Решение № 1304 от 16.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5816/2022
- Вид
- Решение № 1304
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Емилова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 212 · Закон за наследството
- чл. 28 и 29 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28 и 29 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 31, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 32 - чл. 35 · Закон за наследството
- чл. 32 - чл. 35 · Закон за наследството
- чл. 32 - чл. 35 · Закон за наследството
- чл. 34, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 32 - чл. 35 · Закон за наследството
- чл. 36 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 76 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 19 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
- чл. 33, ал. 1 · Семеен кодекс
- § 4 · Семеен кодекс
- § 4, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1304 гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100505816 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.01.2022 год., постановено по гр.дело №21944/2015 год. по описа на СРС, ГО, 54 с-в, са отхвърлени възраженията с правно основание чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителни по отношение на А. Д. Н. на договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в нотариален акт от 26.08.2013 год. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №161, том 2, peг.№7792, дело № 318 от 2013г., нотариален акт от 27.09.2013 год. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №181, том 2, peг.№3358, дело №328 от 2013 год. и нотариален акт от 16.12.2013 год. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №162, том 2, peг.№3619, дело №361 от 2013 год., в частите им, с които М.Р. Н. се е разпоредила в полза на Р. Д. Н. със собствените си, наследени от Д.А.Н., идеални части от недвижими имоти, както следва: 1/ 1/6 идеална част от апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „******* в жилищната сграда на блок № 218, на трети етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кабинет и кухня и други сервизни помещения, е площ от 136.77 кв.м., представляващ съгласно схема №15-515645 от 17.05.2021 год., издадена от СГКК- гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-95/18.12.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 1
17.05.2021 год.; 2/ 1/6 идеална част от поземлен имот /дворно място/, целият с площ от 588 кв.м., съставляващ урегулиран поземлен имот Х-215 в квартал 29 по регулационния план на курорт Долна баня, одобрен със заповеди №№3226 от 1966 год., ЛЦ-01-377 от 06.04.1990 год. и РД-15.20 от 17.02.2004 год. на кмета на общ. Долна баня, ведно с построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ от 48 кв.м., състояща се от мазе, етаж и тавански етаж, при граници на имота: улица, УПИ- XI- 276, УПИ IX- 275, е административен адрес на имота: общ.Долна баня, с.Свети Спас, ул.„*******; и 3/ 1/3 идеална част от поземлен имот, представляващ съгласно скица №15-18176 от 19.01.2015 год., издадена от СГКК- гр. Пазарджик, поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Батак, общ.Батак, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-10 от 12.04.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Горни Казани“, целият е площ от 4 777 кв.м.; отхвърлено е възражението на А. Д. Н. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Д.А.Н., починал на 20.01.2012г., чрез намаляване на дарението, обективирано в нотариален акт от 24.03.2009 год. за дарение на недвижим имот №133, том 1, peг.№1660, дело №120 от 2009 год., в частта му, с която Д.А.Н. е дарил на Р. Д.
Н., правото си на собственост върху следния недвижим имот: гараж № 18, находящ се в гр.
София, кв.*******, в сградата на ул.*********, със застроена площ 19.20 кв.м., представляващ съгласно схема №15-414639 от 18.04.2021 год., издадена от СГКК-гр.
