Решение № 4862 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4862 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100500871 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16231/09.10.2023 г. по гр. д. № 69021/2022 г. на СРС, 166 състав, съдът е уважил частично предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. Т. В., като е признал за установено, че ответникът дължи: сумата от 97.18лв. представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2.73лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 23.08.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.09.2022г. по ч.гр.д. № 46683/2022г. по описа на СРС, 166 състав, като е отхвърлен иска за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 150.02лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 44.25лв., като ответникът е осъден да плати разноски в размер на 38.57лв. за заповедното и 488.57лв. за исковото производство, а ищецът е осъден да плати разноски в размер на 97.14лв. за заповедното и 194.29лв. за исковото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника, който обжалва решението, в частта, в която са уважени исковите претенции. Твърди се, че съдът е направил необосновани изводи, че между страните бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, доколкото 1 процесният договор бил сключен от Л.К. като пълномощник на ответника, но нейното пълномощно нямало нот.заверка на подписа, а такова имало това в полза на П.М., който е преупълномощил К.. Обстоятелството не било оспорено в отговора, но това не освобождавало ищеца от доказателствената тежест, като се твърди, че ищецът не доказал твърдяното облигационно отношение между страните. На следващо място са релевирани доводи срещу договор за услугата дялово разпределение, доколкото в протокола от ОС на ЕС нямало упълномощаване на А.Д. да подпише от името на ЕС договора с ФДР, като в същия бил описан като упълномощен представител на ЕС, но липсвали доказателства за същото. Оспорва се и правилността на решението по отношение на доставеното количество ТЕ, като приетите СТЕ и ССчЕ не следвало да се кредитират, доколкото по делото нямало представени доказателства за доставяне, отчитане и разпределяне на топлинна енергия.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за нейната неоснователност и се претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с оправно основание чл.149, ал.1 т.3 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и разпределена тежест на доказване, а разглеждано по същество е ПРАВИЛНО, като по доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Оплакването срещу липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на пълномощник на ответника по сключване на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е преклудирано, доколкото не е направено в преклузивния срок по чл.131 ГПК, поради което и с оглед последиците по чл.133 ГПК не подлежи на обсъждане. Видно от приетия договор № 28292/445574 от 28.01.2016г. се установява валидно възникнало облигационно отношение между страните, поради което и оплакванията в жалбата за 2 недоказаност на валидно сключен договор са неоснователни.

Оплакването срещу липсата на доказателства за валидно сключен договор за дялово разпределение също е неоснователно, доколкото видно от приетия Протокол от ОС на ЕС е взето решение по т.3 за избор на топлинен счетоводител /съгласно чл. 40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им и е недопустимо разглеждане на доводи за пороци поради нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл. 40 ЗУЕС/, в изпълнение на което управителя на ЕС /А.Д. с оглед отбелязването в Протокола от ОС на ЕС/ в изпълнение на правомощията си по чл.23, ал.3 ЗУЕС е сключил оспорения Договор от 29.11.2016г.

По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия, настоящият въззивен състав намира за правилен решаващият извод на първата инстанция, че задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставянето, а не издаването на фактура. Правилно е кредитирано приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по СТЕ. Неоснователно е оплакването, че не следва да се взема предвид, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на документи, които не са приети по делото като доказателства. Това е така, тъй като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото /така и Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16231/09.10.2023 г. по гр. д. № 69021/2022 г. на СРС, 166 състав, в частите, в които е признато за установено, че Ж. Т. В., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, сумите: 97.18лв. представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до изплащане на вземането, както и 3 сумата в размер на 2.73лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 23.08.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.09.2022г. по ч.гр.д. № 46683/2022г. по описа на СРС, 166 състав.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Ж. Т. В., ЕГН: **********, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, разноски за въззивното производство размер на 100лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4