Определение № 541 от 13.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

Д. К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500078 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №93835/12.02.2023г., подадена от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Д. Т.

– ВАК, срещу разпореждане № 43686/14.11.2023г., постановено по ч.гр.д. №11343 по описа за 2023 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу А. Г. Я. и Д. Г. Я., за вземане, платимо солидарно от длъжниците, в общ размер на 5234,71лв. – възнаградителни лихви по Договори за заем № **********г. и № *******-28.03.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3322 от 30.03.2022г.. на Нотариус Ваня Г., район PC Варна с рег.№549 на НК, формирано като сбор от следните суми:

- възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № ******* от 28.03.2022г., за периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г., заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о" в общ размер от 499,41лв., съобразно погасителен план;

- възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1126-ВН от 29.03.2022г., за периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г., заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о" в общ размер от 4744,30лв., съобразно погасителен план.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че неправилно заповедният съд е приел за приложими 1 разпоредбите на ЗПК, вместо на ЗКНИП. Сочи се, че претендираните със заявлението вноски са изискуеми след настъпване на падежната им дата, като същите са описани подробно по месеци, периоди и дължим размер. Твърди се, че длъжникът не е спазвал сроковете за плащане на вноските, поради което и за дружеството се е породил правният интерес да претендира възнаградителни лихви по чл.2.2, б.“з“ от договорите. Твърди се, че според чл.29, ал.9 ЗКНИП ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а договорената между страните лихва е далеч под този определен максимум. Сочи се също, че договорената възнаградителна лихва е в рамките и на предвиденото с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение, а именно 5 пъти размера на законната лихва.

Излага се, че се претендират само лихви по падежирали вноски, като договорите за заем съдържат подробно описание на договорните условия.

Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно претендираната сума за възнаградителна лихва.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба вх. №93835/12.02.2023г. за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч ч.гр.д. №11343 по описа за 2023 година на ВРС, е образувано по заявление на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище гр.

Варна, чрез пълномощник адвокат Д. Т. – ВАК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците А. Г. Я. и Д. Г. Я., за вземане, платимо солидарно от длъжниците, в общ размер на 5234,71 лв. – възнаградителни лихви в размер на 25% на годишна база: 4744,30 лв. съобразно погасителен план по договор за заем № **********г. и 499,41лв. по договор за заем № *******-28.03.2022г.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение, районният съд е приел, че не е настъпила изискуемостта на лихвата по чл.2.2.б.“з“ от договора; че формираната претенция за възнаградителна лихва, начислявана върху остатъчния размер на главницата, не отговаря на погасителния план и че уговорката за дължимост на възнаградителна лихва от 25% годишно е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. ликвидно и изискуемо вземане.

В настоящия случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение на основание договори за заем с нотариална заверка на подписите. Изрично както в заявлението, така и в депозираната уточняваща молба, кредиторът е посочил, че заявените претенции са за падежирали вноски, като договорите за заем са действащи към момента на подаване на заявлението, не са прекратявани, нито е обявена предсрочна изискуемост.

2

С оглед качеството на заемателя се налага извода, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Процесните договори за заем са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, поради което спрямо тях намират приложение разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /обн. ДВ бр.59/16г./. Приложимата разпоредба, въвеждаща ограничение относно размера на ГПР, е чл.29, ал.9 от ЗКНИП, съгласно която годишният процент на разходите не следва да надхвърля петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл.29, ал.10клаузи в договора за кредит, надвишаващи определения по ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат за нищожни.

В случая разходите по кредита се изчерпват единствено с възнаградителната лихва, която е в размер на 25% годишно, поради което ГПР е в рамките на законоустановеното ограничение. С оглед на това не могат да бъдат споделени изводите на ВРС за нищожност на уговорката за дължимост на възнаградителна лихва от 25% годишно като противоречаща на добрите нрави. Освен това възнаградителната лихва е индивидуално уговорена във фиксиран размер, по ясен и разбираем начин. Налага се изводът за действителност на клаузата на чл.2.2.б.“ж, предвиждаща дължимост на възнаградителната лихва в размер на 25%.

