Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 24.04.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 909/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
24.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кърджали, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200909 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********* от 05.11.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. /511.29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Н. Й. Н. от ***************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. Й. Н. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните норми. Оспорва констатациите и доказателствената сила на съставения му АУАН, че на процесната дата е извършил нарушение по ЗДвП.

Твърди, че съставения акт не му бил предявен, не му бил предоставен срок за възражения.

Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката, наказващият орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Въпреки, че наказващият орган бил уведомен, че жалбоподателят приемал лекарства, които вероятно оказали влияние на резултата, то това не било взето предвид при издаване на наказателното постановление. На следващо място, оспорваният акт не бил издаден от компетентен орган. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който 1 поддържа жалбата. Моли по постановление да бъде отменено. изложените в същата съображения наказателното

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26 срещу 27.10.2025 г. свидетелите С. Ч. и К. Т. – мл.автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали, били на работа по утвърден график в гр.Кърджали. Около 00.46 часа на 27.10.2025 г. двамата се намирали в гр.Кърджали, на бул.„Беломорски“, близо до магазин „*********“, където спрели за проверка лек автомобил марка „********“ с рег.№ *********, управляван от жалбоподателя Н. Й. Н.. След като била установена самоличността му по документи, на същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр.№ *******, което отчело 0.86 на хиляда. По този повод на жалбоподателя още на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение.

Водачът заявил пред контролните органи, че е употребил една бира. Издаден бил и Талон за изследване с бл.№ ***** на Н. Й. Н.. В определения срок той се явил в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където му била взета кръв за анализ. Пред медицинския специалист жалбоподателят потвърдил, че на 26.10.2025 г. около 18.00 часа е консумирал алкохолна напитка (1,5 л. бира). За извършеното медицинско изследване бил съставен Протокол от 27.10.2025 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. При извършено на 27.10.2025 г. химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.85 на хиляда. Въз основа на съставения акт и резултатите получени от изследването на кръвната проба, на 05.11.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 1 000 лв.

/511.29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 12 контролни точки на водача.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя съдът назначи съдебно-химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Н. Й. Н. се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 0.82 на хиляда.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията 2 на свидетелите С. Ч. и К. Т., Акт за установяване на административно нарушение от 27.10.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Протокол № ***/27.10.2025 г. за химическо или химико-токсикологично изследване; Списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от 29.09.2025 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Талон за изследване с бл.№ ********; Протокол от 27.10.2025 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Заповед № ******** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на 27.10.2025 г. в гр.Кърджали, водачът Н. Й. Н. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*********“ с рег.№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, който резултат е установен с химическо изследване. Това означава, че същият е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Както вече се посочи, доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.82 на хиляда, според последното химическо изследване.

Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 12 точки на основание чл.6, ал.1, т.1, б.„б“ от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно 3 постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Доказано е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Наличието на алкохол е било установено, както при извършената на процесната дата проверка с техническо средство, така и впоследствие при извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя проба кръв.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е и допълнително събраните доказателства, какъвто се явява изготвения след съставяне на акта протокол за химическо изследване. Възражение срещу АУАН не е било направено, на е имало и спорни обстоятелства, които да налагат извършване на разследване. Не се установи да са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е съставен и предявен на жалбоподателя още на мястото на нарушението, той го е подписал и получил, а в разписката към акта е вписано правото му да направи допълнителни обяснения и възражения в 7-дневен срок. Не намира опора в материалите по делото и доводът за липса на компетентност на органа издал атакувания акт.

Видно от цитираната по-горе Заповед № ***** от 02.12.2021 г. на МВР, наказващият орган е разполагал с необходимите правомощия за издаване на наказателното постановление.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лева, или 66.47 евро.

4

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 05.11.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. /511.29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Н.