Определение № 35 от 23.01.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Сливен, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600033 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора - чл. 341, ал. 2, вр. чл.323 ал.2 НПК, за контрол на разпореждане за връщане на частна жалба.

Образувано е по постъпила жалба в законоустановения срок от адв. Г.

М. от АК-Сливен повереник на частната тъжителка Н. К. С., против Разпореждане № 3677 постановено във закрито съдебно заседание от 20.12.2024г. по НЧХД 1236/2024 г. на Районен съд-Сливен.

С атакувания съдебен акт Районен съд-Сливен на основание чл. 323, ал.1, т.2 вр. чл. 319, ал.1 от НПК е върнал частната жалба на адв. Г. М. от АКСливен срещу протоколно определение на Районен съд- Сливен № 1731 от 22.11.2024 г. по същото дело за прекратяване на наказателното производство по делото.

Частният тъжител в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата си по чл. 250, ал. 4 НПК, е подал жалба с искане разпореждането на съдия при Районен съд Сливен да бъде отменено и „делото да бъде върнато на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия“.

Излагат се оплаквания, че обжалвания съдебен акт не кореспондира с представените доказателства относно уважителните причини за неявяване на тъжителката К. и процесуалният й представител. Твърди се, че срока за обжалване на прекратяването на наказателното производство е спазен, тъй като съобщението за прекратявване на производството е получено на 02.12.2024, а частната жалба срещу определението за прекратяване е от 12.12.2024 г., т. е. спазен е 15 дневния срок за обжалване.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания , прие за установено следното:

Жалбата на частния тъжител е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

С частна тъжба от 11.10.2024 г., подадена от Н. К. С., в качеството и на 1 частен тъжител, с повереник адв. Г. М. от АК-Сливен, е повдигнато обвинение срещу С. С. К. за престъпление по чл.218в, т.2 от НК.

С разпореждане от 14.10.2024 г., съдията- докладчик е насрочил НЧХД № 1236/2024г по описа на Районен съд-Сливен за 06.11.2024г.

Поради служебна ангажираност на подсъдимия по делото, с протоколно определение №1620 от 06.11.2024г. ход на делото не е бил даден и същото е било отложено за 22.11.2024г. от 11.30ч., като частният тъжител и процесуалният му представител са били уведомени в залата и съдът е приел, че са редовно призовани.

В съдебното заседание от 22.11.2024г. редовно призовани, не са се явили подсъдимия и неговия защитник. Не се явила нито частната тъжителка Н. К. С., нито нейния повереник адв. Г. М., които са били редовно уведомен за това съдебно заседание с оглед присъствието си в предходното такова. От тях по делото към този момент не са били постъпили каквито и да било данни, информация или документи, удостоверяващи обективна пречка за невъзможността на когото и да било от двамата - частната тъжителка и/или нейният повереник да се явят на това съдебно заседание.

Ето защо и на основание чл. 24, ал.4, т.5 от НПК съдът, приемайки че неявяването на частния тъжител и неговия повереник е без уважителни причини, с протоколно определение №1731 от 22.11.2024г. е прекратил наказателното производството по НЧХД № 1236/2024г. на СлРС, Независимо, че Районният съд е приел в определението си, че частния тъжител и неговия повереник са редовно призовани за съдебното заседание и следва да се считат за уведомени за така постановеното определение от датата на постановяването му - т.е. от 22.11.2024 г. (от която дата тече и 15-дневния срок за обжалване) е изпратил до тъжителката и нейния повереник адв. М. съобщение за прекратяване на делото, което е било получено на 02.12.2024г.

След получаване на съобщението на 02.12.2024г. адв. Г. М. от АКСливен повереник на частната тъжителка Н. К. С. с молба озаглавена „молба за възобновяване“ е поискал Районния съд- Сливен да приеме, че са били налице уважителни причини за неявяването на частния тъжител и повереника му и да възобнови производството.

С Разпореждане № 3492 от 03.12.2024г. съдът е разпоредил частния тъжител да заяви представлявали молбата му за възобновяване частна жалба и ако да в седем дневен срок от съобщаването да представи доказателства за неявяването си по уважителни причини, в едно с платена държавна такса в размер от 5 лева за разглеждане на частната жалба.

В изпълнение на това разпореждане адв. М. изрично е заявил, че молбата не представлява частна жалба, не е внесъл необходимата такса и е представил доказателства за уважителните причини за неявяването му и на частната тъжителка.

