Решение № 262627 от 04.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 5273 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20270407/07.12.2020 г. по гр. д. № 61782/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 49 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу И.А.Н., ЕГН ********** и Д.И.П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че И.А.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 934,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 54,22 лв. – лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г., както и че Д.И.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 934,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 54,22 лв. – лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на И.А.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Т.С.“

ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота, тъй като от Столична община, район „Искър“ не е изпратен договор за покупко-продажба, съответно че нямат качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. В тази връзка се поддържа, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния имот, придобит в режим на СИО, след прекратяване на брака на ответниците – всеки от тях с квота по ½ ид. ч., по делото е представено постановление за вписване на възбрана върху топлоснабдения имот, което е косвена индиция за правото на собственост на ответниците. Поради това неправилно съдът е приел, че същите не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Д.И.П., чрез назначения ѝ особен представител адвокат А.З., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че ищецът не е доказал, че ответниците са собственици или ползватели на имота през процесния период и са потребили твърдяната топлинна енергия. Постановлението за налагане на възбрана не доказва собствеността и не представлява титул за собственост, а освен това същото е от 19.08.2008 г., много преди процесния период. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И.А.Н., чрез адвокат Л.Х., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот през процесния период. Постановлението за налагане на възбрана, както и решението от 16.05.2001 г. по гр. д. № 173/2001 г. по описа на СРС за прекратяване на брака между ответниците, не са титул за собственост и не доказват правото на собственост на ответниците върху имота, още повече, че ответникът не е обитавал имота през процесния период и не е ползвал топлинна енергия. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението на първия съд обаче е частично неправилно в обжалваната част, като във връзка с оплакванията на въззивника съдът приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците И.А.Н. и Д.И.П. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 88, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 104338, като му дължат сумата от общо 1978,44 лв., от която: сумата от 1869,99 лв. – главница, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 108,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 15.09.2016 г., или всеки от ответниците дължи разделно по ½ от сумите, съответно 934,99 лв. – главница за топлинна енергия и 54,22 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 04.11.2016 г. заявление по ч. гр. д. № 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, връчена лично на ответника, който е подал възражение по чл.

414 ГПК, и на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, които оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия за процесния имот по съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, че са собственици или вещни ползватели на имота. Ответникът И.Н. възразява, че ползването на семейното жилище е предоставено на бившата му съпруга с влязло в сила бракоразводно решение; считано от 2001 г. той не живее в имота и не дължи процесните вземания. Оспорва сключването на писмен договор с ищеца, както и заявява, че не са представени доказателства за доставена топлинна енергия, която да е точно определена по количество, качество и стойност. Излага съображения за нищожност поради неравноправност на клаузите от общите условия на ищеца относно изпадането на потребителите в забава и клаузата за рекламация. Оспорва качеството на доставените до имота услуги. Твърди, че исковите суми са завишени. Оспорва да е бил уведомен за падежа на задължението, съответно поставен в забава.

Ответницата Д.И.П. заявява, че е отпаднало основанието за възлагане на семейното жилище, поради което не е надлежна страна, че претендираната сума не отговаря на действително потребената топлинна енергия, тъй като в помещението не е монтиран топломер, че начинът на изчисление на топлинната енергия противоречи на чл. 13 от Директива на ЕС 2006/32/ЕО, че липсва нотариално заверен протокол от Общо събрание, не е налице необходимото мнозинство и кворум за вземане на решение за избор на фирмата за дялово разпределение. Оспорва сключването на договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че липсва доставена топлинна енергия, точно определена по качество и количество, както и поддържа съображения за неравноправни клаузи в общите условия на ищеца.

По делото е прието постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20087900400761 на ЧСИ Р.М.с изх. № 11983/19.08.2008 г., вписано в Служба по вписванията, с което на основание чл. 449, ал. 2 ГПК е наложена възбрана върху недвижим имот, за който в постановлението се сочи, че е собственост на длъжниците в режим на СИО Д.И. Н. и И.А.Н.: апартамент № 88, находящ се в гр. София, ж. к. „********.

Представено е и прието съдебно решение №

135/16.05.2001 г. по гр. д. № 173/2001 г. по описа на СРС, брачна колегия, с което е прекратен бракът между И.А.Н. и Д.И. Н., сключен на 06.08.1989 г. и е възложено ползването на семейното жилище – ап.

№ 88 в кв. „Дружба“ на Д. Н.. Решението е влязло в сила на 21.06.2001 г., видно от отбелязването в него.

Прието е писмо от Столична община, район

„Искър“, съгласно което договор за покупко-продажба на ап. № 88, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж. к. „************не е открит в архива на Столична община – район „Искър“.

По делото е приета молба-декларация №

18071/03.09.1993 г. от И.А.Н. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на адрес: гр. София, ж. к. „******с посочване, че семейството на молителя се състои от 3 члена, молбата носи подпис за И.Н., който подпис не е оспорен от страната.

По делото е прието заявление-декларация от

01.03.2006 г. от И.А.Н. до „Т.С.“ ЕАД за закриване на партида на адрес: гр.

София, ж. к. „******поради предоставяне ползването на имота на бившата съпруга на молителя, както и заявление рег. №

Г-27580/17.11.2017 г. от И.А.Н., с което е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че от 2001 г. не обитава имота, който се обитава от бившата му съпруга Д.И.П., партидата се води на нейно име, с искане сумите да бъдат прехвърлени на нейно име и да се съберат от нея.

Представен и приет е и протокол от проведено на 05.10.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр.

София, ж. к. „******на което е взето решение да се сключи договор с Т.С.“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинна енергия, като услугата се възложи на Т.С.“ ЕООД. Под № 19 в съставения към протокола списък е посочен И.А.Н., срещу ап. № 88, аб. № 104338, за който е положен подпис в списъка, авторството на подписа е оспорено от ответника, с твърдения, че подписът е положен от бившата му съпруга - ответницата Д. Н., сега П..

Приет е и договор № 520/09.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж. к. „******като възложител и Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и договор № У-№ 94 от 01.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД - възложител и Т.С.“ ЕАД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

За да се уважи главният иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба №

Разпечатката съдържа 45 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cd8084b-7526-477d-b143-b713dfc57005