Решение № 258 от 30.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242100601507 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), образувано на основание чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 383, ал. 2 от НПК.

Делото е образувано по повод постъпила въззивна жалба и допълнително писмено становище от 08.09.2026 г., депозирани от адвокат Калоян Владимиров Кръстевич от Адвокатска колегия – Бургас, упълномощен защитник на обвиняемия К. Н. /K. N.S/, ЛНЧ:

**********, роден на ********* г. в гр. Р., Р. Л., гражданин на Република Л., против Определение № 3601 от 18.10.2024 г., постановено по НОХД № 3008/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакувания първоинстанционен съдебен акт, постановен в съдебно заседание след одобряване на споразумение за решаване на делото, на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 от НК К. Н. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 4452,00 лева (четири хиляди четиристотин петдесет и два лева), с равностойност в евро в размер на 2276,27 евро (две хиляди двеста седемдесет и шест евро и двадесет и седем цента), представляваща установената пазарна равностойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № *******, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен по същото дело, както и сумата от 5,00 лева (2,56 евро) за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас.

В първоначалната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановеност на обжалвания акт при съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът поддържа, че въпросите, по които съдът може да се 1 произнася с определение след решаване на делото, са лимитативно изброени в чл. 306, ал. 1 от НПК и сред тях не фигурира присъждането на равностойността на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК. Сочи се още, че равностойността не съставлява наказание по смисъла на чл. 301, ал.

1, т. 3 от НПК и постановяването на допълнително определение след одобряване на споразумението е процесуално недопустимо.

В допълнителното писмено становище от 08.09.2026г. защитникът развива съображения, че първоинстанционният съд е приложил формално санкционната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, без да изследва имущественото състояние на осъдения. Твърди се, че кумулирането на присъдената парична равностойност с наложените основни наказания води до необосновано завишаване на общата тежест на държавната принуда в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и практиката на СЕС по дело C-570/20. Поддържа се също, че законовата рамка нарушава правото на ефективно средство за защита по чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като не предоставя законов механизъм за съобразяване на тежестта на мярката. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на нов съдебен акт, с който при директно прилагане на принципа на пропорционалност по чл. 49, § 3 от ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ деецът да бъде осъден да заплати само редуцирана част от равностойността на превозното средство, съобразена с неговото имуществено състояние и смекчаващите отговорността обстоятелства.

В законоустановения срок по чл. 322 от НПК не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас.

Окръжен съд – Бургас, след като се запозна с материалите по НОХД № 3008/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, обсъди наведените във въззивната жалба и допълнителното становище оплаквания и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и девета от НПК. В открито съдебно заседание на 18.10.2024 г. Районен съд – Бургас, е разгледал внесено споразумение за решаване на делото, сключено между Районна прокуратура – Бургас, защитника адв.Кръстевич и обвиняемия К. Н..

С протоколно определение № 525 от 18.10.2024 г. по НОХД № 3008/2024 г. Районният съд е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК постигнатото окончателно споразумение, съгласно което обвиняемият К. Н. /K.N./, ЛНЧ: **********, е признат за виновен в това, че на 29.12.2023 г. около 19:30 часа на главен път гр. Бургас – гр. Средец, КПП на бензиностанция „Нафтатрейд“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 промила в издишания въздух, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АРМ 0791 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК (като в допълнителното становище на защитата цифровото позоваване на чл. 343б, ал. 3 от НК съставлява явна техническа неточност предвид безспорния предмет на обвинението).

За извършеното престъпление, на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на К. Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години; на основание чл. 55, ал. 2 от НК му е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 190,00 лева (97,15 евро); на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца (с приспадане по чл. 59, ал. 4 от НК на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 29.12.2023 г.); възложени са му на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото в размер на 511,86 лева (261,71 евро) по сметка 2 на ОД на МВР – Бургас, както и 5,00 лева (2,56 евро) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд – Бургас, и на основание чл. 24, ал. 3 от НПК наказателното производство по делото е прекратено. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 18.10.2024 г.

От събраните по делото доказателства и справки за собственост безспорно се установява, че процесният автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег. № *******, послужил за извършване на престъплението, не е изключителна лична собственост на дееца, а е придобит по време на брака му и се намира в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между него и съпругата му А.К., ЛНЧ: *************.

