Разпореждане № 470 от 20.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 470 гр. Благоевград, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно търговско дело № 20221200900207 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.405, ал.3, вр. чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА, образувано е по постъпила молба на „М.п.“ЕООД, с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Р. М.

САК, с която съдът е сезиран с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение от 24.01.2022г. по в.арбитражно дело № 16/2021г. по описа на Арбитражния Съд при Българска търговско - промишлена палата, с което „К.Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „М.п.“ЕООД, с ЕИК *** присъдените с решението суми подробно посочени в молбата.

В молбата се излага, че решението на АС при БТПП е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение по реда на чл.404, т.1, вр. чл.405, ал.3 ГПК.

Претендира се издаване на изпълнителен лист за присъдените суми, ведно с присъждане на сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Молбата е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощено лице и е редовна от външна страна. Същата е придружена с изискуемите по чл.51, ал.1 ЗМТА приложения, представено е и доказателство за авансово внасяне на следващата се държавна такса.

Съдът приема, че образуваното въз основа на молбата производството по чл.405 от ГПК е допустимо.

За да се произнесе по същество на искането, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато изпълнителното основание е арбитражно решение, то трябва да е влязло в сила и да са представени писмени доказателства, че е било връчено на длъжника /чл.51, ал.1 от ЗМТА/.

Молителят е приложил заверен препис от решение от 24.01.2022 год., постановено по в. арбитражно дело № 16/2021 год., постановено от Арбитражен съд при БТПП, както и удостоверение № 142/01.09.2022 г. на АС приБТПП, с отбелязване, че решението е връчено на длъжника при условията на чл.32, ал.2 ЗМТА като изпратеното до длъжника препоръчано писмо с обратна разписка, с което е изпратено решението, на 21.01.2022г. се е върнало от пощата със забележка "пратката не е потърсена от получателя".

Видно от представеното арбитражно решение, предметът на разгледания спор произтича от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 8001449 от 09.06.2016г. и касае претенция на 1 кредитора за цена на получена от ответника електрическа енергия и мораторна лихва, поради което и не е налице пречката по чл.405, ал.5 ГПК, във връзка с чл.47, ал.2 от ЗМТА.

Арбитражното решение е редовно от външна страна, не подлежи на обжалване, но настоящият състав намира, че не са представени доказателства за надлежното му връчване на ответника съгласно изричното изискване на чл.51 от ЗМТА.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗМТА, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Посочената разпоредба кореспондира с тази на чл.41, ал.3 от ЗМТА, съгласно която арбитражното решение влиза в сила с връчването му на страните. Именно от този момент то става годно изпълнително основание и добива изпълнителна сила, която в този смисъл е обусловена от връчването.

Съдът намира, че към молбата по чл.404 ГПК липсва надлежно доказателство, годно да установи посочения факт на влизане в сила на арбитражното решение. Приложеното удостоверение, подписано от секретар от АС при БТПП, няма обвързваща сила за съда, който единствен е овластен да извърши преценката в обхвата на компетентността си по чл.51 ЗМТА.

За да бъде годно изпълнително основание влязлото в сила арбитражно решение на арбитражен съд със седалище в Република България, то трябва не само да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, но и да бъде представено доказателство, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3, изр.3 от ЗМТА, с връчването на арбитражното решение то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Според специалната норма на чл.32, ал.1 ЗМТА, която е аналогична на чл. 12, от Правилника на АС при БТПП, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това – чл.32, ал.2 ЗМТА и чл. 12, ал. 3 от Правилника на АС при БТПП.

В случая, според издаденото удостоверение на секретаря на АС при БТПП, е прието, че арбитражното решение е връчено при условията на законовата фикция на чл.32, ал.2 ЗМТА.

Удостоверението на секретаря на АС при БТПП за връчване на арбитражното решение, не обвързва съда. Лицето, издало удостоверението, не разполага с удостоверителна компетентност относно връчването, като преценката на тези обстоятелства, съгласно чл.51, ал.1 ЗМТА, е предоставена на съдебния състав, разглеждащ молбата за издаване на изпълнителен лист. АС при БТПП не е компетентният орган, оправомощен от закона да удостоверява начинът и обстоятелствата, при които е станало връчването. Последното се следва именно от разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗМТА, съгласно който фингираното връчване се удостоверява от пощенската станция. Нещо повече, законодателят е допуснал прилагането на фикцията за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване /ал. 1/ или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението /ал. 2/. При гореизложеното, предмет на преценка от настоящия състав е и редовността на процедурата за връчване на препоръчани пощенски пратки, уредена в чл.36 от ЗПУ вр. чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, каквато преценка, предвид липсата на представени доказателства, не може да бъде извършена. Съдът намира, че от приложената обратна разписка до длъжника, не следва редовност на извършеното връчване. От приложените доказателства не се установява сериозен опит за действително връчване акта на АС на длъжника. Отбелязването, че пратката не е потърсена не означава, че длъжникът не се намира на седалището си, и че е направено старателно издирване. Въз 2 основа на горното съдът намира, че не се удостоверява изчерпване на възможностите за връчване на търговеца, което от своя страна обосновава извод за липса на редовно връчване и невъзможност за прилагане на фикцията на чл.32 ЗМТА.

По изложените съображения, съдът намира молбата за издаване на изпълнителен лист за неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл.406, ал.1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „М.п.“ЕООД, с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Р. М. за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1, вр. с чл.405, ал.3 ГПК, въз основа на влязло в сила решение от 24.01.2022 г., постановено по в.арбитражно дело № 16/2021 г. на Арбитражен съд при БТПП, срещу „К.Ч.“ ЕООД, ЕИК *** за присъдените с решението суми и разноските за настоящото производство.

Разпореждането може да се обжалва, на основание чл.407, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на разпореждането на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3