Съгласно клаузата на чл.2.2.б.“з“ дължимата лихва за първите 6 месеца от сключване на договора се дължи в нейната цялост в края на срока на договора. При предсрочно прекратяване на договора тази лихва се дължи към датата на прекратяване на договора. Съгласно клаузата на чл.2.2.б.“о“ при изпълнение на всички задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, в тяхната цялост, дължимата от заемополучателя лихва по чл.2.2.б.“з“ се опрощава. В случай, че е налице каквото и да е било неизпълнение, тази лихва се дължи в нейната цялост. Съобразно формулировката на чл.2.2.б.“о“ от договорите, по отношение падежа на това задължение се налага извода, че при неизпълнение на договора лихвата по чл.2.2.б.“з“ се дължи в нейната цялост, но в края на срока на договора или при предсрочно прекратяване на договора. Доколкото в случая не се твърди и установява договорът да е предсрочно прекратен, не се установява и да е настъпила изискуемост на вземанията за лихва за първите 6 месеца съгласно чл.2.2.б.“о“ по договорите в размер от 2323 лева и 244,53 лева за периода 31.03.2022г. – 30.09.2022г., поради което и не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение в тази част.

Освен изложените съображения за неоснователност, в частта относно вземанията за лихва за първите 6 месеца заявлението се явява и нередовно, доколкото горепосочените суми са включени в петитума на заявлението в размера на общо претендираните суми по двата договора, но периодът 31.03.2022г. – 30.09.2022г., за който са начислени съгласно погасителния план и който е посочен в описанието на паричното вземане по т.9, липсва в петитума на заявлението, където е посочен само периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г.

Също така претендираните суми за дължима лихва за първите 6 месеца по договора от 3

29.03.2022г. не съответстват на посочените в погасителния план размери, както са договорени от страните.

В останалата част, в която се претендират вноски за възнаградителна лихва извън предвидения в чл.2.2.б.“з“ 6-месечен срок, заявлението се явява редовно и основателно.

Претенцията е подробно индивидуализирана съобразно представения погасителен план, представляващ неразделна част от документа по чл.417 от ГПК, чрез посочване на размер, падеж и период на начисляване на лихвата. В тази част се установява настъпила изискуемост на претендираните възнаградителни лихви преди датата на подаване на заявлението в съда, съгласно посоченият в погасителния план падеж. Наличието на основание за ангажиране на солидарната отговорност на длъжниците се установява от изричната формулировка в договорите.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за възнаградителна лихва в претендираните размери от 254,88 лева за периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г. по договор за заем № ******* от 28.03.2022г., и 2421,30 лева за същия период по договор за заем № 1126-ВН от 29.03.2022г.

В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и заявлението да бъде уважено, както и да се присъди сумата от 360 лева, съответна на уважената част от заявлението част от претендираните разноски. В останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 43686/14.11.2023г., постановено по ч.гр.д. №11343 по описа за 2023 година на ВРС, в частта, с която подаденото от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803 заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу А. Г. Я. и Д. Г.

Я., е отхвърлено за сумите от 254,88 лева и 2421,30 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя “Ново Финанс” ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, срещу солидарните длъжници А.

Г. Я., ЕГН **********, и Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес община Долни чифлик, с.Д. за сумата 254,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г. в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № ******* от 28.03.2022г., с нотариална заверка на подписите рег.№3321 от 30.03.2022г. на Нотариус Ваня Г., район PC Варна с рег.№549 на НК, съоразно погасителен план, и сумата 2421,30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.01.2023г. до 30.08.2023г., в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1126-ВН от 29.03.2022г., с нотариална заверка на подписите рег.№3322 от 30.03.2022г.. на Нотариус Ваня Г., район PC Варна с рег.№549 на НК, съобразно погасителен план, както и за сумата от 535.54 лева, 4 представляващи сторени разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение, съответно за отбелязване за издадения изпълнителен лист върху документа и върху заповедта за изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 43686/14.11.2023г., постановено по ч.гр.д.

№11343 по описа за 2023 година на ВРС в останалата му част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5