна насрещна претенция е била прекратена като недопустима с влязло в сила определение на Велинградския районен съд по това дело, затова тези недопустими насрещни претенции следва да бъдат изключени от съответния период, предмет и на настоящото дело. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:
По исковете с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
За основателността на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищцата е било да докаже, че: 1) между страните е съществувала съсобственост върху имотите през процесния период при посочените квоти; 2) че е отправила до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответникът е ползвал имотите или е ползвал площ, поголяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4) размера на пропуснатата полза след поканата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е било да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп на ищцата до съсобствените имоти съобразно дела й от тях. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По делото е приложено ч. гр. дело № 692/2025г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищцата срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 393/24.06.2025 г. за процесните суми. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал в срок Възражение по чл. 414 ГПК вх. № 4740/30.06.2025 г., поради което на ищцата е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си.В дадения от съда срок, ищцата депозира искова молба за установяване на съществуващото си право.
От представеното по делото Решение № 260001/05.02.2024 г,. по гр.д. № 1592/2017 г., по описа на Районен съд Велинград, се установява, че страните са 4 били съсобственици на: недвижим имот с идентификатор ***, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: ***, ***, ***,
***, ***, ***, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., при квоти: 3/16 ид.ч. за Р. И. М., 11/16 ид. ч. за М. И. Е., 2/16 ид. ч. за Н.
И. И.; недвижим имот, представляващ първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 87 кв.м., при квоти: 1/4 ид.ч. за Р. И. М. и 3/4 ид. ч. за М. И. Е., както и недвижим имот представляващ втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***, със застроена площ 87 кв.м., при квоти: 3/16 ид.ч. за Р. И. М., 11/16 ид. ч. за М. И. Е., 2/16 ид. ч. за Н. И. И. до влизането му в сила на 21.02.2024 г., когато съсобствеността е прекратена.
От Нотариална покана от ищцата до ответника, връчена му на 13.01.2020 г. се установява, че ищцата е отправила до ответника покана да уредят доброволно отношенията си във връзка с ползването на съсобствените им имоти, като е определила за това дата 15.11.2019 г. и е посочила, че в случай, че ответникът не се уви на тази дата му определя наем в размер на по 200 лв. на месец за всеки един недвижим имот, подробно описани в поканата и съвпадащи с процесните имоти.
От молба от Р. И. М. с вх. № 2777 от 28.08.2025 г. се установява, че ищцата в рамките на образувано срещу нея изпълнително дело № 179/2025 г. е декларирала, че е освободила към същата дата дворно място от складирани дърва и е премахнала навес.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява, че пазарната стойност на наема на процесните имоти е както следва: 1. за избения етаж, с площ 87 кв.м., съответно за: 2021 г. в размер на 190 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 35,63 лв. ; за 2022 г. в размер на 220 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 41,25 лв.; 2023 г. в размер на 260 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 48,75 лв.; 2024 г. в размер на 310 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 58,13 лв.; 2. За втори жилищен етаж, с площ 87 кв.м., съответно за:
2021 г. в размер на 225 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 42,19 лв.; 2022 г. в размер на 260 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 48,75 лв.; 2023 г. в размер на 5
310 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 58,13 лв.; 2024 г. в размер на 370 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 69,38 лв.; 3. За тавански етаж, с площ 87 кв.м., съответно за: 2021 г. в размер на 95 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 17,81 лв.;
2022 г. в размер на 110 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 20,63 лв.; 2023 г. в размер на 130 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 24,38 лв.; 2024 г. в размер на 155 лв. или за 3/16 ид.ч., в размер на 29,06 лв.. За ползване на 570 кв.м. площадка, общинската месечна наемна цена, би била равна на 570 лв. или за 3/16 ид.ч. = 106.88 лв.. За периода 13.03.2021 г. - 13.03.2024 г. пазарната наемната цена на процесиите имоти е: Избен етаж- 1563.15 лв.; Втори жилищен етаж- 1855.98 лв.; Тавански етаж- 781.64 лв.; Дворно място - 3851.13 лв. или общо: 8 051.90 лв.. За периода 13.03.2021 - 13.03.2024 г. лихвите за забава на наемната цена на процесиите имоти е: Избен етаж- 250.50 лв.; Втори жилищен етаж- 296.81 лв.; Тавански етаж-125.10 лв.; Дворно място - 668.39 лв. или общо: 1 340.80 лв..