Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7704 от 24.10.2016, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7875/2014
Вид
Решение № 7704
Подписан
24.10.2016
В сила
01.03.2018
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Кодекс за застраховането
  • чл. 189 · Кодекс за застраховането
  • чл. 208 · Кодекс за застраховането
  • чл. 211 · Кодекс за застраховането
  • чл. 211, т.2 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№....................... гр. София, 24.10.2016г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА при участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7875 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по исковата молба вх.№ 69277/05.06.2014г. на М.Д.Н.,

ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Н. *** „З.А.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** , с която е поискал от съда на основание на чл. 208 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 27 000лв., представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско” по комбинирана полица № **********/27.12.2012г. за претърпени имуществени вреди от противозаконно отнемане на собствения му застрахован лек автомобил БВМ, модел

530”, рама WBANS71060CP21846 , рег.№ ********. Навел е твърдения, че с ответника били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за този автомобил при застрахователна сума от 27 000лв, изпълнил си задълженията по него, платил вноските по застрахователната премия, през време на действието на правоотношението-на 30.10.2013г. срещу 31.10.2013г., настъпил и риск – отнемане на автомобила, уведомил застрахователя за същото, но му било отказано да се изплати обезщетение без основание. Посочил е, че предал на ответника всички налични ключове за автомобила, този автомобил не бил снабден с допълнителна алармена система и затова не предал устройство за същата, посоченото при сключване на договора устройство не било дистанционно за аларма или за централно заключване на автомобила, а било протектор за гуми, защитаващ същите срещу интервенция върху гумите на автомобила, като предал и това устройство на ответника, но той отново не платил сумата. Заявил е, че протектора за гуми не бил включен в опциите за попълване на декларацията по образец при сключване на договора за застраховка, но ищецът го представил на служители на ответника и по техен съвет отбелязал с указания знак „х” в декларацията същия като дистанционно управление за алармена система”. Заявил е, че автомобилът има алармена система и тя е монтирана в самия ключ за автомобила, като възраженията на ответника са неоснователни. Претендирал е разноски.

Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не дължи плащане на сумата, защото ищецът бил длъжен да снабди автомобила с алармена система, а такава не била монтирана в автомобила, евентуално – ако била монтирана , то същата не била включена към дата на събитие.

Посочил е, че автомобил не бил снабден с фабрична алармена система, но ищецът при сключването на договора посочил че има алармена система , автомобил бил снабден с два оригинални ключа и с алармена система, за която ищецът е имал дистанционно управление за същата-това било декларирано от ищеца при сключване на договора, а и това устройство е било представено от ищеца на ответника във връзка с друга щета по този договор, плащане на сума по която било извършено на 01.07.2013г. Това дистанционно не било представено от ищеца при предявяване на претенция по процесната щета, представил го едва на 10.04.2014г., което означавало че автомобил не бил заключен при настъпването на риска, поради което и било налице основание за отказ за изплащане на обезщетението. Заявил е, че ако се приеме, че предадения на 10.04.2014г. устройство не е за алармена система, то това означавало, че ищецът все още не е представил дистанционното за алармата, което на още по-голямо основание обосновало отказа на ответника да плати сумата. В декларацията при сключване на договора протектор за гуми следвало да се декларира в раздел „оборудване на МПС”, но такъв протектор не бил деклариран. Оспорил е иска и по размер, като е посочил, че стойността на автомобила към дата на събитието била по-ниска от претендирания размер. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица полица № **********/27.12.2012г. носеща подпис, положен за страните по нея, общи условия, квитанции, удостоверение от 09 РУП на СДВР, Постановление от 07.02.2014г. на СРП по пр.пр.49794/2013г., свидетелство за регистрация на автомобил, протокол от 27.12.2012г. носещ подписи за представители на страните, предложение декларация от 27.12.2012г., съгласно които на 27.12.2012г. ищецът е придобил собствеността върху лек автомобил БВМ, модел 530”, рама WBANS71060CP21846 , рег.№ ********, същият ден е попълнил предложение-декларация до ответника за сключване на договор за застраховка Каско за този автомобил, като е посочил, че той разполага с алармена система, два оригинални ключа и един брой дистанционно управление за алармена система, същият ден автомобил е огледан от представител на ответника в присъствието на ищеца като е посочено, че автомобил има фабрична аларма и протектор, договора за застраховка е сключен за застраховка „ Каско - клауза П-пълно покритие” при общи условия, с които ищец е заявил че е запознат, за период от 1 година считано от 28.12.2012г. при застрахователна сума от 27 000лв. и премия от 1377лв., покриваща риск „кражба и грабеж”, ищецът е заявил пред органи на СДВР, че този автомобил е бил противозаконно отнет в периода от 30.10.2013г. до 31.10.2013г. в гр.София, от неохраняем паркинг през бл. *** в ж.к.”*****”, където е бил паркиран, производството е било спряно от СРП с постановление от 07.02.2014г. поради неоткриване на извършител, автомобил не е открит към 18.02.2014г..

