Решение № 2941 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2941 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112837 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Н. К.-Г. от САК, против В. И. В., ЕГН **********, с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата В. В. да заплати на ищеца Т. В. сумата в размер на 3000,00 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца 1/6 идеална част от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. **************, с адрес на имота: гр. П., район „*****“, ул. *****, *****, с предназначение: жилище – апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ от 97,96 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж:

*****, под обекта: ****, над обекта: няма, с прилежащи части: избено помещение № * с площ от 5,65 кв.м, таванско помещение № ** с площ от 7,22 кв.м и 13,84 % идеални части от общите части на сградата, за периода 04.09.2024 г. – 04.07.2025 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата В. В. да заплати на ищеца Т. В. сумата 1 от 222,85 лв. – обезщетение за забава за периода 04.09.2024 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът Т. И. В. е собственик на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., район „*****“, ул. *****, *****, с предназначение: жилище – апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ от 97,96 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: *****, под обекта: ****, над обекта: няма, с прилежащи части: избено помещение № * с площ от 5,65 кв.м, таванско помещение № ** с площ от 7,22 кв.м и 13,84 % идеални части от общите части на сградата, и съответното за обекта право на строеж върху поземления имот. Сочи се, че ищецът се легитимира като собственик на 1/6 идеална част от описания недвижим имот с констативен нотариален акт от 16.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията – ******* с вх. рег. № **** г., акт № **, том № **, дело № **. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ответницата В. И. В. притежава 5/6 идеални части от същия имот, като 4/6 идеални части от собствеността й е обременена с право на ползване от лицето М.В. (майка на страните по делото). Ищецът поддържа, че от седемгодишна възраст живее в посоченото жилище, където е преминало детството му и където е живял със съпругата и децата си преди да замине във Великобритания, за да работи там. Сочи, че всяка година, през различни дни в годината, той или член от семейството му се е връщал в процесното жилище, като съвкупно пребиваването им е било целогодишно в една от спалните в апартамента с площ от около 16 кв.м. Там била спалнята, както и всички вещи на ищеца, получени като зестра от съпругата му, както и лични вещи и такива, придобити по време на брака му, вещи на децата му, дипломи за завършено образование и др. Там бил домът на ищеца и неговото семейство в България, тъй като не притежавали друго жилище. Ищецът твърди се, че през месец август 2023 г. по време на престоя му в апартамента разбрал, че майка му е дарила собствените си 4/6 идеални части от имота на неговата сестра – ответницата В. В.. Това било последното пребиваване на Т.

В. и семейството му в жилището, като в онзи момент ответницата отсъствала.

При разговора на ищеца с майка му, последната обещала да преуреди положението, като двамата със сестра му получат по равни части от 2 жилището, каквото било и желанието на покойния им баща. След като В. заминал за Великобритания ответницата започнала да избягва контакт с него и да ограничава контактите на майка им с него, включително чрез достъп до телефонния й номер. Ищецът направил повторен опит за преуреждане на отношенията, което се оказало невъзможно. На 26.05.2024 г., при поредното идване в България, ищецът се срещнал в процесния апартамент със сестра си – ответницата, както и със своята майка. Същият бил шокиран и потресен, когато ответницата му показала напълно опразнена от вещи спалнята, в която той е живял със семейството си. Сестрата на ищеца му заявила, че започнала да прави ремонт на стаята и твърдяла, че всички вещи от стаята са на тавана и не би следвало да се безпокои. На 27.05.2024 г. ищецът се качил на тавана, за да потърси дипломата си за средно образование, изисквана от работодателя му в Лондон и след като установил, че преместените без негово знание вещи в поголямата си част не били там, отишъл в апартамента, за да потърси обяснение от сестра си и майка си. Ответницата се нахвърлила върху ищеца, който излязъл от жилището. Слизайки по стълбите същият решил да се върне отново в апартамента, като направил опит да отключи вратата, но ключалката била блокирана отвътре с ключ, което обстоятелство документирал чрез запис от същата дата с мобилния си телефон. От този момент достъпът на ищеца до апартамента бил ограничен. Твърди, че считано от 27.05.2024 г. е лишен от възможността да ползва имота, в резултат на което търпи загуби, съизмерими със стойността на ползването, от което е лишен. На 04.09.2024 г. ответницата получила изпратената й от ищеца, чрез ЧСИ *** с рег. № ** на КЧСИ, покана с изх. № ***** г. по описа на посочения частен съдебен изпълнител, за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на притежаваните от него 1/6 идеални части от съсобствения между страните имот. На 27.09.2024 г. ищецът получил отговор от ответницата, чрез адв. Т., в който същата не оспорвала ползването на собствената на ищеца част от жилището, необременена с тежести, но изрично се противопоставяла на реалното ползване на жилището от страна на ищеца Т. В. и посочвала, че единственият начин за уреждане на отношенията помежду им е ответницата да изкупи собствената на ищеца част от имота.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

3

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. И. В., с който оспорва исковите претенции.

