Решение № 1857 от 29.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110109424 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: * срещу „Ч. м.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва:

1./ сумата в размер от 3 250.00 лева – част от неизплатено обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ;

2./ сумата в размер от 2 366.00 лева – обезщетение за забавеното плащане на паричното вземане на ищеца за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на законната лихва, начислено за периода от 25.04.2014 г. до 28.06.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

3./ сумата в общ размер от 14 881.66 лева - представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.02.2018 г. до м.10.2020 г., включително, на основание чл.

128, т. 2 от КТ;

4./ сумата в общ размер от 3 342. 57 лева – обезщетение за забавеното плащане на паричното вземане за трудово възнаграждение от 14 881.66 лева в размер на законната лихва, начислено за периода от падежа на всяко отделно месечно вземане за трудово възнаграждение, а именно 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до 28.06.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

5./ сумата в размер от 650.00 лева – обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, учредено въз основа на трудов договор № 198/1977 г., като ищецът заемал длъжността „изпитател“, впоследствие „конструктор“ и „инженер електроник“ на пълно 1 работно време.

Със заповед № 009 от 05.03.2014 г. трудовият договор бил прекратен поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със същата заповед ответникът разпоредил да се изплати на ищеца и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения.

При изготвяне на ведомостта за м.март 2014 г. на ищеца са били начислени 4 000.00 лева обезщетение поради пенсиониране. На 17.10.2014 г. ответникът е заплатил част от начисленото обезщетение, а именно на 27.09.2018 г. – 500.00 лева, а на 27.09.2018 г. – 250.00 лева, а останалата сума била дължима, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от падежа – 25.04.2014 г. до датата на сезиране на съда.

Поддържа се, че на 12.03.2014 г. между страните е подписан нов трудов договор под № 007, с който ищецът бил назначен при ответника за срок до 31.12.2014 г. на длъжността „инженер, електроник“ на пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение 440.00 лева, възнаграждение за изпълнение на целите – 18.89 % и допълнително възнаграждение за владеене на компютър и за трудов стаж и професионален опит, като възнаграждението е следвало да се изплати до 25-то число на следващия месец.

На 08.12.2014 г. между страните било подписано допълнително споразумение, с което срокът на договора бил удължен до края на 2015 г., а с допълнително споразумение № 066/11.12.2015 г. ищеца бил назначен безсрочно при работодателя.

Твърди се, че по учреденото трудово правоотношение ответникът е заплатил на ищеца месечните възнаграждение до м.01.2018 г., включително. Излага се, че дължимите месечни възнаграждения за периода от м.02.2018 г. до м.10.2020 г., включително, не са заплатени от ответника, като общият размер на неудовлетворените вземания възлиза на 14 881.66 лева.

Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху всяко отделно месечно вземане за трудово възнаграждение, считано от падежа – 25-то число на следващия месец, за който се дължи до датата на сезиране на съда.

Сочи се още, че трудовото правоотношение между страните е преустановено със заповед № 20/2021 г. на 01.06.2021 г. поради неплатени трудови възнаграждения на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което ищецът претендира и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 650.00 лева по арг. от чл. 221, ал. 1 от КТ.

Излага се, че между страните е подписано споразумение на 23.08.2018 г. за разсрочено плащане на дължимите на ищеца суми, но се твърди, че ответникът не изпълнява поетите задължения, което обуславя интереса на ищеца от завеждане на настоящото производство.

По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове за разликата над 18 566.66 лева.

В отговора не се спори, че между страните е сключен трудов договор, който със заповед № 020 от 01.06.2021 г. е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.06.2021 г.

Поддържа се, че неизпълнението на задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение е резултат от световната икономическа криза от 2018 г., както и от тази, предизвикана от пандемията от COVID-19, а не от нежеланието на ответника.

