Решение № 97 от 24.03.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Дупница, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20221510201313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Б. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ.С., с адрес за призоваване гр.С., ул."м. Б." №***чрез адв. Д.А.. против Наказателно постановление № 22-5310-001237/28.09.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.

1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от адв. А., който изразява становище за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено п съображения изложени в жалбата и в пледоарията по същество.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрк. Л. в писмено становище по делото моли за отхвърляне н жалбата като неоснователна и за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане в полза на ОДМВР на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на жалбоподателя и моли за присъждане на минимално такова в случай, че жалбата бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено 1 следното от фактическа страна:

На 08.09.2022г. в 07:19 часа, на А3 Струма при км. 53.950 в посока гр. София, Г. О. управлявал влекач "В...." с рег. №****** с прикачено полуремарке "д......" с рег. № ****** след употреба на алкохол. Водачът бил спрян от полицейските служители А. Г. и С. Н., след което извършили проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0176, чиято индикация отчела положителна проба 1,08 промила в издишания от водача въздух. Резултатът бил показан на водача, след което е бил издаден талон за изследване № 094665 от мл. автоконтрольор А. Г., в който провереното лице е отбелязало, че желае да бъде изследвано за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Съставен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и8или наркотични вещества или техни аналози. Видно от протокол № 385 от 15.09.2022 г. на експерт-химик в НТЛ в ОД на МВР Кюстендил, е извършен изследване на проба кръв иззета от лицето Г. О. и в резултат от изследването е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 1,17 промила. Лицето е направило искане на осн. чл. 27 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за назначаване на повторен химически анализ и такъв е извършен, като видно от Протокол за повторно химическо изследване рег. № И-9883/24.11.2022 г. в изпратената за изследване кръвна проба се установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 1,02 промила на хиляда. Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5310-000136/08.09.2022 г. за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя и е връчен на датата на съставянето му - 08.09.2022 г.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление /НП/ № 225310-001237/28.09.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил. Нарушението е описано в обстоятелствената част на НП аналогично на АУАН, като е възприета от административно наказващия орган /АНО/ същата правна квалификация.

Наказателното постановление е връчено на 25.10.2022 г. Жалбата е депозирана чрез АНО в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя А. Г. и свидетелят по установяване на нарушението и съставяне на акта – С. Н., които поддържат изцяло установената фактическата обстановка, отразена в АУАН.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели тъй като същите са ясни, логични и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните в хода на съдебното 2 следствие и установяват приетите за установени фактически обстоятелства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от санкционираното лице в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Актосъставителят и АНО, видно от заповедта приложена на л. 14-15 от делото, са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата.

При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в АУАН и в НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото му на защита. В съдържанието на АУАН и НП са вписани реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Посочените обстоятелства съответстват на правната квалификация на нарушените правила за поведение от водача на МПС. Налице е пълна корелация между обвинението и наложените за него административни наказания. Вписаната в съдържанието на НП концентрация на алкохол в кръвта от 1,08 промила е установена при първоначалното измерване на място от контролните органи посредством техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0176.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателствени средства не е опровергана презумптивната доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Техническото средство е годно да измерва валидни стойности, тъй като е преминало последваща проверка на 25.05.2022 г., обективирана в списък рег. № 3286р-26885/02.06.2022 г.

Водачът е нарушил забраната по чл. 5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП , поради което санкционния състав на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е правилно приложен. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и след като техническото средство отчело положителен резултат, на нарушителя е издаден талон за изследване. Съобразно установеното в чл.174, ал.1 от ЗДвП, концентрацията на алкохола в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух. Конкретния ред, по който се определя употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, е регламентиран в издадената на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за 3 установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.

Цитираните дотук норми от Наредбата сочат ясно, че при отчетено с техническо средство надвишение на концентрацията на алкохол в кръвта /над 0,5 ‰ и до 1,2 ‰/, в АУАН се вписва именно стойността, показана от техническото средство. Талонът за медицинско изследване се издава, за да може обвиненото с акта в извършване на нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП лице, при желание да извърши и медицинска проба, която да потвърди дали действително концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 ‰, т.е. дали деянието е наказуемо с административно наказание. Резултатите от това лабораторно изследване обаче, следва да се отчетат единствено в случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 ‰, т.е. когато деянието не съставлява нарушение, или над 1,2 ‰, при които стойности следва да се ангажира вече наказателната отговорност на извършителя.

В разглеждания случай, концентрацията на алкохол в кръвта на О., установена чрез изследване на дадената от лицето редовна кръвна проба, не сочи промяна в правната квалификация на деянието, доколкото концентрацията на алкохола в кръвта на нарушителя отново е над 0, 5 ‰ и под 1,2 ‰. Ето защо, данните от съставеният АУАН, не се опровергават чрез медицинското изследване, респ. с пренасянето на идентична фактическа обстановка от АУАН и НП, няма допуснато нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на постановлението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този правен извод може да се извлече и от обхвата на правомощията на АНО, който извършва преценка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН въз основа на описаните в АУАН обстоятелства, съобразявайки възраженията на нарушителя и събраните доказателства. Издателят на НП не може да изменя изложените в акта фактически установявания, тъй като това води до посочване на различна фактическа обстановка, спрямо тази визирана в АУАН досежно стойностите на нивата на алкохол в кръвта, т.е. ще е налице разлика между изнесените в акта и постановлението релевантни факти, която вече предпоставя извод за незаконосъобразност на последното, доколкото ще са налице два различни резултата, получени по законово уредените, респ. годни начини – чрез техническо средство и чрез медицинско изследване изследване. Както се посочи по-горе, пробата, изпитана в лабораторни условия, следва да се отчита дотолкова, доколкото променя изводите, изградени въз основа на резултата, получен от техническото средство за съставомерност на извършеното от водач на МПС деяние, с нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че отразяването в НП на идентични с 4 отчетените с техническото средство „Алкотест 7510” резултати относно концентрацията на алкохол в кръвта на наказаното лице, не следва да се възприема за недоказано с оглед представения по делото Протокол за химическа експертиза, доколкото при случаите на редовно извършена проба с техническо средство, отчетената при медицинското изследване следва да се съобразява, само когато е със стойност под 0,5‰ или над 1,2‰. Изводът е, че идентично описаните в АУАН и в НП факти са доказани, респ. по несъмнен начин се установява извършеното деяние от наказаното лице, съставомерно на нарушението, визирано в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца в предвидения от закона размер, който е фиксиран, поради което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.