Решение № 724 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110204655 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Б. 2023 ЕООД“, ЕИК ***, против Наказателно постановление (НП) № КХ – 34 от 29.10.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Варна с което на дружеството са наложени две имуществени санкции, както следва:

Имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗХ.

Имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл. 9, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП, като основният е за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липса на пълно описание на фактическата обстановка. По същество се поддържа, че храните са били в складово помещение, отделени за брак, и не са били предназначени за продажба.

На 15.12.2025год. ТР е вписана промяна както в седалището на дружеството, така и на неговия управител. От тази дата управител на дружеството е лицето Д.И.Д., а седалището е променено в гр. Велико Търново ****.

В съдебното производство представител на въззивното дружество не се явява като производството е проведено изцяло в негово отсъствие, в хипотезата на чл. 61, ал.4 от ЗАНН.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

1

Същият не се явява в последното по делото заседание, но е депозирал писмени бележки в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.06.2025 г. свидетелките Р. Н. (главен инспектор) и К. Д.

(инспектор), в качеството им на длъжностни лица от ОДБХ – Варна, извършили планова проверка в обект – магазин за търговия с храни, вписан в публичния национален регистър на БАБХ с рег. № 032205626, находящ се в гр.

Варна, *** и стопанисван от въззивното дружество „Б. 2023 ЕООД.

При проверката проверяващите установили, че в хладилна камера с положителна температура се съхраняват храни от животински произход (млечни продукти) с изтекъл срок на годност, а именно гюбек „Земенея“ партида L010425 с общо количество 12.025кг. и срок на годност „използвай преди 31.05.2025год.“ и гюбек „Земенея с партида L090325 в общо количество 4.010кг. и срок на годност до 08.05.2025год. Посочените по-горе млечни продукти се съхранявали съвместно с годни за консумация храни и не били обозначени като негодни за консумация или като странични животински продукти.

Установили също така, че в друга хладилна камера с минусова температура (-18˚C) се съхранявали общо 170,460 кг храни от животински произход (замразени месни и птичи продукти – замразен пилешки фенер, 157.485кг.; замразена пилешка кожа – 10.535кг.; замразена месна заготовка 0,500кг., както и траен сурово-сушен суджук 1.940кг. в потребителска опаковка, полиетилен, поставен в кашон велпапе, съхраняван в търговска зала в хладилна витрина при температура от 0-4˚C. Общото количество на посочените по-горе храни възлизало на 170.460кг. като храните били без етикетировка, удостоверяваща произход, партида и срок на годност.

Констатациите от проверката проверяващите обективирали в Констативни протоколи като на място били издадени и две разпореждания за забрана за търговия с посочените по-горе храни както и две разпореждания за насочване на храни за унищожаване.

На 11.07.2025год. св. Р. Н. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 48 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбите на чл. 4, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) и чл. 17, ал.1 от ЗХ вр. чл. 9 §1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Актът бил надлежно предявен и връчен управителя на дружеството който го подписал вписвайки, че има възражения.

На 16.07.2025год., в срока по чл. 44 от ЗАНН, постъпило и писмено възражение срещу акта. Възражението не било прието от АНО и на 29.10.2025год. директора на ОДБХ издал атакуваното НП като е приел изцяло 2 фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 4, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) и чл. 17, ал.1 от ЗХ вр. чл. 9 §1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите и му наложил съответните за тях наказания – имуществена санкция в размер на 2000лв. за първото нарушение на основание чл. 128, ал.1 т.1 от ЗХ и имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 131, ал.1 т.1 от ЗХ за второто нарушение.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Констативен протокол

031221/02.06.2025год.; констативен протокол

№

0002781/02.06.2025год.; Разпореждане за забрана № 04015/02.06.2025год.; разпореждане за забрана № 04014/02.06.2025год.; Разпореждане за насочване на храни № 01126/02.06.2025год.; Разпореждане за насочване на храни № 01125/02.06.2025год.; възражение срещу АУАН и становище по възражението.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Р. Н. и К. Д. съответно актосъставител и свидетел по акта, които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на търговеца, ЕИК, седалище, управител.

Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вменените на въззивника нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща му да 3 разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са индивидуализирани.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

В тази връзка съдът не споделя наведените в жалбата доводи за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдебната практика приема, че непълното описание на фактическата обстановка е съществено нарушение само когато възпрепятства правото на защита на нарушителя, като го поставя в невъзможност да разбере в какво е обвинен. В настоящия случай в НП ясно е посочено, че храните са открити в „хладилна камера в проверявания търговски обект, едни от тях суджука е бил в хладилна витрина в търговската зала. Това описание е достатъчно, за да индивидуализира мястото на нарушението и да гарантира правото на защита.

По т.1 от НП.

С тази част на НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 4, ал.1 от ЗХ.

Съобразно посочената разпоредба, храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.

В чл. 24 на Регламент (ЕС) № 1169/2011 е предвидено, че за храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. След крайната дата на "срока на годност" се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с чл. 14 § 2 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Съответният срок се представя съгласно приложение X, в което е посочено, че срокът на минимална трайност се отразява с думите "Най-добър до... " и "Годен за употреба до края на... ", а срокът на годност се посочва чрез използване на думите "използвай преди... ", които се съпровождат от или самата дата или препращане към мястото на етикета, където е посочена датата. Разпоредбата на чл. 14, § 2 на Регламент (ЕО) № 178/2002 указва, че храните не са безопасни, ако се считат за вредни за здравето или негодни за консумация от човека. Няма спор, че храни от животински и неживотински произход, с изтекъл минимален срок на трайност или с изтекъл срок на годност са негодни за консумация, респективно са храни, които не са безопасни.

По делото безспорно е установено от обективна страна, че на 02.06.2025 г. в търговския обект на въззивното дружество, в хладилна камера с положителна температура са се съхранявали млечни продукти общо 16.035кг. с изтекъл срок на годност, доколкото съгласно обозначението им, е следвало да бъдат използвани преди посочените на тях дати. След изтичането на тези 4 срокове, тези храни не са отговаряли на изискванията за безопасност, съгласно посоченото в Регламент (ЕС) № 1169/2011, респективно са представлявали опасност за човешкото здраве и не са били годни за консумация от хора. Що се касае до твърденията изложени в жалбата, че стоката е била отделена за брак, същите са голословни (въззивникът не е ангажирал доказателства в тази насока) от една страна, а от друга се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетелки и писмените доказателства приложени към АНП, според които негодните храни са били в обща хладилна камера с годни такива, без обозначение за брак. Съдебната практика е константна, че когато негодните храни не са ясно отделени и обозначени, се приема, че те са предназначени за консумация и са „пуснати на пазара“.

В контекста на изложеното нарушение на нормата на чл. 4, ал.1 от ЗХ е налице.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл.9, §1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Посоченото нарушение е свързано с липсата на етикетиране на продукти каквато липса категорично бе установена от събраните по делото доказателства. Установено е съхранението на 170.460 кг месни продукти без каквато и да е етикетировка с което е нарушено задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗХ, което препраща към изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011. В този смисъл и от обективна страна нарушение е налице.

В случая за всяко от двете нарушения АНО е наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, което представлява абсолютният минимален размер, предвиден в основните санкционните норми на чл. 128, ал.

1, т. 1 от ЗХ и чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Горното изключва възможността за ревизиране на размера на санкцията от съда. Следва да бъде обаче изрично посочено, че доколкото въззивното дружество е бизнес оператор по смисъла на закона, то АНО е подходил значително снизходително при определяне на санкциите, тъй като спрямо него са приложими специалните състави на чл.