Решение № 451 от 11.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. В., 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502643 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 293232/06.07.2021 г. от Р. ИЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. „***, срещу Решение № 261782 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 15677/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, в частите с които са отхвърлени предявените в евентуалност от Р. ИЛ. Д., ЕГН **********, срещу ЧСИ Д.С. С.-С., с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес: гр. В., ул. ***, осъдителни искове, както следва:

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - в частта за връщане на сумата от 3,61 лева, като останала непогасена от общата сума в размер на 648,59 лева, представляваща сума, получена от ответницата на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на частичното погасяване на задължението на ответницата в хода на процеса – 07.01.2021 г., до датата на пълното изплащане на главницата;

- осъдителен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл.

45, ал. 1 от ЗЗД – в частта за заплащане на сумата от 3,61 лева, като останала непогасена от общата сума в размер на 648,59 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно задържана сума по изп. д. № 20208930400715, настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да върне събраната сума по наложен запор върху средствата по банковата сметка на длъжника по изпълнителното дело, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на частичното погасяване на задължението на ответницата в хода на процеса – 07.01.2021 г., до датата на пълното изплащане на главницата.

Жалбоподателката счита първоинстанционното решение в обжалваната част за 1 незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изготвил отделен доклад по приетия за разглеждане от него иск за неоснователно обогатяване, не е посочил кои обстоятелства подлежат на доказване, съответно не е разпределил доказателствената тежест между страните. Застъпва, че в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е единствено да докаже плащането на съответната сума, което в настоящия случай е безспорно установено.

Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил изложеното от ищцата, сега въззивница, че процесната сума е получена от ЧСИ по наложен от нея запор като обезпечение на конкретно вземане на взискателя Община В. към жалбоподателкатадлъжник. Счита, че с изплащане на обезпечената сума от длъжника, което в настоящия случай е направено в срока за доброволно изпълнение, е отпаднала със задна дата обезпечителната нужда – от този момент липсва интерес и необходимост от допуснатото обезпечение на конкретното задължение. Т.е от този момент е отпаднало основанието, на което процесната сума е била събрана от ЧСИ, и тази сума подлежи на връщане на осн. чл.

55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си, че с поканата за връщане на сумата и представени доказателства за извършеното пълно плащане на взискателя Община В. в срока за доброволно изпълнение, за ЧСИ настъпва задължение да върне сумата, предназначена за удовлетворяване на вземането на взискателя Община В., постъпила по негова сметка по наложения запор, и от тази дата ЧСИ е в забава.

Сочи, че обстоятелството за кого се държат сумите по сметка на ЧСИ е без правно значение, доколкото с отпадане на основанието за задържане на тези суми за ЧСИ възниква задължение веднага да върне същите. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ЧСИ е следвало да извърши разпределение на събраните суми. Отделно счита, че извършеното от ответницата плащане в хода на процеса на претендираната сума може да бъде тълкувано единствено като извънсъдебно признание на претенцията, с оглед процесуалното поведение на ответницата. Заявява, че след извършеното плащане дължимите суми от ответницата са в размер на 3,61 лева. Оспорва приетото от съда за наличие на задължение към Държавата в размер на 126,76 лв. от представена справка към 23.04.2021 г. Заявява, че видно от посочената справка, сумата от 126,76 лева е в графа „Справка за погасени по давност/отписани задължения“. Отписаните задължения, каквато е горната сума, са недължими.

Сочи, че първоинстанционният съд е следвало да отхвърли предявените претенции поради плащане в хода на процеса. Застъпва, че в този случай ответникът дължи на ищеца сторените разноски.

Настоява за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В законоустановения срок Д.С. С.-С., чрез адв. И.С., е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и настоява за неговото потвърждаване.

В съдебно заседание въззивницата Р. ИЛ. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.Д., АК – С.. Поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата Д.С. С.-С., редовно призована, не се явява, не се представлява.С молба вх. № 5346/04.03.2022 г. процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р. ИЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. „***, срещу ЧСИ Д.С. С.-С., с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес: гр. В., ул. ***, кумулативно обективно съдединени осъдителни искове, както следва:

2

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 648,59 лева, представляваща сума, получена от ответницата на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2020 г., до датата на пълното изплащане на главницата;

- осъдителен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл.

45, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 648,59 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно задържана сума по изп. д. № 20208930400715, настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да върне събраната сума по наложен запор върху средствата по банковата сметка на длъжника по изпълнителното дело, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2020 г., до датата на пълното изплащане на главницата.

