Решение № 189 от 30.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. С.З., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Н.ай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Н.ай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501568 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Г. Й. Д. от гр.С.З. против решение № 260570 от 23.06.2021 г., постановено по гр.дело № 369/2021г. по описа на Старозагорски районен съд.

Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определен режима на лични контакти между детето и бащата. Счита, че то е незаконосъобразно и излага подробни съображения в тази насока. Претендира режима на лични контакти между бащата и детето да бъде всяка първа и трета събота от 9 часа до 13 часа в присъствието на майката до 3 годишна възраст.

Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъде уважена предявената от тях претенция, както и присъждане на направените по делото разноски.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Р. ИВ. В. от гр.П., чрез пълномощника си адв.М.Н. от АК – С.З., взема становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение, следва да бъде потвърдено.

Излагат се съображения в тази насока.

По отношение на твърдението му, че работи в събота, въззиваемият моли да му се даде възможност да представи доказателства в съдебно заседание, а именно нарочен документ издаван всяка седмица за това.

1

Въззивникът Г. Й. Д., редовно и своевременно призована, явява се лично, заедно с нея се явява и адв. К.А., надлежно упълномощена по делото, като по съществото на делото излагат доводите си за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение в обжалваната му част относно режима на свиждане на детето с бащата. Молят обжалваното решение в обжалваните от тях части да бъде отменено в тези му части и съответно да се уважи изцяло подадената от тях въззивна жалба. Претендират и за присъждането на направените от тях разноски. Подробните съображения за това са изложени, от адв. А. в откритото съдебно заседание по същото от датата 27.10.2021 год.

Въззиваемият Р. ИВ. В., редовно и своевременно призован, не се явява лично, и не изпраща пълномощник по делото. Подробните съображения на въззиваемия са изложени в депозирания от него по делото писмен отговор.

Дирекция Социално подпомагане- гр.С.З. редовно и своевременно призовани не изпращат представител.

Съдът след като се запозна с всички събрани по делото доказателства, преценени всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, изложени във въззивната жалба и депозирания писмен отговор на същата намери за установено следното:

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявения от въззивника Г. Й. Д. от гр.С.З. срещу въззиваемия Р. ИВ. В. от гр.К., обл.П. иск по чл.127, ал.2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родило детето Н.Р. В.а, родена на датата 21.09.2020г. Още преди да се родило детето, страните се разделили, като само ищцата полагала грижи за детето. Ответникът предоставял средства за издръжката му, но в недостатъчен размер. Ищцата счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът за лични контакти и издръжката му.

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете Н.Р. В.а да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за местоживеене на детето - адресът на майката, и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч. до 12,00ч. в присъствие на майката, след навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч, до 14,00ч., след навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като детето се взема и връща до дама на майката.

Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 220,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до 2 настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Ответникът в срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и имат едно дете. Не оспорва обстоятелството, че страните са разделени. Не възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Счита, че е в интерес на детето да бъде определен по-широк режим за лични контакти, както следва: до навършване на едногодишна възраст на детето - всяка първа и трета неделя от месеца от 12,00ч. до 16,00ч., след навършване на едногодишна възраст на детето - всяка първа неделя от месеца от 10,00ч. до 16,00ч. и всяка трета седмица от месеца от 16,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, след навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка нечетна година - за новогодишните празници, а всяка четна година - за коледните празници.

Счита, че претендиралия размер на месечната издръжка е прекомерен, като изразява готовност да заплаща такава в размер на 120,00лв.

Претендира направените по делото разноски.

Анализирайки всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че в конкретният случай се установява следната фактическа обстановка:

В конкретния случай безспорно се установява и пред двете съдебни инстанции, и не е спорно между страните, че видно от представеното и прието като доказателство по делото копие на: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акта за раждане с №1920/23.09.2020г. на гр.С.З., страните са родители на детето Н.Р. В.а, родена на 21.09.2020г.

На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша страните в съдебно заседание.

Ищцата Г. Й. Д. излага обстоятелства относно периода след раждането на детето, а именно, че страните са били вече разделени още преди раждането му. От самото раждане на детето само майката е полагала грижи за детето, като бащата го е виждал само два пъти. Първия път е бил няколко дни след раждането, когато ответникът е дошъл в гр.С.З., за да припознае детето, а втория път е бил около Великден, когато е дошъл да го види за около час и половина. През останалото време бащата се обаждал и му пускали детето на видеоразговор да го види. Изрично ищцата уведомила ответника, че може да вижда детето когато пожелае, стига времето да позволява - да не е студено, да не вали, но той не пожелал извън тези два пъти. Дори родителите му не били виждали детето, защото не искали. Ответникът сам определил издръжката, която да превежда на ищцата за детето и превеждал всеки месец по 130,00лв.