Непосредствено след одобряването на споразумението и прекратяването на наказателното производство, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за имуществените последици по чл. 343б, ал. 5 от НК, като е постановил обжалваното Определение № 3601 от 18.10.2024 г., с което е осъдил дееца К. Н. да заплати в полза на държавата пазарната равностойност на автомобила в размер на 4452,00 лева (2276,27 евро), установена от доказателствата по делото, ведно с 5,00 лева (2,56 евро) държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

При тези фактически данни въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен по следните съображения:

Основните възражения в първоначалната въззивна жалба се свеждат до твърдението, че чл. 306, ал. 1 от НПК не оправомощава съда да се произнася с последващо определение по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение. Тези доводи почиват на неправилно тълкуване на процесуалния закон.

Съгласно чл. 383, ал. 2 от НПК след одобряване на споразумението съдът се произнася по прилагането на чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК представлява специална материалноправна норма, която конкретизира и доразвива общия институт на чл. 53 от НК, уреждайки специалните имуществени последици спрямо моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б от НК. Отнемането на превозното средство или присъждането на неговата равностойност (когато деецът не е негов изключителен собственик) не представлява наказание по смисъла на чл. 37 от НК, а е специална имуществена превантивна мярка за извършеното противоправно деяние. Като такава, тя настъпва по силата на закона и не съставлява елемент от пределите на наказателната отговорност, поради което страните в производството по чл. 381 от НПК нямат процесуална възможност да договарят нейното неприлагане или редуциране. Прилагането на тази мярка принадлежи към изключителната компетентност на съда, който е длъжен да се произнесе по нея с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, подлежащо на самостоятелен инстанционен контрол по реда на глава двадесет и първа от НПК (чл. 306, ал. 3 от НПК). Следователно районният съд не само не е допуснал процесуално нарушение, но е спазил стриктно установения в закона процесуален ред.

По силата на императивното правило на чл. 343б, ал. 5 от НК, в случаите по ал. 1–4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, ако то е собственост на дееца, а когато деецът не е негов изключителен собственик или вещта се намира в съсобственост – присъжда неговата равностойност.

Установено е по делото, че процесният автомобил е придобит по време на брака на обвиняемия и се намира в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно действащото семейно право съпружеската имуществена общност представлява неделима и бездялова съвместна собственост на двамата съпрузи до прекратяването на брака.

Отнемането на автомобила в неговата цялост или на идеална част от него би засегнало пряко и недопустимо имуществената сфера на невинния съпруг (А.К.), която не е субект на наказателна отговорност, и би довело до създаване на принудителна съсобственост между държавата и третото лице. Ето защо, когато превозното средство не принадлежи изцяло и самостоятелно на извършителя, законодателят императивно е предвидил прилагането на 3 втората предвидена хипотеза – осъждане на дееца да заплати паричната равностойност на моторното превозно средство. По този начин вещта остава в патримониума на съпрузите, а имуществената тежест се възлага лично и изцяло върху извършителя на престъплението.

Това разрешение съответства изцяло на практиката на Конституционния съд на Република България, изразена в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. С цитирания акт Конституционният съд отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК в частта относно присъждането на равностойността на МПС, когато деецът не е собственик. Конституционният съд изрично прие, че мярката преследва висша легитимна цел – опазване на живота и здравето на гражданите, и провежда конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), гарантирайки, че извършителите няма да бъдат поставени в привилегировано положение единствено поради обстоятелството, че са извършили престъплението с чуждо или съсобствено превозно средство.

Неоснователни са изложените в допълнителното становище съображения за противоречие на мярката с чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС и практиката на СЕС по дело C-570/20. С Решение от 10.09.2026 г. по преюдициално дело C-655/24 (Latranov, ECLI:EU:C:2026:735) Съдът на Европейския съюз постанови, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. не се прилага към престъпленията по транспорта по чл. 343б от НК, тъй като те не попадат в обхвата на организираната или тежката трансгранична престъпност. СЕС прие също, че Директива (ЕС) 2024/1260 не е приложима ratione temporis преди изтичането на срока за транспонирането й. Тъй като разглежданата национална мярка не представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата, разпоредбите на ХОПЕС, включително чл. 49, § 3, са неприложими в настоящия казус. Поради това позоваването на практиката по дело C570/20 (касаещо кумулиране на наказателни и административни санкции при прилагане на правото на ЕС) е ирелевантно. Висящото пред СЕС дело C-2/26 (Kaldov) също не съставлява пречка за постановяване на окончателен съдебен акт въз основа на действащото национално законодателство.