Решение № 453 от 11.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. В., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500310 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260062/05.01.2022г. на В. К. З., ЛН **********, съгласно удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС номер 800084238, изд. на 08.05.2000г., чрез пълномощник срещу Решение № 262864 от 25.11.2022г., постановено по гр.дело № 888/2021г. по описа на ВРС, 10св., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 иск с правно основание чл.124 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4002,96 лв., начислена след корекция на сметка за потребена електрическа енергия на обект в гр. В., ул. ***, присъединен към електропреносната мрежа с кл. номер 1100146277 и аб. номер 0103706249, дължима за периода от 13.02.2016г. до 10.12.2020г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Не оспорва, че между страните съществува валидно сключен договор за пренос и достъп до ел.енергия, както и, че същия се явява клиент с посочените абонатен и клиентски номер. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за незаконосъобразна, а предявения иск за основателен. Оспорва се правото на „ЕРП Север“ АД да събра начислената сума от крайния потребител, доколкото не е налице валидно правоотношение по повод доставката на ел.енергия между крайния клиент и дружеството ответник.Излага се аргументи,че първия възможен момент, когато такова правоотношение може да възникне е 02.05.2019г. /влизане в сила на ПИКЕЕ/.В тази връзка се излагат твърдения , че това ново правоотношение може да обвързва страните сама за напред от тази дата, но не и за минал период. Твърди се, че съставянето на констативен протокол съгласно изискванията на чл.55 от ПИКЕЕ, не е достатъчно за да се приеме, че въззивникът дължи на дружеството заплащането на ел.енергия отчетена в скрития регистър, доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил показанията на скрития регистър към началото на визирания период на корекцията, респективно не е 1 установил, че същата е бил с нулеви показания. Оспорва се твърдяната реална доставка на начисленото количество ел. енергия за посочения период, както и потреблението й от абоната. Твърди се,че не е установено виновно поведение на потребителя, както и липса на негово заявление консумираната от него ел. енергия да се отчита в регистри различни от дневен и нощен. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да им се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Спазен е 14дневния срок по чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ. Ако се приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим към настоящата хипотеза, претендира се отхвърляне на иска на основание чл.183 от ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество доставена и потребена от абоната ел.енергия,чието заплащане същия дължи по силата на валидна облигационна връзка между страните за доставка на ел.енеригия. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. К. З. срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.

В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер н а 4002,96 лв., начислена след корекция на сметка за потребена електрическа енергия на обект в гр. В., ул. ***, присъединен към електропреносната мрежа с кл. номер 1100146277 и аб. номер 0103706249, дължима за периода от 13.02.2016г. до 10.12.2020г. по фактура № 0106436639 от 23.12.2020г.

В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.

Твърди, че не са налице основанията за начисляване на процесната сума по корекция, поради което и не дължи сумата по корекцията. Излага, че не е присъствал на монтажа и демонтажа на процесното СТИ, както и на проверката.СТИ е собственост на ответника и той има задължение да го поддържа в изправно състояние. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Въззиваемия намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и 2 заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Доставчикът е спазил изискванията на чл.10 от ПИКЕЕ. Ако се приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че ищецът – въззивник е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. В., ул. ***, присъединен към електропреносната мрежа с кл. номер 1100146277 и аб. номер 0103706249.

От КП № 5100897/10.12.2020г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Записани са показанията на всички тарифи, вкл.и 1.8.0. Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел посочен с три имена и адрес.

Представен по делото е КП № 581/18.12.2020г. –АУ-Е-000029-60918/15.12.2020г. на БИМ – РО В., от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 022062 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.

Установена е намеса в тарифната схема на електромер, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.

По делото е представено становище от 22.12.2020г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 13.02.2016г. до 10.12.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.

Изготвена е фактура № 0106436639 от 23.12.2020г. на стойност 4002.96 лева.

3

От Протокол за монтаж № 1057063 от 12.02.2016г. се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.

От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза, която съда кредитира, се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ.Натрупаната в регистър 1.8.3 ел.енергия е преминала през СТИ, не е отчетена, но е доставена и съответно потребена от абоната. Нулевите показания на първа и втора тарифа на СТИ, означават, че при монтажа същия е бил нов, от което следва, че показанията и на останалите тарифи са нулеви.

Направените изчисления и остойностяване на начислената ел.енергия в процесната фактура са математически точни и крайната цена е съобразена с решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесиня период.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласи доказателства чрез разпит на Величка Спасова Кирова, актосътавител, от които се установява, че при проверката на процесното СТИ и съставяне на КП, вписания в него свидетел е присъствал и е запознат с констатациите вписани в него, подписал е протокола без възражения.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.