Решение № 5461 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5461 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100510730 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20092780 о т 02.06.2023 г., постановено по гр. д. № 15446 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 164 състав, се: ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на „Т.К.“ ООД, по иска с правно основание чл.

55, ал. 1, предлл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД сумата от 1650,00 лева, представляваща предадена без основание сума /сбор от платено възнаграждение за пакет допълнителни услуги от 1630,00 лева и начислева такса по Тарифа в размер на 20 лева/ от Г.С.К. на ответника "П.К.Б.“ ЕООД в периода от 01.12.2015 г. До 24.06.2020 г. въз основа на нищожни клаузи по договори за потребителски кредит № 3028292379 от 08.02.2018 г. № 30034497469 от 21.01.2019 г. и споразумения за допълнителни пакет услуги, които вземания са цедирани на ищеца „Т.К.“ О О Д , съгласно договор за вземания от финансови институции от 1

24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното изплащане.

В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени разноските в процеса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- "П.К.Б.“ ЕООД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи з а недопустимост и неправилност на така постановеното от СРС, решение. Същото било недопустимо, тъй като било постановено по искове, каквито не са били предявени. Конкретно сочи, че с разпореждане на първоинстанционния съд исковата молба е била оставена без движение и на ищеца б и л и дадени указания да отстрани нередовностите в нея. Ищецът депозирал уточнителна молба, в която не твърдял предадените на ответника суми да са за плащания по недействителни договори за потребителски кредити или въз основа на нищожни клаузи. След разделянето на производството по общо подадената искова молба, от страна на ищеца се сочело, че са предадени на ответника суми, които били получени без основание, при липса на договорен източник, обуславяш направените плащания, т.е. при пълна грешка в изпълнението. В първото по делото публично съдебно заседание ищецът бил направил нови твърдения и искания, които били в противоречие с тези по исковата молба. Същевременно тези твърдения били променени в последното съдебно заседание. Като приел това СРС бил допуснал процесуално нарушение. Счита, че това не представлява изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК, а предяваване на нови такива.

Следвало исковата молба да се върне и производството по делото да се прекрати. Решението било недопустимо, защото било постановено по нередовна искова молба. Решението било и неправилно, защото договорът за прехвърляне на вземания бил недействителен, а ако се приемело, че договора е действителен, то с него не били прехвърлени вземания. Счита, че има право да прави всякакви възражения във връзка с недействителността на договора за прехвърляне на вземанията 2 независимо, че не е страна по него. Цитирананото от СРС решение на ВКС било неотносимо в случая. Това било така, защото въззивникът не бил уведомен за това прехвърляне. Сочи, че съгласно практиката на ВКС всеки можеда се позове на нищожността на един договор. Счита, че като не бил разгледал възраженията му за нищожност на договора, СРС бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това с оглед приетото в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следвало служебно да се произнесе относно тази недействителност. Следвало да се вземе предвид с оглед на това, че договора за цесия е сключен с потребители, то той имал характер на потребителски договор. Затова СРС следвало да се произнесе по възражението на ответника/въззивник за наличие на неравноправни клаузи в същия по арг. от чл.7, ал.3 ГПК. Неправилно СРС приемал, че интереса на длъжника да оспорва валидността на договора за цесия е отпаднал след получаването на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД.