София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1895/18.12.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК; допуснато е на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между Р. Д. Н.- Н. и А. Д. Н. на следните техни собствени недвижими имоти и при квоти, както следва: 1/ поземлен имот /дворно място/, целият с площ от 588 кв.м., съставляващ урегулиран поземлен имот Х-215 в квартал 29 по регулационния план на курорт Долна баня, одобрен със заповеди №№3226 от 1966г., ЛЦ-01-377 от 06.04.1990 год. и РД-15.20 от 17.02.2004 год. на кмета на общ. Долна баня, ведно с построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ от 48 кв.м., състояща се от мазе, етаж и тавански етаж, при граници на имота: улица, УПИ- XI- 276, УПИ IX- 275, с административен адрес на имота: общ.Долна баня, с.Свети Спас, ул.„*******, при следните квоти: 5/6 идеални части – за Р. Д. Н. и 1/6 идеална част – за А. Д. Н. и 2/ поземлен имот, представляващ съгласно скица №15-18176/19.01.2015 год., издадена от СГКК-гр. Пазарджик, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-10 от 12.04.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Горни Казани“, целият с площ от 4 777 кв.м., а по документ за собственост 4 767 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, при следните квоти: 2/3 идеални части – за Р. Д. Н.- Н. и 1/3 идеална част – за А. Д. Н., като е отхвърлен искът за делба по отношение на следните недвижими имоти: 1/ апартамент № 6, находящ се в гр.София, Столична община, район 2
„Изгрев“, ул.„******* в жилищната сграда на *******, на трети етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кабинет и кухня и други сервизни помещения, с площ от 136.77 кв. м., представляващ съгласно схема №15-515645 от 17.05.2021 год., издадена от СГКК-гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-95 от 18.12.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 17.05.2021 год., с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“, кв.*******, ул.„*******, бл******* находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ от 136.77 кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор *** и над обекта имот с идентификатор ***, ведно е прилежащото мазе №6, с площ от 5 кв.м., заедно е 3.532 % идеални части от общите части на сградата и 2/ гараж №18, находящ се в гр. София, кв.*******, в сградата на ул.*********, със застроена площ 19.20 кв.м., представляващ съгласно схема №15-414639 от 18.04.2021 год., издадена от СГКК-гр.София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед №РД-1895 от 18.12.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“, ул.*********, бл*******, находящ се на етаж – 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: хангар, депо, гараж, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, под обекта: няма, над обекта: няма.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени исковете за делба на апартамент №6 и гараж №18 /както и възраженията по чл. 76 ЗН и по чл. 30 ЗН, които имат за предмет тези имоти/, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата А. Д. Н.. Жалбоподателката поддържа, че публичната продан на апартамент №6 не била направила ищцата Р. Н. негов изключителен собственик, а тя била придобила само притежаваната от ответницата 1/6 ид.ч. от него. Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗН, майката на страните не могла да се разпореди с наследствената си 1/6 ид.ч. от имота, поради което и същият бил съсобствен между М. Н. и Р. Н., при квоти съответно по 1/6 ид.ч. и 5/6 ид.ч. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не е осъществен фактическия състав по чл. 76 ЗН, както и че възражението по чл. 30 ЗН е неоснователно. Запазената част на ответницата била накърнена, тъй като били очевидни целеното увреждане, обезнаследяване на другия наследник. А този мотив несъмнено нарушавал добрите нрави и опорочавал сделките до степен на нищожност. Неправилен бил и механизмът на изчисляване на разполагаемата и запазена част. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете за делба – уважени.
Ответницата по жалбата Р. Д. Н. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил 3 приел, че възражението по чл. 76 ЗН е неоснователно, тъй като сделката между ищцата и М.Р. Иванова била между наследници, т.е. идеалните части не били прехвърлени на трето за кръга на наследниците лице и не се накърнявали интересите им, а сделката увеличавала само частта на наследника – приобретател по нея, а от друга страна поради това, че посочената норма визирала само разпореждане с вещни права, придобити по наследство, като не се прилагала по отношение на права, които прехвърлителят притежавал въз основа на друг придобивен способ – в частност прекратяване на съпружеска имуществена общност между наследодателя на страните и М. Н. /негова съпруга/. Правилно СРС бил приел, че възражението по чл. 30 ЗН е неоснователно, а възражението за нищожност на алеаторния договор се релевирано за първи път във въззивната жалба на ответницата. Отделно от това същото било и неоснователно тъй като сделката не противоречала на добрите нрави.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗН във фазата на допускането, както и възражения с правно основание чл. 76 ЗН и с правно основание чл. 30 ЗН.
Следва да бъде изрично посочено, че производството по съдебна делба е особено съдебно исково производство, в което се установява и принудително се осъществява потестативното право на делба. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената общност – чл. 34 ЗС. То се осъществява като се слага край на имуществената общност спрямо всички нейни участници. Поради това съдебната делба осъществява не само правото на делба на ищеца, а и правото на делба на ответника, освен ако ищецът няма право на делба и ответникът желае да остане неделен. Тази особеност на съдебната делба се отразява и върху положението на страните. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делба /както е и в частност/ има в нея двойно качество – на ищец относно своето право на делба и на ответник – относно правото на делба на другия съделител /съделители/.
В този смисъл за ответницата е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен искът за делба на апартамент №6 и гараж №18.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни правила.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на 4 събраните доказателства по делото се установява, че на 03.03.1975 год. Д.А.Н. и М.Р. Н. са придобили по време на брака си правото на собственост върху процесния апартамент №6, находящ се в гр.София, на ул.„*******, бл.******* в режим на съпружеска имуществена общност – виж чл. 19 СК от 1985 год., която е била прекратена със смъртта на Д.А.Н., настъпила на 20.01.2012 год.