Ищцата счита, че тези средства са недостатъчни, тъй като тя отделя по около 3

400,00лв. за нуждите на детето. Помощ й оказвали родителите й, при които живее с детето.

Ответникът Р. ИВ. В. излага обстоятелства, че ищцата не му е разрешила да присъства на раждането, макар да е искал, както и, че са му съобщили за раждането на детето два дни по-късно. Ищцата и майка й правили всичко възможно да го изключат от живота на детето. Той дошъл след раждането в гр.С.З. и подал заявление за припознаване на детето, като тогава ищцата му позволила да го види само за пет минути и не му позволила да го прегърне. След това му показвали детето само на камера и то, само когато той поискал. Ищцата не се сещала сама да му се обади, за да му покаже детето. Ищцата не разрешавала ответникът да вижда детето, като изтъквала различни причини - че било студено. Преди Великден ответникът дошъл и видял детето за около час и половина, но отново не му разрешили да го прегърне. Имал намерение да идва редовно и да вижда детето след като съдът определи режим. За издръжката на детето счита, че са достатъчни 300,00лв., от които той да заплаща 150,00лв. и останалите да се поемат от майката.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът първоинстанционният съд е допуснал и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката С.Р.Д., се установява, че същата е приятелка на ищцата. Детето Н. било на 7-8 месеца. Ищцата била много всеотдайна майка, още преди раждането му всичко било подготвено за месеци напред. Свидетелката е виждала ответника само веднъж, когато още страните не били окончателно разделени и се опитвали да живеят заедно.

Тогава ищцата била много наранена от негова изневяра и макар да била склонна на компромиси, Ответникът предпочел да живее с майка си.

Свидетелката не била виждала ответникът да контактува с детето. Знаела, че около Великден е идвал и е виждал детето, а през останалото време го е виждал само на камера. Ищцата много се притеснявала от контактите на детето с бащата, тъй като детето не познавало баща си и бащата нямал никаква представа от неговия режим и навици. Свидетелката знаела, че ответникът превежда някакви пари за издръжка на детето.

От показанията на свидетелката Н.Р.Й. - майка на ищцата, се установява, че ищцата е много грижовна майка, не оставяла детето на грижите на друг човек за повече от половин час. Детето било много привързано към майка си. Ищцата живеела с родителите си в едно жилище и те й помагали в грижите, но тя и сама се справяла. Детето не познавало баща си. Той дошъл да го види около Великден, а преди това я е виждал само на камера. Ищцата и родителите й не са възпрепятствали контактите на детето с бащата, но той не проявявал желание. Ищцата държала само да е подходящо времето за разходки, а иначе не отказвала контакти. Ищцата се притеснявала от режима за лични контакти на детето с бащата, защото той не можел да го обгрижва. Считали, че в събота е по-подходящия ден за лични контакти, 4 защото в неделя ищцата искала да отиде с родителите си извън града, а и впоследствие когато детето ходи на детска градина, в неделя ще трябва да се подготвят за градина. Освен това ответникът злоупотребявал с алкохол и дори имало инцидент в гр.П., когато той шофирал в нетрезво състояние и предизвикал ПТП. Оттогава свидетелството му за правоуправление било отнето и свидетелката не знаела той как ще идва до гр.С.З., за да вижда детето. А и не била спокойна, след като отново му върнат свидетелството за правоуправление, как ще вози детето в автомобил. Свидетелката счита, че бащата не може да се справи с обгрижването на детето, тъй като и тя самата не се наемала изцяло да го гледа. Свидетелката показвала на ответника детето на камера, тъй като ищцата не желаела да общува с него.

От показанията на свидетелката А.Р. В.а - майка на ответника, се установява, че контактите на бащата с детето са възпрепятствани по всякакъв начин от майката и бабата на детето. Макар бащата да е искал да присъства на раждането на детето, ищцата отказала. Съобщили му за раждането три дни по-късно. Ответникът припознал детето, но нямал никакъв достъп до него.

Заради пандемията му бил отказван личен контакт, а само му показвали детето по „Месинджър“. До този момент не му били позволили да прегърне детето. Ответникът идвал в гр.С.З. около Великден, за да види детето, но виждането било за кратко. Свидетелката посочва, че и тя и съпругът й също не били виждали детето. Те също имали желание да го виждат и да полагат грижи за него, но не им позволявали. Имали условия в дома си да се грижат за детето в режима за лични контакти. Ищцата и майка й използвали различни поводи, за да отказват контактите на детето с бащата. Към момента ответникът бил лишен от правоуправление заради управление на МПС в нетрезво състояние, но той бил допуснал грешка и щял да си понесе последствията. Въпреки това имало начини да идва и да вижда детето.