С разпореждане № 3545 от 10.12.2024г. председателя на съдебния състав е оставил без разглеждане молбата за възобновяване на тъжителката К. с мотива, че няма правомощие за възобновяване на производството по чл.419 2 и сл. от НПК , а единствено по чл. 344 от НПК, сам да отмени постановеното от него определение или да изпрати на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба, но доколкото изрично повереникът на частната тъжителка е заявил, че молбата не представлява частна жалба, съдът я е приел за недопустима и я оставил без разглеждане.

На 12.12.2024г. е постъпила частна жалба от адв. Г. М. от АК-Сливен повереник на частната тъжителка Н. К. С., чрез Районен съд Сливен до Окръжен съд Сливен, с която се иска отмяна на протоколно определение № 1731 от 22.11.2024г. по НЧХД 1236/24г. по описа на Районен съд Сливен. Към частната жалба е внесена държавна такса от 5 лева за разглеждане на частната жалба.

С разпореждане № 3569 от 13.12.2024г. Районния съд е указал на жалбоподателя в тридневен срок да конкретизира дали обжалва разпореждане № 3545 от 10.12.2024г., с което председателя на съдебния състав е оставил без разглеждане молбата за възобновяване на производството или обжалва протоколно определение № 1731 от 22.11.2024г. по НЧХД 1236/24г. по описа на Районен съд Сливен, с което производството е прекратено и според Районния съд последното е влязло в сила на 09.12.2024г., т. е. подадената частна жалба е извън срока.

След уточняване от страна на повереника на частния тъжител, че с частната жалба до Окръжен съд-Сливен обжалва определението, прекратяващо производството, с Разпореждане № 3677 от 20.12.2024г.

Районния съд е върнал частната жалба вх № СД-02-02-26355 от 12.12.2024г. срещу протоколно определение №1731 от 22.11.2024г. по НЧХД 1236/24г. по описа на Районен съд Сливен, като в мотивите си е посочил, че доколкото в определението е посочено, че подлежи на обжалване пред горестоящия Окръжен съд-Сливен от датата на постановяването му, т. е. 22.11.2024г. петнадесет дневния му срок за обжалване е изтекъл на 09.12.2024г.

Недоволен от това повереникът на частния тъжител с частна жалба е обжалвал Разпореждане № 3677 от 20.12.2024г. Районния съд, с което е върната частната жалба вх№ СД-02-02-26355 от 12.12.2024г. срещу протоколно определение №1731 от 22.11.2024г. по НЧХД 1236/24г. по описа на Районен съд Сливен, като просрочена.

Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е приел, че в конкретния случай частната жалба срещу протоколно определение № 1731 от 22.11.2024г. по НЧХД 1236/24г. по описа на Районен съд Сливен е подадена извън 15 - дневния срок за обжалване.

Това определение подлежи на обжалване пред въззивния съд по реда на гл.XXI от НПК- т.е. по реда на обжалване на присъдите и по отношение на него важи правилото, че подлежи на обжалване от деня на постановяването му, включително и по отношение на страната, която макар и редовно призована не е присъствала на съдебното заседание, на което е постановено това определение. Това правило важи по отношение на всички актове на съда постановени в открито съдебно заседание с призоваване на страните по 3 делото, доколкото се предполага, че след като страната е редовно призована (какъвто е и настоящия случай), то изцяло на нейната преценка стои въпроса да присъства или не на съдебното заседание. От тук следва и извода, че ако страната е решила да не присъства на това съдебно заседание, то в нейна тежест е да проследи какво се е случило на това съдебно заседание, какви актове са постановени по време на същото, доколкото за съда не съществува задължението да уведомява страните за постановените в открито съдебно заседание съдебни актове при отсъствие от тяхна страна, ако те са редовно уведомени за това съдебно заседание.

За съда е налице задължение да уведоми страните за така постановените съдебни актове, само ако те са произнесени в закрито заседание и ако подлежат на обжалване, респ. ако някоя от страните не е била редовно уведомена за съдебното заседание и актът е бил постановен в открито съдебно заседание, освен ако делото не се разглежда задочно по отношение на подсъдимия. Това с още по - голяма сила важи по отношение определението на съда за прекратяване на наказателното производство по делото, което и както вече бе посочено се обжалва по реда на гл.XXI от НПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 319, ал.1 от НПК срокът за обжалването му тече от постановяване на самото определение.

