Определение № 14424 от 19.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14424 гр. София, 19.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100112847 по описа за 2023 година

Съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от Г. Р. Т. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД, с която се иска да се отмени определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. в частта, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 23010581/10.02.2021 г. по описа на СРС, подадена от Г. Т. срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, както и да се постанови решение, с което да се установи, че „Ф.И.А.“ ЕООД няма изискуемо и ликвидно вземане спрямо Г. Р. Т..

С определение от 18.11.2023 г. съдът е прекратил изцяло производството като недопустимо, което е отменено с определение от 19.12.2023 г., по ч.гр.д. №3291/2023 г. на САС, в частта, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК срещу „Ф.И.А.“ ЕООД за установяване, че ищецът не дължи на ответника в качеството му на частен правоприемник на „Ю.Б.“ АД сумите по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020 г., 35 състав по описа на СРС и делото е върнато на СГС със задължителни указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба.

В тази връзка с молба – уточнение с вх. №99738/17.09.2024 г. ищецът е заявил, че понастоящем заповедта за изпълнение е влязла в сила, а поканата за доброволно изпълнение по и.д. №9407/2020 г., по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение, е получена от ищеца на 12.01.2021 г., като на 10.02.2021 г. е подал частна жалба срещу нея и по образуваното ч.гр.д. №5503/2021 г., на СГС, жалбата е оставена без уважение с определение от 18.05.2021 г., в който момент твърди, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла окончателно в сила.

Твърди и, че понастоящем е подадена искова молба по чл. 124, ал. 5 от ГПК и е образувано гр.д. №10060/2024 г., СГС, I-3 състав, като видно от приложената искова молба с нея се иска да се установи, че е налице престъпно обстоятелство/деяние от значение за гражданско правоотношение и отмяна на определение от 18.05.2021 г. по ч.гр.д. №5503/2021 1 г. на СГС, а именно, че С.В.М. сам или чрез другиго е съставил неистински частен документ - разписка от 20.10.2020 г. за връчване на уведомление с вх. №029478 от 25.09.2020 г. за предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит Продукт Бизнес овърдрафт от 09.04.2014 г.

С молба с вх. №99740/17.09.2024 г. ищецът е поискал допускане на обезпечение на иска чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело №9407/2020 г., по описа на ЧСИ М. Б..

Допускането по чл. 389, ал. 1 ГПК на поисканото обезпечение на предявен иск е обусловено от кумулативното наличие на следните материални и процесуални предпоставки: 1) искът да е допустим; 2) да е вероятно основателен /подкрепен с достатъчно доказателства/; 3) да е налице обезпечителна нужда; 4) исканата обезпечителна мярка да е подходяща.

Съдът, като съобрази изложеното в молбата по чл. 389, ал. 1 ГПК, в исковата и уточнителна молби, и приложените доказателства, намира, че горепосочените предпоставки не са налице и молбата се явява неоснователна, тъй като предявеният иск по чл. 424 от ГПК, с който се оспорва вземането на ответника, като цесионер на първоначалния кредитор на ищеца – „Ю.Б.“ АД, след направеното уточнение се явява недопустим. Съображенията за това са следните:

В исковата молба е изложено, че срещу Г. Т. и съпругата му С. Т.а е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ТПК - ч.гр.д. № 53356/2020 г., 35 състав по описа на СРС, от кредитора „Ю.Б.“ АД, впоследствие прехвърлено на „Ф.И.А.“ ЕООД.

Видно от приложената заповед длъжниците са осъдени да заплатят непогасени вземания по договор за банков кредит от BL47600 от 09.04.2014 г., както следва: 102 368,52 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2020 г.; 2963,64 лв. – лихва. 249,64 лв. – мораторна лихва; 199,42 лв. – такса; нотариални разноски – 120 лв.

Изложено е, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г. са били подадени възражения и съответно частни жалби за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение от Г. Т. и С. Т.а и обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на които е образувано ч.гр.д. № 5503/2021 г., като с определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г., СГС е уважа жалбата на С. Т.а и оставя без уважение тази на Г. Т., като е счетен за неоснователен доводът му, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост не му е връчено, тъй като той не е подписал разписката към съобщението.

В частната си жалба от 30.11.2023 г., по която е образувано ч.гр.д. №3291/2023 г. на САС (приложено към настоящото дело) сам ищецът изтъква, че в производството по ч.гр.д.

№ 5503/2021 г., СГС, съдът не е извършил проверка относно истинността на процесната разписка, с която му е връчено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, въпреки че е твърдял, че положеният подпис не е негов.

Твърди се също така, че Г. Т. е подал жалба с вх. № 21321/2022 г. до Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по служба - за наличие на данни за съставяне на документ с невярно съдържание „разписка“, удостоверяващ връчването от С.В.М. на уведомление, като е образувана пр. пр. № 21321/2022 г., която е препратена по 2 компетентност на Софийска районна прокуратура и е образувана пр.пр. 51588/2022 г. по описа на СРП.

