Решение № 195 от 13.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Добрич, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200565 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ *** „ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Л. Ц. И. срещу Наказателно постановление / НП / № 082600055/55, издадено на 23.04.2026г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради грешно посочена дата на нарушението, несъответствие между нарушена и санкционна норма, липса на материалноправна предпоставка за повторност и липса на мотиви при определяне на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез законният си представител, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Процесуалният представител на АНО пледира НП, като законосъобразно и обосновано да се потвърди. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на 1 цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и на законен представител на жалбоподателя, след надлежното му призоваване. Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

На 04.02.2026г. била извършена проверка от свидетелите Е. К. и С. С. – инспектори в Д“ ИТ „ гр. Добрич за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр. Добрич, ул. „ Възраждане „ № 4, стопанисван от „ *** „ ООД, ЕИК: ***. От работодателят били изискани с призовки, присъствени форми от м. октомври 2025г. до м. януари 2026г., документи за ползване на неплатен и платен годишен отпуск на работниците за периода м. октомври 2025г. до м. януари 2026г. и такива, доказващи начисляване и изплащане на обезщетения по КТ, включително и поименна справка за начислени, платени и дължими обезщетения по КТ за м. януари 2026г. / л. 11, л. 12 /. От надлежно представените такива, вкл. присъствена форма за м. януари 2026г. / л. 34 /, ведомост за заплати за м. януари 2026г. / л. 45 /, Сведения от редовно упълномощен представител на жалбоподателя / л. 31 /, Трудов договор на св. С. М. Г. № 9/05.03.2025г. / л. 49 /, Заповед № 2/26.01.2026г. за прекратяване на трудовото правоотношение / л. 48 / се установило, че на работникът С. Г. на длъжност „ чистач „ не е изплатено в срок не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца през който правоотношението е прекратено, парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5дни, правото на който не е погасено по давност, в размер на чиста сума за получаване 93.15евро.

В резултат на констатираното, на 24.03.2026г. св. К. в присъствието на св.

Е. И., св. С. С. и представител на нарушителя, образувала процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 082600055, в който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

За санкциониране на извършителя, предвид констатираното по-горе нарушение, на 23.04.2026г. било издадено обжалваното НП № 08-2600055/55 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част, на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „ *** „ ООД, 2

ЕИК: ***, гр. Добрич, в качеството на работодател била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви, а именно: Е.

К., С. С., Е. И. и С. Г. както и от приложените по делото заверени „ вярно с оригинала „ копия от: НП № 08-2600055/55 от 23.04.2026 г., Покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03.2026 г.; АУАН № 08-2600055 от 24.03.2026 г., Призовки (чл.45, ал.1 АПК) с изх. № 26007899 от 04.02.2026г. и № 26013376 от 23.02.2026 г., Протокол за извършена проверка № ПР2604461 от 18.03.2026 г. Сведение от М. П. П., Таблица за отчитане явяване и неявяване на работа за м. януари 2026 г., Ведомост за заплати към януари 2026 г., Трудов договор № 9 от 05.03.2025 г. и Заповед № 2/26.01.2026г. за прекратяване на трудовото правоотношение на св. С. Г. с „***“ ООД.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“ В чл. 228, ал. 3 от КТ императивно е регламентирано, че дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. Т. е. правопораждащ юридически факт за изплащането на процесното обезщетение е актът за прекратяване на трудовото правоотношение, който в процесния случай е от 26.01.2026г. и е посочено, че се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 5дни. Срокът за изплащането му е до 02.03.2026г. / понеделник /, тъй като 28.02.2026г. е почивен ден и на 03.03.2026г. бездействието на работодателя от обективна страна става съставомерно с вмененото му административно нарушение. В този смисъл съдът приема възражението на жалбоподателя за необосновано, предвид императивната разпоредба на чл. 228, ал. 3 от КТ и липсата на доказателства, установяващи договорен друг срок в колективен трудов договор.

Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, който в това си качество е следвало да изплати на св.

С. Г., заемаща длъжността „ чистач „ до 26.01.2026г. в „ *** „ ООД, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5дни. Посредством гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. С. Г. по безспорен начин се установява, че и към датата на съдебното заседание работодателят не е изпълнил процесното си задължение.

Касателно наложената имуществената санкция, следва да се отбележи липсата на доказателства, обосноваващи необходимостта от санкционирането му с налагане на санкция в размер над минималния, регламентиран в 3 разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което и в тази част НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция от 800евро /1564,66лв./ на 766,94евро /1500лв./.

Съдът счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.

339/2014 г. на Адм.С - Добрич/. Намира, че не следва да се приложи и разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е било отстранено веднага след установяването му и се състои в неизплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което по разбиране на настоящият съдебен състав е довело до вредни за работника последици. Т. е. не са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП, като законосъобразно и обосновано следва да се измени единствено в санкционната му част. Касателно направените възражения в жалбата, следва да се отбележи, че на жалбоподателя не е вменено административно нарушение, извършено в условията на повторност и не се установява несъответствие между нарушена и санкционна норма, както бе отбелязано погоре, включително и за твърдяната грешно посочена дата на нарушението.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивира и на основание чл. 63 ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08-2600055/55, издадено на 23.04.2026г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „ *** „ ООД, ЕИК:

*** за нарушение по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 800 евро, като НАМАЛЯВА размера на наложената „ имуществена санкция „ от 800евро на 766,94евро /1500лв./.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

ОСЪЖДА „ *** „ ООД, гр. Добрич, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в размер на 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5