Съгласно приети неоспорени от страните общи условия по застраховка „Каско” , неразделна част от застрахователния договор, задължително условие за покриване на риска е наличие на функционираща сигнално-охранителна система със светлинна или звукова сигнализация, като устройствата за същата се представят за оглед и заснемане при сключване на договора, не се покрива претенция когато застраховано имущество е било незатворено, незаключено, както и с невключена или неизправна сигнално-охранителна система-чл. 38.1. и чл. 16.4.2. от ОУ. Съгласно чл.

59.6.8. и чл. 61 от ОУ при настъпване на риск на застраховател се предават в срок от 24 часа ключовете и дистанционни устройства за алармена система на автомобила, като в противен случай застраховател може да намали или откаже плащане на обезщетението.

Ответник е представил по делото с отговора снимка на ключове и устройства за автомобила ведно с полицата за застраховката.

По делото са приети неоспорени от страните приемо-предавателни протоколи от 31.10.2013г., 08.11.2013г., 19.02.2014г., 10.04.2014г., молби на ищеца от 27.03.2014г., 07.04.2014г., отговор на ответника от

13.03.2014г., съгласно които на 31.10.2013г. ищецът е предоставил на ответника полицата, протокола за маркировка, талони, както и 2 бр. Ключове за автомобила, на 08.11.2013г. му е представил служебна бележка от 09-то РУП на МВР, договор и фактура за закупуване на автомобил, на 19.02.2014г. е представил Постановлението на СРП и удостоверението от МВР от 31.10.2013г., на 10.04.2014г. е предал на ответника дистанционно управление за допълнително монтирана алармена система, поискал е да му се изплати обезщетение, но ответник е отказал на 13.03.2014г. плащане, поради непредаване на дистанционно управление за алармена система.

С прието по делото заключение по основната и допълнителната авто-техническа експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че пазарна стойност на автомобила към 31.10.2013г. е в размер на 23 654лв., че за процесния автомобил не е имал фабрична алармена система към момента на производството му, такава не е поставяна допълнително от производителя на автомобила и от оторизираните от него представители. Последните обстоятелства били проверени от вещото лице по рамата на автомобила чрез справки в информационните масиви на производителя, достъп до които му бил предоставен от представителя на БМВ за България в сервиз „М.” о, сервиз Б.”ООД „БВМ С.”, в гр.С., ****”. Вещото лице е посочило, че технически е възможно да се постави допълнително алармена система на автомобила от неоторизиран представител на БВМ и наличие на алармена система било отбелязано от служител на ответника при оглед на автомобила през 2012г.

По делото е прието като веществено доказателство устройството, предадено от ищеца на ответника с протокола от 10.04.2014г.

С прието по делото заключение по техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б., вещото лице след запознаване с материали по делото и приетото веществено доказателство, е направило извод, че устройството, предадено от ищеца на ответника на 10.04.2014г. е предавателна част от устройство за дистанционно управление и е с функция да задейства от разстояние приемник, който управлява изпълнителна част от системата. Посочило е, че обичайно изпълнителната част на системата съдържа датчици, които включват сигнално-охранителни системи.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2013г., съдът приема, че приложимият закон досежно процесния случай е КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм).

Предявеният иск е с правно основание чл. 208 от КЗ(01.01.2006г., отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за вреди, поради настъпване на застрахователно събитие-кражба на МПС, ведно с обезщетение за забава.

При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, че е изпълнил всички свои задължения по договора, в хода на действието на който е настъпило застрахователно събитие, както и размера на вредите, които е претърпял.

Ответникът при така депозирания отговор следва да докаже, че са налице предпоставки за прилагане на чл. 189 и чл. 211 от КЗ , тоест че са налице предпоставки за отказ да плати обезщетение , на основание наведено в отговора, а именно че автомобил е бил без сигнално-охранителна система при сключване на договора, а ищец е декларирал обратното при сключване на договора което е съществено за ответника с оглед сключване на договора и условията при които той се сключва, съответно че ищец е провел поведение, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, и това е значително неизпълнение на задължение по договора с оглед интереса на застрахователя, като това е било предвидено в закон или в договор-оставил е автомобила без да е включил сигнално-охранителна система, съответно не е представил устройство за дистанцинно управление на същата в срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 208 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни след уведомяването му от застрахования за настъпилото застрахователно събитие и изпълнение на задълженията по чл.207, ал.3 от КЗ, като обезщетението следва да е равно на размера на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от КЗ, ако застрахован съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застраховател не би сключил договора и настъпи застрахователно събитие, то застраховател може да откаже да плати обезщетение изцяло или отчасти, ако неточно обявеното/премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието.

Съгласно чл. 211 от КЗ застрахователят може да откаже да плати обезщетение, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахован или ползващо се лице, както и при неизпълнение на задължение по договора, което да е значително с оглед интереса на застрахователя и това е било предвидено в закон или в договор, или при други случаи предвидени от закон.