2

Досежно разноските моли съда да се произнесе при условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Изразява се съгласие за решаване на спора чрез медиация.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. М. С.В. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 05.11.2021 г. поддържа отговора на исковата молба и инвокира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за част от вземанията и моли за присъждане на разноски при условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Евентуално за постигане на споразумение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ; чл. 221, ал. 1 от КТ; чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на осъдителните искове: че между него и ответника е учредено трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 1977 г.; че при прекратяване на трудовия договор от 1977 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е придобил при ответника 10 години трудов стаж през последните 20 години при прекратяване на трудовото правоотношение от 1977 г.; че след прекратяване на първото трудово правоотношение между страните е учредено ново въз основа на трудовия договор от 2014 г.; размера на уговореното между страните брутно трудово възнаграждение по договора от 2014 г.; че трудовото правоотношение от 2014 г. е прекратено на соченото правно основание, а именно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; изискуемостта на вземанията и изпадането на длъжника в забава, както и размера на всяко едно предявено гражданско притезание за парично вземане.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже по несъмнен начин своите възражения и твърдения, а при установяване на горните факти от ищеца – че е удовлетворил вземанията на последния.

На първо място следва да се посочи, че възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност за част от вземанията не следва да се обсъжда от съда по съществото на спора, доколкото е направено извън преклузивния срок по чл. 131 от ГПК по арг. от чл. 133 от ГПК.

По претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и мораторна лихва върху обезщетението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

По делото не се спори, че между ищцата и ответника през 1977 г. е учредено трудово правоотношение, който правнорелевантен факт се установява и от заповед № 198/03.02.1977 г. /л. 8/, което на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № 009/05.03.2014 г. е преустановено по молба на работника поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори между страните, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата имала 10 години трудов стаж през последните 20 годни, натрупан при ответното дружество. Видно от съдържанието на заповедта от 05.03.2014 г. работодателят е разпоредил на ищцата да се изплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

Съгласно цитирания законов текст независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, ако към датата на преустановяване на трудовото правоотношение работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 10 години от трудовия му стаж през последните 20 години е придобит при същия работодател или в същата група предприятия, то му се дължи и обезщетение в размер на шест брутни месечни трудови 3 възнаграждения.

От ангажираната спогодба от 23.08.2018 г. /л. 13/, подписана между ищцата и ответника, се установява, че ответникът признава, че дължи на ищцата сумата в размер от 3500.00 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ.

Уговорено е между страните сумата да се изплати от ответника разсрочено на 14 равни месечни вноски всяка по 250.00 лева за периода от 15.09.2018 г. до 31.10.2019 г., като е договорено ищцата през този периода да не предприема действия по предявяване на искове и да не претендира заплащане на обезщетение за забава.

Ищцата още с исковата молба признава, че й е изплатена единствено първата вноска от 250.00 лева на 27.09.2018 г. Т.е. дължимият и незаплатен остатък от обезщетението възлиза на 3250.00 лева. В този смисъл е и приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните.

Крайното становище на съда е за основателност на иска за присъждане на сумата в размер от 3250.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплаща не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В конкретния случай трудовото правоотношение е преустановено със заповедта от 05.03.2014 г. Т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.05.2014 г. и от този момент дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, определена по реда на чл. 86 от ЗЗД.

Уговорката в спогодбата от 23.08.2018 г., че ищцата няма право да претендира заплащане на лихви за забавеното плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е нищожна поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 228, ал. 3, изр. 2-ро от КТ, поради което лихвата за забава се дължи, считано от падежа на вземането за обезщетение при пенсиониране, а именно 01.05.2014 г.

Размерът на законната лихва за забава върху вземането от 3250.00 лева за периода от 01.05.2014 г. до 28.06.2021 г. възлиза на 2 363.09 лева, изчислена от съда посредством електронния калкулатор от официалната интернет страница на

НАП

/ http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/. До този размер искът по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 222, ал. 3 от ГПК е основателен, което обуславя отхвърлянето му за горницата до претендирания размер от 2 366.00 лева.

Разпечатката съдържа 48 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cd72539-83a4-4179-99fe-2ec15038e54c