Решение № 1276 от 28.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. П., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220101014 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 6, представлявано от законния си представител С. С., чрез адвокат Д. С. от АК П., против Я. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. - точка 26. Посочва, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № 111201054, съгласно сключен договор № 101201054/08.09.1998 г. на адрес: гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3 ет. 10, ап. 57, за което са издавани месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г. от ищцовото дружество, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

Твърди, че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода, с което счита, че ответникът бил 1 неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги.

Поради тази причина дължал и процесните суми за посочения в ИМ период.

Във връзка с горното депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр .д. № 185/2023 г. по описа на РС П.. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 89 от 20.01.2023 г. за процесните суми. С оглед на обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, депозират настоящата претенция.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземане за сумите:

348,86 лева за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 320,57 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 28,29 лева за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В хода по същество ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирана е молба от пълномощника на ищцовото дружество, с която моли съдът да уважи предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. Х. Г. от АК П. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Посочва, че ищецът не сочи писмени доказателства относно размера и основанието на претендираната сума и по – конкретно фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води. В исковата молба била посочена сумата от 320,57 лева, претендирана като главница по неплатени месечни фактури, но не били посочени фактурите, от коя дата са същите и на каква стойност. Фактурите били необходими, за да се съпоставят с приложените към исковата молба карнети за отчитане на потреблението на процесния абонатен номер.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищцовото дружество не сочело доказателства относно начина на определяне на размера, както и за определения период.

В проведеното съдебно заседаниe, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от назначения му особен представител, който моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения от ищеца по делото и неоспорен от ответника договор № 101201054/08.09.1998 г. се установява, че на 08.09.1998 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и ответника Я. В. Р. е възникнало облигационно правоотношение във връзка с ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е поело задължение 2 да доставя на Я. В. Р., в качеството му на потребител, питейна вода и да извършва услугата отвеждане на отпадъчни води от имота, находящ се в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57.

От своя страна Р. е поел насрещно задължение – да заплаща ежемесечно стойността на изразходената и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на ВиК услуги.

По делото се установи, че коментираното договорно правоотношение през процесния период е регулирано от Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, разписани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-071/17.07.2006 г., както и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-09/11.08.2014 г.

Съгласно чл. 71 от ОУ същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Ищецът ангажира доказателства, установяващи факта на публикуване на Общите условия на договорите за ВиК услуги в централен и в местен ежедневник. По делото не са наведени твърдения, респ. липсват данни в 30 - дневен срок след влизането в сила на ОУ, ответникът Я. В. Р. да е изразил несъгласие с тези ОУ, чрез депозиране на писмено заявление, с което да предлага различни общи условия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.

От представената по делото Справка № 1289970/05.10.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. П., неоспорена от страните, се установява, че имотът, който се твърди да е водоснабден от ищеца през процесния период, представлява апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57, както и че на 30.05.2022 г. чрез договор за покупко – продажба правото на собственост върху същия е прехвърлено от ответника Р. на Антоанета Николаева Радева. Между страните не е и спорно обстоятелството, че до тази дата – 30.05.2022 г. ответникът Р. е бил собственик на процесния имот.

За отчитане на потреблението на водата са съставени карнети, заверени копия, от които са приложени към исковата молба на ищеца и не са оспорени от ответника, поради което съдът ги цени и приема, че през процесния период от време – от 01.01.2019 г. - 07.12.2022 г. в процесния водоснабден имот, находящ се на адрес в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, ет. 10, ап. 57, е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.

От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, а именно 20 броя фактури – фактура № 1100157999/05.02.2019 г. за период от 28.12.2018 г. до 30.01.2019 г.; фактура № 1100205858/05.03.2019 г. за период от 30.01.2019 г. до 27.02.2019 г.; фактура № **********/01.04.2019 г. за период от 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г.; фактура № 1100303043/03.05.2019 г. за период от 27.03.2019 г. до 02.05.2019 г.; фактура № 1100355107/03.06.2019 г. за период от 02.05.2019 г. до 29.05.2019 г.; фактура № 3

1100410169/02.07.2019 г. за период от 29.05.2019 г. до 27.06.2019 г.; фактура № 1100465336/05.08.2019 г. за период от 27.06.2019 г. до 29.07.2019 г.; фактура № **********/02.09.2019 г. за период от 29.07.2019 г. до 28.08.2019 г.; фактура № 1100564396/01.10.2019 г. за период от 28.08.2019 г. до 27.09.2019 г.; фактура № 1100621677/05.11.2019 г. за период от 27.09.2019 г. до 29.10.2019 г.; фактура № 1100669209/02.12.2019 г. за период от 29.10.2019 г. до 27.11.2019 г.; фактура № 1100719623/03.01.2020 г. за период от 27.11.2019 г. до 30.12.2019 г.; фактура № 1100774179/04.02.2020 г. за период от 30.12.2019 г. до 30.01.2020 г.; фактура № 1101791047/01.10.2021 г. за период от 30.01.2020 г. до 29.09.2021 г.; фактура № 1101844650/02.11.2021 г. за период от 29.09.2021 г. до 28.10.2021 г.; фактура № 1101891614/01.12.2021 г. за период от 28.10.2021 г. до 29.11.2021 г.; фактура № 1101943800/06.01.2022 г. за период от 29.11.2021 г. до 30.12.2021 г.; фактура № 1101992815/01.02.2022 г. за период от 30.12.2021 г. до 28.01.2022 г.; фактура № 1102041502/02.03.2022 г. за период от 28.01.2022 г. до 28.02.2022 г.; фактура № 1102091829/01.04.2022 г. за период от 28.02.2022 г. до 29.03.2022 г. се установи, че за периода от 28.12.2018 г. до 29.03.2022 г. общата стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги възлиза на сумата от 494,28 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД.

На 18.01.2023 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.01.2023 г., с която е разпоредил ответникът длъжник да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните суми: 320,57 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 28,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г.. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството - ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:

За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че между ищеца и ответника е съществувало договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги през процесния период и на твърдяното основание, че имотът е собственост на ответника или върху него същият има ограничено вещно право на ползване; че ищецът е доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността, която претендира /стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена 4 по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги ред/; изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главницата; одобряването и обнародването на горните Общи условия. По акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент на забава по всяка главница.

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – П. в ликвидация, публикувани в местен и централен ежедневник.