В молбата си с вх. №99740/17.09.2024 г. ищецът е допълнил и, че в досъдебното производство е изготвена съдебно-графологическа експертиза, според която подписът в процесната разписка не е положен от Г. Т..

Както вече съдът е изложил в предходното си определение от 18.11.2023 г., в исковата молба се твърди, че с подаване на частната жалба по чл. 419 ГПК е подадено и възражение, от което е изводимо, че въпросът за съществуването на вземането, обективирано в процесната заповед за незабавно изпълнение, е решен в производството по чл. 422 ГПК, където Г. Т., като ответник, е трябвало да изчерпи всички свои възражение, включително и това за неавтентичност на подписа му в полученото уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В случай че кредиторът не е предявил в срок иск по чл. 422 ГПК, то заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. И в двете хипотези настоящият иск би бил недопустим. Дори да се приеме, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК и заповедта е влязла в сила без да се е развило исково производство, то доводите му за неавтентичност на подписа му, положен във връченото му уведомление за обявяване кредита за предсрочно изискуем, са преклудирани и не съставляват новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, нито биха могли да се приемат, че са заявени в срока по ал. 2 ГПК. Двете алинеи предвиждат, че длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато са намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като искът може да се предяви в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата или снабдяване с новото писмено доказателство.

Според твърденията му в молба с вх. №99738/17.09.2024 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила на 18.05.2021 г., когато е постановено необжалваемото определение № 268819/18.05.2021 г., по ч.гр.д. № 5503/2021 г., на СГС. Настоящият иск по чл. 424, ал. 1 ГПК е предявен на 15.11.2023 г. Понастоящем няма спор, а и е видно от съдържанието на приложеното към исковата молба определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. на СГС, че в частната си жалба по чл. 419 ГПК Тодор Т. е оспорил заповедта за незабавно изпълнение с твърдението, че не е подписал уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Тъй като частната жалба се подава в срока за депозиране и на възражението по чл. 414 ГПК, то и за длъжника е било известно още към онзи момент изтъкнатото в настоящото производство обстоятелство за неавтентичност на уведомлението, поради което това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК.

Поначало е без правно значение дали процесната заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила след проведено исково производство по чл. 422 ГПК или поради неподаването на възражение срещу нея, защото дължимата грижа изисква от длъжника да подаде възражение по чл. 414 ГПК, а при евентуално образувания исков процес да оспори автентичността на разписката с отговора на исковата молба, тъй като очевидно му е било известно, че не той е положил подписа в нея. Ирелевантно е дали и кога ищецът се е 3 запознал със заключението по изготвената в досъдебното производство съдебнографологична експертиза, тъй като тя не се явява ново писмено доказателство. Изводът следва от факта, че длъжникът още в срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК е знаел, че уведомлението не е подписано от него и, както вече бе изложено, е следвало да подаде възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, респективно да изчерпи тези свои доводи в евентуално развилото се производство по чл. 422 ГПК.

Отделно от горното, предявяването на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК и евентуалното му уважаване не е относимо към допустимостта на иска по чл. 424, ал. 1 ГПК, защото не е нито новооткрито обстоятелство, нито ново писмено доказателство, по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Последната норма е идентична по съдържание с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а тя при сравнителния й анализ с останалите основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл.

303, ал. 1 ГПК сочи, че в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят урежда като отделно и различно основание от това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Следователно, в основанията по чл. 424, ал. 1 ГПК, идентична на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не се включват и тези по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, към която т. 2 би могъл да бъде относим искът по чл. 124, ал. 5 ГПК. Дори и да се приеме обратното, че установяване на престъпно обстоятелство може да се подведе по някоя от двете хипотези на чл. 424, ал. 1 ГПК, искът ще е допустим само при наличието на такова установено с влязло в сила решение обстоятелство, каквото в случая очевидно самият ищец признава, че не е постановено. По аргумент от т. 16 от ТР №4 по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност, и каквито твърдения в случая липсват и след уточняването на исковата молба от ищеца. В този смисъл недопустимо се явява производството по иск, при чието предявяване не са налице процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването му, включително правния интерес.

Предвид горните съображения съдът намира иска по чл. 424, ал. 1 ГПК за процесуално недопустими, поради което производството по делото подлежи на прекратяване, а искането за допускане на обезпечение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 389 ГПК на Г. Р. Т., обективирано в молба с вх. №99740/17.09.2024 г., за обезпечаване на предявения иск по чл. 424, ал. 1 ГПК срещу „Ф.И.А.“ ЕООД.

4

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производство по гр.д. №12847/2023 г., образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Т. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД, с която се иска да се постанови решение, с което да се установи, на основание чл. 424, ал. 1 ГПК, че „Ф.И.А.“ ЕООД няма изискуемо и ликвидно вземане спрямо Г. Р. Т., обективирано в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в.