Решение № 388 от 25.03.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1105/2010
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 25.03.2020
- Състав
- ГРЕТА ИЛИЕВА ЧАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№388
Пловдив,
25.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ -II-ри състав, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова гражданско дело №1105 по описа на Съда за 2010 г. и прие следното:
Производството реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е Молба вх. №3785/04.02.2020 г. от ищеца Д.О.Т. чрез процесуалния му представител адв. А.Д., с която се заявява, че в постановеното по делото решение в диспозитива, признаващ основното вземане в размер на 34 575 евро, Съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва върху главницата, направено в исковата молба, от датата на подаването и - 19.04.2010 г. до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК от ответника Д.К. - Р. е постъпило становище за неоснователност на искането.
След преценка на становището на страните Съдът приема следното:
Молбата по чл.250 ГПК за допълване на решението е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните причини:
В исковата си молба ищецът по делото Д.О.Т. е поискал да бъде заплатена законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане. Съдът е изложил мотиви по отношение на иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, че същият следва да се уважи, като се признае вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 34 575 евро. Макар и вземането за лихва да е акцесорно и да следва вземането за главницата, в случая обезщетение за забава не може да се присъди, тъй като такова искане не е заявено с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а обхватът на производството по чл.422 ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение при подадено от длъжника възражение, е идентичен с предмета на заявеното вземане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователно искането на Д.О.Т., ЕГН **********,*** да се допълни Решение №77/17.01.2020 г., постановено по гр.д. №1105/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, за признаване за установено вземането на Д.О.Т., ЕГН ********** по отношение на Д.Т.К.-Р., ЕГН ********* за лихва върху сумата от 34 575 евро /тридесет и четири хиляди петстотин седемдесет и пет евро/, дължимо на основание Договор за заем от 19.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 4499/28.05.2009 г. на ** С. З., от датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението
Решение подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
СЪДИЯ: