Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1992 от 03.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44112/2025
Вид
Решение № 1992
Подписан
03.02.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 343, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 293, ал. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1992 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110144112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, уточнена с молба вх. № 22.12.2025 г., с която е предявен частичен осъдителен иск срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 500 лева /255.65 евро/ - част от вземане в общ размер на 2458.04 лева /1256.78 евро/, представляваща регресно вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 12.07.2023 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 50 лева /25.56 евро/ - част от вземане в общ размер на 622.11 лева /318.08 евро/ – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 22.10.2023 г. /денят, следващ постановяване на отказа от ответника да заплати сумите по претенцията/ до 19.08.2025 г.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че на 12.07.2023 г., в гр.

София, на ул. „Околовръстен път“ в посока от ж.к. „Мадост“ към с. Лозен, пред № 338, лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от Т.

Б., преминавайки в съседната лява пътна лента, не пропуска движещия се попътно в нея лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, управляван от Д. М. – И., като реализира ПТП.

Сочи се, че в резултат на ПТП върху лек автомобил марка 1

„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *** настъпват щети върху предна броня облицовка (за ремонт), преден десен калник (за подмяна), преден десен подкалник (за подмяна), и предна дясна врата (за боя), които били подробно описани в описа на щета № 0300/23/708/500339.

Сочи се, че за увредения автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, е била сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, обективирана в Застрахователна полица № 23-0300/301/5001264 със срок на валидност от 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г.

Твърди се, че в изпълнение на застрахователния договор, ищецът установил вредите по автомобила, като възложил ремонта на увредения автомобил да бъде извършен от автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, за което последният издал фактура № № 012148520/10.08.2023 г. на стойност 2443,04 лева. Ищецът сочи, че е изплатил процесната сума на сервиза на 16.08.2023 г., с което бил изпълнил задълженията си по застрахователния договор.

Излага, че процесното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, застрахован при ответника с полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което, на основание чл. 411 КЗ, ищецът е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника за сумата от общо 2458.04 лева, но с писмо с изх. № Л-7250/21.10.2023 г. ответното дружество постановило отказ, поради което изпаднало в забава.

Моли за уважаване на предявените като частични искове, претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и увредения автомобил към твърдяната първоначално дата на ПТП /12.02.2023 г./, с доводи, че застрахователният договор не е подписан от страните по него, вкл. и не са били представени подписани Общи условия на ищеца, което да доведе до извод, че същите са приети от застрахования. Оспорва, че са налице елементите от фактическия състав, обуславящ ангажирането на регресната му отговорност. Не оспорва, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***.

Оспорва механизма на произшествието, като намира, че същото е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Сочи, че в нарушение на чл. 25 ЗДвП застрахованият при ищеца лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, изцяло е навлязъл в съседната пътна лента и не е пропуснал движещия се до него лек автомобил 2

„Мерцедес“, с рег. № ***, като по този начин водачът Д. И. е създала предпоставки за настъпване на пътния инцидент.

Твърди, че процесното събитие не представлява покрит риск по застраховката, поради което и не е следвало да бъде заплащано от ищеца застрахователно обезщетение.

Оспорва, да е налице причинно-следствена връзка между уврежданията по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, и твърдяното събитие, вкл. приема, че същите са настъпили преди датата на сключване на договора за застраховка „Каско“.

В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване при равни квоти от двамата водачи.

Оспорва размера на застрахователното обезщетение като намира същия за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.

Пояснява, че ремонтът в автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ е извършен по прекомерно високи цени за труд, части и материали, значително надвишаващи среднопазарните за София и страната. Твърди, че доколкото процесният автомобил е произведен 2017 г. (на 6 г. към датата на ПТП), то същият не се ползва от гаранция и не е имал право на ремонт в официален сервиз.

Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2 / плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди – в това число, наличието на основание същите да бъдат претендирани в размер над средните пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение или да обори презумпцията за вина.

По направеното възражение за изключителна вина /респективно – за 3 съпричиняване/, ответникът дължи доказване на твърденията си за противоправно поведение на водача на увредения автомобил, което самостоятелно е довело до настъпване на вредоносния резултат, респективно – е допринесло за настъпването му.

С обявения за окончателен доклад по делото , като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил следните обстоятелства: 1/ извършено плащане от ищеца в полза на автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ в размер на 2443,04 лева; както и 2/ наличието на сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Мерцедес“, с рег.

№ ***, валиден към датата на ПТП;

По направеното от ответника оспорване наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния автомобил по застраховка „Каско“, съдът намира следното:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т. 2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл.

343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между ишеца и собственика на увредения автомобил.

Спорен между страните, на следващо място, е въпросът досежно механизма на процесното ПТП, в частно – по чия вина е настъпило същото.

За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза.

От представения по делото /л. 7/ двустранен констативен протокол за ПТП от 12.07.2023 г., се установява, че на процесната дата, в гр. София, на 4

Околовръстен път, пред номер 338, около 10:40 е настъпило ПТП между процесните автомобили, с отбелязани външни увреждания за застрахования при ищеца лек автомобил в предната част на автомобила /предна дясна броня, калник, врата и джанта/, а за застрахования при ответника автомобил - в задната част на автомобила /лява броня, ляв калник и лява врата/.

Съгласно попълнените от водачите обстоятелства около настъпването му, касаещи извършваните от водачите маневри непосредствено преди инцидента /графа 12 от протокола/, ПТП е настъпило при предприета от водача на л.а. „Мерцедес“ смяна на лентите за движение.

От нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и ПТП се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген“ се намира в лява пътна лента и е задностоящ спрямо л.а. „Мерцедес“, намиращ се в средната /от дясно спрямо л.а. „Фолксваген“/ лента за движение.

В представеното по делото уведомление за щета /л. 8/, подадена от водача на лек автомобил „Фолксваген“ се посочва, че ПТП е настъпило поради поведението на водача, застрахован при ответника, който е предприел маневра за смяна на лентите за движение.

В хода на съдебното дирене водачите и са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите и на двата автомобила.

От депозираните показания на свидетеля Д. В. М.-И., които съдът кредитира като достоверни и обективно пресъздаващи възприетата от свидетеля фактическа обстановка, се установява, че процесният пътен инцидент се е осъществил в гр. София, на Околовръстен път, посока с. Лозен.

Двата автомобила са се движили в една посока в съседни пътни летни, като л.а. „Фолксваген“ се е намирал в крайна лява лента, а л.а. „Мерцедес“ – в средната пътна лента. Свидетелят сочи, че сблъсъкът между автомобилите е настъпил при опит на водача на л.а. „Мерцедес“ да „я изпревари“, като се престрои от средна в лява пътна лента. Сочи, че при извършването на маневрата другият лек автомобил я е засякъл, като ударът между автомобилите настъпил в заеманата от нея лява пътна лента в предна дясна част за л.а. „Фолксваген“ и в задна лява част за л.а. „Мерцедес“.