Решение № 4523 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4523 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330117099 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, БУЛСТАТ 000455457, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24, представляван от ***, против М. К. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата 8 640 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С исковата молба ищецът е изложил, че на ответницата са преведени общо 8 640 евро във връзка с участие по програма ***, от които 6 072 евро на 14.01.2021 г. и 2 568 евро на 01.10.2021 г. Поддържа, че сумите са предоставени за осъществяване на студентска мобилност с цел практика, която не е проведена и отчетена, поради което, позовавайки се на пълно неизпълнение, е заявил разваляне на Договор за *** г. и Допълнително споразумение от ***г. и е претендирал връщане на полученото като дадено на отпаднало основание.

Ответницата е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Тя не оспорва факта на получаване по банковата си сметка на сумите 6 072 евро и 2 568 евро, но оспорва изложеното от ищеца основание на иска, като твърди, че не е подписвала представения договор и че е действала чрез лице, представяло се за ***на университета. Посочва, че след като практиката била отменена, е предала на това лице цялата получена сума, считайки, че я връща на университета. Независимо от тези възражения, в срока за отговор ответницата е възстановила на ищеца пълния размер от 8 640 евро, като е представила платежен документ.

С отговора ответницата е поискала разноските да бъдат възложени на ищеца по чл. 78, ал. 2 1

ГПК, като е поддържала, че не е дала повод за завеждане на делото и че претенцията за връщане на сумите е била предявена за първи път с исковата молба. При условията на евентуалност е направила възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След извършеното плащане ищецът е депозирал молба, с която е оттеглил предявения иск за главницата и законната лихва, но е поддържал искането си за присъждане на разноски. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 24.09.2026 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на претендираната главница от 8 640 евро и законната лихва поради оттегляне на иска.

Ищецът поддържа, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като е получила средствата по банковата си сметка, не е изпълнила целта, за която са предоставени, а след като е узнала, че лицето, на което твърди, че е предала сумите, не е представител на университета, не е възстановила средствата на действителния кредитор. Позовава се и на електронно съобщение от *** г., с което е съобщено за анулиране на практиката и е даден 14дневен срок за възстановяване на сумата. Плащането е извършено едва след връчването на исковата молба.

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил платено адвокатско възнаграждение 2 304 лева /1 178,02 евро/ и платена държавна такса 676,10 лева /345,68 евро/, или общо 1 523,70 евро. Ответницата е представила списък по чл. 80 ГПК за 250 евро адвокатско възнаграждение.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца само ако са налице кумулативно две предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Следователно решаващ за отговорността за разноски е въпросът дали към момента на предявяване на иска поведението на ответника е наложило търсенето на съдебна защита. Последващото плащане не заличава автоматично причината за образуване на производството.

В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд. В решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., както и в последващата практика по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, се приема, че когато длъжникът не изпълни изискуемо задължение и поради това кредиторът е принуден да заведе дело, ответникът е дал повод за процеса и дължи разноските, независимо че впоследствие признава или изпълнява претенцията.

В настоящия случай съдът намира, че ответницата е дала повод за завеждане на делото.

Безспорно е, че по личната й банкова сметка са постъпили общо 8 640 евро от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ във връзка с участието й по програма ***. Самата ответница сочи, че е знаела за получаването на средствата и че впоследствие е разбрала при разпит в полицията, че лицето, на което е предала сумата, не е било представител на университета, а срещу него се води наказателно производство. От този момент тя е 2 разполагала с информация, че предаването на сумата на третото лице не е довело до възстановяване на средствата на действителния им платец.

Независимо от това до предявяване на иска ответницата не е възстановила сумата на университета и не е предприела действия за доброволно уреждане на отношенията.

Допълнително, от представеното от ищеца електронно съобщение от *** г. се установява предприето от университета действие за извънсъдебно уреждане - съобщено е за анулиране на практиката, даден е 14-дневен срок за връщане на сумата и е посочено, че при неизпълнение ще бъде предявен иск. Дори да се приеме, че ответницата не е получила електронното съобщение, това не заличава останалите установени обстоятелства относно узнаването от нея, че средствата не са достигнали обратно до университета и че тя продължава да е техен получател по банковата операция.

Следователно не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. Пълното плащане е извършено едва след връчване на исковата молба и в срока за отговор, тоест след като ищецът вече е понесъл държавната такса и е ангажирал адвокатска защита за завеждане на делото. Именно неизпълнението преди съдебното производство е обусловило необходимостта от предявяването на иска. Поради това направените от ищеца необходими разноски следва да бъдат възложени на ответницата.

По размера на разноските, съдът съобразява, че държавната такса от 676,10 лева /345,68 евро/ е необходим и изцяло извършен разход по предявяването на иска. Тя е определена върху материалния интерес при сезиране на съда и последващото плащане на главницата не води до намаляване на вече внесената такса. Поради това този разход следва да бъде присъден изцяло.

Различен е изводът относно адвокатското възнаграждение от 2 304 лева /1 178,02 евро/.

Ответницата е направила своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

При преценката му съдът отчита материалния интерес по делото, характера на предявения иск и необходимата подготовка за изготвяне на исковата молба, но също така и действителния обем на осъществената процесуална защита. Главницата е заплатена изцяло още в срока за отговор; след плащането не е било необходимо събиране на гласни доказателства, назначаване на експертизи или провеждане на разгърнато състезателно производство по материалноправния спор. Процесуалната дейност на пълномощника на ищеца фактически е останала ограничена до подготовката и подаването на исковата молба, становището по отговора и действията по прекратяване на производството и разноските.

Съдът съобразява и актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и практиката след измененията от 2026 г., съгласно която при намаляване поради прекомерност следва да се отчита конкретният обем и сложност на извършената адвокатска работа, като присъденият размер не следва да бъде по-нисък от заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В случая ответницата е доказала адвокатско възнаграждение от 250 евро.

С оглед значително по-ранното приключване на спора вследствие на пълното плащане, липсата на същинско доказателствено производство и същевременно необходимостта ищецът да подготви и предяви осъдителен иск за 8 640 евро, съдът намира, че справедлив и 3 съразмерен размер на подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение е 500 евро.

Така общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, възлиза на 845,68 евро, от които 345,68 евро държавна такса и 500 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. К. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, БУЛСТАТ 000455457, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24, представляван от ***, сумата от 845,68 евро, представляваща направени по гр. д. № 17099/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр. състав, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4