В исковата молба вх. № 287338/07.12.2020 г. ищцата излага, че на 16.10.2020 г. получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20208930400715 по описа на ответника, към която бил приложен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., издаден от орган по приходите при Община В..

Сочи, че по този акт са установени за плащане от нея данъци и такси към Община В. както следва: данък върху недвижимите имоти в размер на 267,57 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., лихва върху тази сума, изчислена към 20.11.2017 г. в размер на 87, 87 лв., както и такса за битови отпадъци в размер на 132,20 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и лихва върху тази сума, изчислена към 20.11.2017 г. в размер на 43,59 лв.

Сочи, че в срока за доброволно изпълнение на 30.10.2020 г. изплатила изцяло дължимите суми на взискателя Община В. в общ размер от 650,62 лв. по банковата сметка, посочена в приложения от ЧСИ Акт за установяване на задължения по ДОПК, включително дължимата лихва, изчислена към датата на плащането. Излага, че междувременно на 07.10.2020 г. по наложен запор върху средствата по банковата сметка служебно от „УниКредит Булбанк“ АД е била преведена на ответника сумата от общо 648,59 лв. за погасяване на задължението на ищцата към взискателя Община В. по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г. Твърди, че на 04.11.2020 г. изпратила по пощата молба до ЧСИ, получена на 05.11.2020 г., с която били представени платежните нареждания, заедно със справки за изчисление на законната лихва до датата на плащанията, с искане да бъде възстановена по банков път събраната сума по изпълнителното дело, тъй като задълженията били заплатени на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че до датата на депозиране на исковата молба ответникът не е върнал сумата от 648,59 лв., като я задържа без да има основание за това.

Настоява искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЧСИ Д.С. С.-С. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че към 12.10.2020 г. задължението на ищцата по изпълнителното дело възлизало на 1216,62 лв., включващо главница в размер на 267,57 лв., със законна лихва в размер на 7,66 лв. за периода 01.07.2020 г. – 12.10.2020 г., главница в размер на 132,20 лв., със законна лихва в размер на 3,78 лв. за периода 01.07.2020 г. – 12.10.2020 г., 237,38 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 308,13 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 259,90 лв., като с Поканата за доброволно изпълнение същата била уведомена, че следва да преведе сумата по банкова сметка на ЧСИ. На 28.09.2020 г. бил наложен запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД и на 07.10.2020 г., на основание наложения запор, постъпила сумата от 1216,62 лв. Сочи, че на 27.10.2020 г. ищцата депозирала искане по изпълнителното дело за прекратяването му, поради липса на компетентност за образуване му, като на 29.10.2020 г. съдебният 3 изпълнител постановил отказ по искането. С молба от 05.11.2020 г. ищцата представила по делото платежни документи, с които твърдяла, че е погасила задълженията си по акта, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. На същата дата ЧСИ с електронно съобщение поискала от взискателя Община В. да удостовери дали е погасено вземането му по акта, което било сторено на 13.11.2020 г. Ответницата поддържа, че основанието за получаването на сумата от 648,59 лв. не е отпаднало с погасяването на дълга към взискателя.

Навежда довод, че събраната по изпълнителното дело сума може да бъде върната на длъжника само ако след прекратяването или приключването му са останали суми, надвишаващи задълженията и разноските по изпълнението. Изтъква, че в случая не са били налице основания за прекратяване или приключване на делото съгласно чл. 433 ГПК. Сочи, че подаденото от Община В. искане за прекратяване не може да се счита за такова основание, тъй като искане следва да бъде подадено от всички взискатели, а от Държавата като присъединен взискател такова искане не е подадено. Излага, че за установяване на актуалния размер на задълженията на длъжника към Държавата на 26.11.2020 г. е изпратено уведомление до ТД на НАП – С., като на 27.11.2020 г. от ТД на НАП – В., е издадено удостоверение, съгласно което същите са в размер на 260,97 лв. Сочи, че едва към този момент е възникнало задължението на съдебния изпълнител да извърши погасяване на вземанията по реда на чл. 136 ЗЗД в разумен срок. Счита, че към датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г., този разумен срок не е изтекъл, поради което не може да се приеме, че сумата се задържа неоснователно от съдебния изпълнител. Сочи, че въпреки липсата на такова задължение, на 06.01.2021 г. е възстановена по банковата сметка на ищцата сумата от 650,57 лв., представляваща събрана от запора на сметката сума по АУЗ на Община В..

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен както с оглед наличието на основание за задържане на сумата, така и поради извършеното в хода на процеса плащане. Претендира присъждане на сторените разноски.