Възраженията на повереника в тази насока са неоснователни и не се споделят от въззивния съд.

Наличието или не на уважителна причина за отсъствието на страна от съдебното заседание и в частност на тъжителката и нейния повереник, от проведеното съдебно заседание на 22.11.2024 г. е относимо към въпроса дали са били налице предпоставките на закона за прекратяване на наказателното производство по делото или не. Наличието на доказателства за уважителни причини за неявяването на тъжителката и нейния повереник следва да се преценява само и единствено в производството по обжалване и разглеждане на спора по същество във връзка с обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство по делото. Удостоверението издадено от нотариус Хайверова и декларацията на тъжителката са неотносими към настоящето производство, което няма за предмет това определение на съда от 22.11.2024 г. Удостоверението издадено от нотариус Хайверова и декларацията на тъжителката по никакъв начин не може да измести началото на срока за обжалване на това определение. Дори и частната тъжителка да е имала уважителни причини за неявяването си, респ. дори и нейният повереник да е имал такива, това не означава, че по отношение на тях срокът за обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство започва да тече от момента, в който те узнаят за това определение. Още повече, че съдът и не дължи да ги уведоми нарочно и изрично с нарочно съобщение за така постановения съдебен акт. Повереникът би могъл да се позове на това удостоверение, според което е бил служебно ангажиран на 22.11.2024 г. единствено в производството по обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство по делото. За 4 да се развие това производство обаче е било необходимо жалбата срещу така постановеното в открито съдебно заседание протоколно определение да е подадена в срок - в рамките на 15 дни от датата на постановяване на определението. Този срок е почнал да тече считано от следващия ден и е изтекъл 09.12.2024 г.

Видно от материалите по делото такава жалба е била подадена и тя е с вх № СД-02-02-26355 от 12.12.2024г.. В нея са изложени доводи, сочещи на уважителни според повереника причини за неявяването в съдебното заседание на 22.11.2024 г., както на повереника, така и на частната тъжителка.

С оглед спазване процедурата по чл. 323, ал.1 от НПК, Районния съд е постановил и обжалваното разпореждане - това, с което и на основание чл.

323, ал.1, т.2 вр. чл. 319, ал.1 от НПК е върнал частната жалба на частната тъжителка, чрез нейния повереник срещу определението от 22.11.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по делото пред Районен съдСливен.

Настоящият въззивен съд счита, че така постановения съдебен акт с дата 20.12.2024 г. се явява правилен и законосъобразен. Правилно е било прието, че частната жалба срещу определението на Районен съд-Сливен от 22.11.2024 г. се явява подадена след 15-дневния преклузивен срок, поради което и като просрочена подлежи на връщане по реда на чл. 323, ал.1, т.2 вр. чл. 319, ал.1 от НПК. Правилно както вече бе отбелязано е прието, че срокът тече от деня на постановяване на обжалваното определение, а не от деня на узнаването му, респ. съобщаването му на страните, доколкото съдът няма задължение да уведомява, респ. да съобщава така постановеното определение на която и да е било от страните по делото, независимо дали тя е присъствала или не на съдебното заседание, доколкото е била редовно уведомена за същото. Разпоредбата на чл. 319, ал.1 от НПК, която намира приложение в случая, е категорична по този въпрос. След като са били редовно уведомени за това съдебно заседание както частната тъжителка, така и още повече нейният повереник, който е и адвокат, са имали задължението да проследят какво се е случило на това съдебно заседание, като е следвало да имат предвид и факта, че към този момент не са били уведомили по какъвто и да било начин съда за наличието на каквато и да било причина за невъзможността си да присъстват на това съдебно заседание. Повереникът, който е юрист и адвокат, следва да е много добре запознат с разпоредбите на НПК, в частност с тази на чл. 24, ал.4, т.5 от НПК и най- малкото да предполага какво би могло да се случи на това съдебно заседание след като към датата на същото нито той, нито неговата доверителка са били депозирали каквито и да е било доказателства пред Районен съд-Сливен за наличието на обективна причина за невъзможността им да се явят по делото. В този смисъл в тежест както на частната тъжителка, така и най- вече на нейният повереник е било да се уведомят своевременно за случилото се на 22.11.2024 г. чрез проверка в деловодството на съда и ако преценят да подадат жалба срещу определението за прекратяване на наказателното производство по делото в срока за обжалване на същото - до 5