Излага съображения за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на притежаваната от него 1/6 идеална част от съсобствения между страните недвижим имот. От своя страна ответницата твърди, че е била постигната уговорка между ищеца и родителите на страните по делото, че ищецът ще ползва една спалня от процесния апартамент при условията на заем за послужване. На *********** г. бащата на ищеца и на ответницата починал, съответно и двамата придобили по наследство по 1/6 идеална част от апартамента, а майка им – 4/6 идеални части. Въпреки настъпилата смърт на техния баща, майка им продължила да спазва уговорката с ищеца за ползване при условията на заем за послужване на спалнята от процесния апартамент и всички други помещения в апартамента: баня, тоалетна, кухня. Ответницата посочва, че не е участвала като страна в тази уговорка. Твърди, че през месец май 2024 г., при едно от прибиранията си от Англия, ищецът отишъл в апартамента на ул. *****, като бил научил, че майка им е прехвърлила своите идеални части от апартамента на В. В.. От този момент ищецът започнал да тормози майка им за това прехвърляне, да я изнудва и да иска тя да развали договора си с ответницата и да получи половината от нейните идеални части. На 27.05.2024 г. ищецът се явил в апартамента, а ответницата тъкмо приключвала ремонта на стаята, която той по уговорка с родителите им цял живот ползвал без да им заплаща нищо. Сочи се, че заради ремонта, ответната страна действително преместила вещите на ищеца на тавана, което озлобило същия и при факта на извършената сделка между майка и дъщеря, Т. В. започнал да заплашва майка си и сестра си. Ищецът проявил физическо насилие на стълбището пред апартамента и постоянно повтарял, че никой не може да го лиши от „спалнята, която ползвал“, че тя „била негова“ и т.н. Двете жени се изплашили, скрили се в апартамента и се заключили. От месец май 2024 г. и до настоящия момент, майката на страните по делото изпитвала страх от ищеца и не желаела повече да спазва уговорката си с него, а именно – същият да ползва спалнята в апартамента, така както е било през последните 20 години. Майката на страните живеела постоянно в жилището и била ползвател на 5/6 идеални части от него. Същата нямала друго жилище и при упражнено спрямо нея от ищеца през месец май 2024 г. домашно насилие се страхувала и не желаела да 4 живее с него под един покрив. Твърди се, че причината двете жени да се заключат в дома си на 27.05.2024 г. била, че същите се страхували ищецът да не се саморазправи с тях. Друга причина да се заключат нямало. Решението да се прекрати заемът за послужване по отношение на „спалнята на ищеца“ била на майка им, а не на ответницата. Предвид изложеното се твърди, че ищецът не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение, за да извлича полза от това. Сочи се, че дори и от отговора на отправената нотариална покана се виждало, че на ищеца не само, че не е отказан достъп, но му е и указано от ответната страна, че реално има право да ползва 16,76 кв.м от апартамента, колкото е 1/6 идеална част и размерът на претендираната от него „спалня“. Ответницата поискала за ползваните от ищеца общи помещения, които надхвърлят размера на 1/6 идеална част, а именно за ползването на баня, тоалетна и кухня, които сама е отремонтирала със свои средства, като е извършила основен и луксозен ремонт, да й се заплаща 100,00 лв. месечно. Ищецът не се отзовал на поканата на своята сестра, с което сам се лишил втори път от ползването на 1/6 идеална част от апартамента. На следващо място се излагат доводи за неоснователност на иска поради това, че ищецът продължавал да ползва таванското помещение към апартамента, където държал вещите си и го използвал като склад. В тази връзка се подържа, че складовото помещение, каквото било таванското помещение към апартамента, представлявало „благина“ за ответника. Поддържа се, че нито за ответницата, нито за майката на страните по делото, която е ползвател на апартамента, съществува задължение за покриване на жилищните нужди на ищеца, на жена му, на синовете и на внуците им.

Предвид гореизложеното ответницата моли за отхвърляне на предявените искове. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

С протоколно определение от 13.02.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявените осъдителни искове, като осъдителният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е намален от 3000,00 лв. на 864,08 евро с равностойност 1690,00 лв., а осъдителният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е намален от 222,85 лв. на 99,28 евро с равностойност 194,17 лв.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява 5 от адв. Н. К.-Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

Ответницата В. В. се представлява от адв. Ц. Т. в открито съдебно заседание, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и се запозна с материалите по делото, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: