Решение № 89 от 14.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Сливница, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200132 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Ч., подадена чрез адв. С. И., с която на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505082608 за нарушение от 06.01.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение по чл.

139, ал. 6 ЗДвП.

С жалбата си жалбоподателя се позовава на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно което уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на

Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.

11 ЗАНН, поради което институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. Сочи, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. З ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството по установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава наказателно постановление. Сочи, че освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на чл. 11 ЗАНН за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на давността при извършено престъпление.

Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, 1 наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В тази връзка поддържа, че нарушението, за което е санкциониран А. Ч., е било извършено на 06.01.2022 г., в 16.53ч., като електронният фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението. До датата на получаване на електронния фиш с пощенската пратка (изпратена на 21.03.2025 г. от Национално Тол управление на АПИ и получена на 24.03.2025г. — видно от клеймата върху пощенския плик), няма данни за други действия на наказващия орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана. С оглед на горното жалбоподателят счита, че административнонаказателното производство е било погасено по давност с изтичане на общия тригодишен срок на 06.01.2025 г., поради което ЕФ следва да бъде отменен. Претендират се и разноски в производството.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява, като по делото е постъпила молба от адв. С. И., с която се поддържат изложените в жалбата доводи и отново се навеждат твърдения за погасяване на административнонаказателната отговорност поради изтекла към датата на връчване на ЕФ тригодишна давност, считано от 06.01.2022 г.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили изисканите с разпореждането за насрочване доказателства, като същите са съпроводени от писмо, в което е застъпено и становище по същество.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 24.03.2025 г., а жалбата е подадена на 27.03.2025 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

З а лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег. № **** били закупувани винетки както следва: на 13.04.2019 г. – със срок на валидност до 15.04.2019 г.; на 01.06.2019 г. – със срок на валидност до 03.06.2019 г.; на 08.06.2019 г. – със срок на валидност до 08.06.2019 г.; на 02.10.2020 г. – със срок на валидност до 02.10.2020 г.; на 13.09.2022 г. – със срок на валидност до 13.09.2022 г.; на 02.10.2023 г. – със срок на валидност до 02.10.2023 г.

Към 06.01.2022 г. собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег.

№ ****, било „ОТП Лизинг“ ЕООД, а ползвател на същия бил жалбоподателят А. А. Ч., ЕГН **********. Към тази дата за автомобила не била заплатена винетна такса.

На 06.01.2022 г., в 16,53 часа, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег. № 2

****, с технически допустима максимална маса от 1450 кг., се движел в община Божурище по път I-8, в района на км. 41+234, с посока намаляващ километър, когато устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-8 км. 41+234, установило движението му и обстоятелството, че за ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на превозното средство.

Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на АПИ на 06.01.2022 г. в 20.46 часа, като било дадено началото на историята на обработката на нарушението. На 25.05.2022 г., в 17.03 часа, след извършването на първоначалните проверки, започнало и подписването на документа, като окончателно бил подписан в 17.04 часа, като за деянието, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505082608, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.

Електронният фиш бил изпратен за връчване на 04.03.2025 г. и бил връчен лично на жалбоподателя на 24.03.2025 г., видно от приложената по делото разписка, като датата на връчването била удостоверена и в историята на обработката на нарушението.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени и веществени доказателства, а именно: ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505082608, 2 броя снимки, справка за нарушител, известие за доставяне, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление, справка за заплатени винетни такси за л. а. рег. № ****, писмо вх. № 63354/12.06.2025 г., ведно с приложени към него писмени доказателства, сред които образец на ЕФ и заповеди за утвърждаването му, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, извлечение от географска карта, разрешение за строеж и история на обработка на нарушението.

Писмените доказателства са надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.

283 НПК към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението D4EF1BA37B195080E053021F160A90CD, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма валидна електронна винетка. Поради какви обстоятелства винетка не е закупена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по 3 надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

На първо място следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя касателно настъпила давност за преследване за извършеното нарушение, съдът намира за неоснователен, като съображенията за това са следните:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия След прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.

82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.". Също така, в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.,02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 ЗАНН, и по чл. 82 ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената санкция.“.