Получаването на това уведомление не санирало недействителността на договора за цесия. Освен това уведомлението било отправено от неоправомощено за това лице – адв.Д.. Липсвали доказателства за това упълномощаване от страна на цедента Б. П.-П.. Твърди, че неправилно СРС бил приел, че ответника/въззивник е уведомен за цесията; липсвало такова уведомяване и до настоящия момент. Това било така и защото чл.99 ЗЗД не предвиждал право за цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Цеденът Г. С. П. не бил дал право на ищеца да преупълномощава други лица с правата по уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД. Ищецът комуто била доказателствената тежест не ангажирал доказателства за изричното упълномощаване за извършването на такова действие. Затова договора за цесия не бил породил действие спрямо въззивника. След като цедентът не бил потвърдил писмено на ищеца прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия не бил породил действие между страните, а дори да имало действие между страните, липсвало такова действие спрямо въззивника. Освен това в случая не били прехвърлени съществуващи вземания като се аргументира с чл.99, ал.2 ЗЗД. В случая вземанията не били конкретизирани. Вземането следвало да бъде поне определяемо. В случая това не било така, тъй като се прехвърляли хипотетични вземания. Това означавало, че договора за 3 цесия противоречи на закона и като такъв е нищожен. Липсвал предмет на договора. В случая се прехвърляла съвкупност от вземания. Налице били предпоставките на чл.26, ал.2,предл.1 и чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договора за цесия. Клаузите на договора за цесия относно това дали е възмезден или не, били неясни и противоречащи една на друга, т.е. волята на страните била неясна. Договорът бил в противоречие на основание чл.143, ал.2,т.3 и т.15 от ЗЗП. А липсата на валидна уговорка относно цената го правело и нищожен поради липса на съгласие. В случая се касаело за договор за продажба на вземане, тъй като липсвало дарствено намерение. А като липсвало възмездност, то договора също бил нищожен. Договорът за цесия накърнявал и добрите нрави като се аргументира с текста на чл.14 от договора, съгласно който цедента не можел да предприема действия във връзка със събирането на вземанията. Тъй като се касаело до потребителски договор, то налице било нарушение на чл.146, ал.1 ЗЗП. Освен това дружеството-ищец следвало да бъде вписано в регистъра на финансовите институции по чл.3 а от ЗКИ, тъй като упражнявало дейност по занятие. В случая ищцовото дружество извършвало нерегламентирана дейност. Договорът за цесия бил подписан и от лице без представителна власт. Не било ясно към кого е насочено Приложение № 1 и дали същото е към въззивника; кой бил попълнил името на „П.К.Б.“ ЕООД в това приложение. В мотивите си СРС бил се позовал на косвени доказателства, за да изясни този въпрос, което според въззивника било неправилно. Неправилно СРС бил приел и, че оспорването е оттеглено. Ищецът не бил потребител, а търговец и не можел да се позовава на потребителска защита. Такива възражения можел да прави само потребителя, в случая цедентът Г.С.К. като се аргументира с чл.34 ЗЗД. Твърди се, че сумата в размер на 1650,00 лв. не е платена от цедента, а от трето за спора лице. Затова намира за недоказани предпоставките на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Неправилно СРС бил приел клаузите по договора за потребителски кредит и тези по Споразумението, за нищожни. Пакетът за допълнителните услуги се предоставял по желание на клиента. Този пакет, противно на приетото от СРС, не бил свързан с договора за потребителски кредит. Затова неприложимо било правилото на чл.10 а, ал.2 ЗПК. Спазено било изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК. Неправилни били изводите на СРС за 4 наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2,т.3 и т.15 от ЗЗП, както и на чл.145, ал.2 ЗПК. Предлаганите от въззивника допълнителни услуги не представлявали изменение на кредитното правоотношение по чл.20 а от ЗЗД, както бил приел СРС и от тук, че клаузата за определеното възнаграждение е нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Неправилно СРС приемал, че правилата за предоставяне на кредит били тромави и тежки. Следвало да се вземе предвид, че за услугата приоритетно разглеждане на искането за кредит не била предвидена никаква процедура. Правилата за услугата отлагане на вноски също не предвиждали процедура. Същото важало и за услугата намаляване на погасителни вноски и промяна на падеж, както и за услугата улеснена процедура за получаване на парични средства.

Неправилно СРС приемал, че след като кредитополучателя не бил ползвал тези услуги, то клаузите по същите били нищожни. Още повече, че потребителя не бил предявил искане за връщане на платени суми за неползвани услуги. Неправилно СРС приемал, че възнаграждението за допълнителни услуги противоречало на принципите за добросъвестност и справедливост. Сочи, че противно на приетото от СРС, ясно било какви услуги включва пакета „Бонус“, както и отделните услуги фаст и Флекси.

Неправилно било прието и, че клаузата за определяне на ГЛП е нищожна.

Неправилно се приемало, че тази лихва противоречи на добрите нрави или е прекомерна. Следвало да се има предвид и, че ищеца не претендирал връщане на суми, платени за възнаградителна лихва поради което по този въпрос съдът изобщо не следвало да се произнася. Още повече, че в случая не било допуснато нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Освен това законната лихва не можела да е критерий за това дали възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Неправилно СРС приемал, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги следва да се включи в ГПР. Следвало да се вземе предвид, че тези допълнителни услуги не били задължителни; позовава се на съдебна практика по адм.дела. Неправилно било прието за неоснователно и възражението за погасяване на вземанията по давност.

Иска се от настоящата инстанция да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството или да го върне на СРС със 5 задължителни указания по прилагане на процесуалния закон или да го отмени като се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна "Те. Кеп."

ООД д е п о з и р а отговор по въззивната жалба. Счита обжалваното решение за допустимо, правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите към спора материално-правни норми. Решението било постановено в съответствие със съдебната практика; не били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения. СРС бил дал правилна правна квалификация на претенцията; предявеният иск бил един. Изрично било посочено, че сумите били предадени на ответника при начална липса на основание.

Налице били всички предпоставки за уважаване на ищцовата претенция.

Исковата молба отговаряла на изискванията по чл. 127 от ГПК, като нередовностите на същата били отстранени в срок и в съответствие с дадените от първоинстанционния съд указания. Не били допуснати нарушения на чл.214, ал.1 ГПК. Нямало едновременно изменение на основанието и петитума, а само уточнение на исковата молба. Освен това намира исковата молба за редовно още при предявяването й. Не било налице недопустимо изменение на предявения иск и произнасяне по непредявен иск. Не било налице свръх петитум. Във връзка с произнасянето на съда по недействителните клаузи на договора за потребителски кредит се позовава на съдебна практика, в която тези клаузи са също разгледани и приети за нищожни. Освен това следвало да се вземе предвид, че дружеството – въззивник е с предмет на дейност „предоставяне на бързи кредити“. Поддържа, че релевираните възражения за нищожност на договора за цесия не следва да се разглеждат поради липса на правен интерес у длъжника след надлежното му уведомяване за цесията. Приложение намирало и правилото на чл.75,ал.2,изр.1 ЗЗД. Още повече, че уведомяването не било оспорено.