Решение № 4235 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4235 гр. В., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110105119 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: В., ул. Л. № * срещу Т.п. на НОИ - В., с адрес: гр. В., ул. О. № * иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. е полагала труд на длъжност „стоковед“ в П. за агр. обл. - В., което време следва да бъде зачетено за трудов стаж.

В исковата молба ищцата твърди чрез адв. М. Д., че в периода от 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. е работила на длъжност „стоковед“ в П. за агр. обл. - В., с основно месечно възнаграждение в размер на 140,00 лв., при осемчасов работен ден. Поддържа, че дейността на предприятието била свързана с търговия с торове и препарати за растителна защита, карантина на храните и други дейности, като директор била Д.М., а управлението на предприятието се намирало в гр. В., ул. "С. В." № *. При подготовка на документите за пенсиониране установила, че в нейната трудовата книжка неправилно е вписана като начална дата 09.05.1982 г. вместо 09.08.1982 г., а от ТП на НОИ - В. я уведомили, че за да бъде зачетен трудовия стаж в това предприятие трябва да представи УП - 3 от него или ако са предадени ведомостите в архива на НОИ служебно ще бъде издадено, като се установило, че то е закрито преди повече от двадесет и пет години като относимите книжа и ведомостите са загубени и такива не се съхраняват в архива на НОИ. Излага се, че по идентичен казус друг служител в предприятието е установил трудовият си стаж по гр.д. № * г. на ВРС, 8 с-в.

Поддържа, че за да придобие пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО е необходимо да се установи по съдебен ред придобития от нея трудов стаж за периода от 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. като стоковед в процесното предприятие.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.п. на НОИ - В. е депозирал отговор на исковата молба, чрез юрк. Мл.Кр., с който предявеният иск се оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Излага се, че не е представено удостоверение по чл. 5, ал.

1 или ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като приложеното Удостоверение изх. № * г. на ТП - В. на НОИ удостоверява единствено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни, но не и че същите са изгубени или унищожени. Поддържа се и че не са представени доказателства, че работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, а удостоверението от ТП - В. на НОИ съдържа информация единствено, че липсват писмени 1 данни за положен трудов/осигурителен от ищцата стаж за периода от 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. при работодател/осигурител. Твърди се, че в осигурителния архив не са предавани, съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да се установи трудов/осигурителен стаж от П. за агр. обл. - В.. В евентуалност искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че не са представени доказателства за продължителност на работния ден, работно време с начален и краен час, работно място, характер на работата, трудови функции, конкретната изпълнявана работа. Поддържа се, че решението по гр.д. № * г. на ВРС, VIII с-в не обвързва по задължителен начин състава по настоящото дело. Моли се за прекратяване на производството, а в евентуалност за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнагаждение на основание чл. 9, ал.3 от ЗУТОССР.

В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от своят проц. представител адв. М. Д., чрез която поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът Т.п. на НОИ - В. се представлява от юрк. Мл..Кр., чрез който поддържа изразената позиция по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищцата следва да докаже твърденията си, че в периода 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. е полагала труд на длъжността „стоковед“ в П. за агр. обл. - В., което няма правоприемник, с основно месечно възнаграждение в размер на 140,00 лв., при осемчасов работен ден.

Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В случая горното изискване на закона е спазено, тъй като ищцата е ангажирала по делото решение от * г. по ф.д. № * г. по описа на ВОС, решение от *г. по ф.д. № * г. по описа на ВОС, както и удостоверение издадено по ф.д. № * г. по описа на ВОС, от които съвкупно се установява, а и на съдът е служебно известно, че Държавно окръжно стопанство „Агрохимическо обслужване“ – гр. В., а впоследствие П. за агр. обл. – В., част от структурата на стопанската организация „Агр. обсл.” – С., е с правоприемник според първоначална регистрация по Указ № * за стопанската дейност, държавна фирма „З.” със седалище – гр. В., чиито правоприемник „З.- В” ЕООД понастоящем е заличено дружество.

На следващо място по делото не е било спорно, но и процесуалната позиция на ответника, който е оспорил искът по основание, установяват по несъмнен начин, че на ищцата не е признат именно процесният трудов стаж за периода 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г.

От представените от ищцата удостоверения изх. № № * г. от ТП на НОИ - В. и откази за издаване на удостоверение изх. № № * г. на ТП на НОИ - В., се установява по безпротиворечив начин и че в ТП на НОИ - В. не са налични документи по ведомости за заплати и други трудовоправни документи, от които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или категория труд при осигурител П. за агр. обл. – В. или някой от неговите правоприемници.

В обобщение на горното съдът намира, че е изпълнено условието по чл. 5, ал.1 от ЗУТОССР и за ищцата е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция за установяване на стаж по съдебен ред и производството се явява допустимо, като съдът следва да се произнесе по същество на спора.

За установяване твърденията си, че за сочения период ищцата е работила като „стоковед“ в П. за агр. обл. - В., на първо място страната е ангажирала писмени доказателства - трудова книжка в заверен препис (л. 8), представена и в оригинал в съдебно заседание, в която е налице отбелязване, че ищцата е работила на длъжността „стоковед“ в П. за агр. обл. – В. в периода 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. Трудовата книжка съставлява официален свидетелстващ документ и съдът е обвързан от вписванията в нея, доколкото 2 нейната материална доказателствена сила не бе опровергана по делото, включително не бе оспорена автентичността или съдържанието на вписването в трудовата книжка, извършено от работодателя.

Действително от преписа на трудовата книжка се установява, че направеното в нея цифрово и текстово отразяване на сумарния стаж на ищцата при процесния работодател, а именно 09.05.1982 г. – 29.04.1985 г. и две години и единадесет месеца, не кореспондира на отразяването на отразената по-горе начална дата на възникване на ТПО – 09.08.1982 г. Така посоченото фактическо несъответствие, съдът отдава на допусната техническа грешка при последващия запис, а за меродавна приема датата на първоначалния запис за началото на трудовия стаж - 09.08.1982 г., доколкото е по-ранен, наред с което се поддържа и от ищцата, при все че удостоверява по-къс стаж от погрешно посочения, т.е. на практика представлява признание на неизгоден факт.

На следващо място вписванията в трудовата книжка се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства.

В тази връзка съгласно чл. 6 от ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания е обусловена от представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно тези документи да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл.6, ал. 2 законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.

В процесния случай ищецът е представил надлежно оформена трудова книжка, нарочно предвидена сред документите по чл. 6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, като в нея е направено вписване от работодателя, при който се сочи да е положен стажа, следователно по делото се установява вероятността на трудовия стаж. Респективно налице е специалното условие на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР и в настоящото производство свидетелските показания са допустими.

В тази връзка по делото е разпитан свидетелят М. Ат. Р., която видно от приложения препис от трудова книжка (л. 11) в процесния период 1982 г. – 1985 г. е заемала длъжността „стоковед“ Предприятие „А.обсл.“, респективно отговаря на изискването на чл. 6, ал.4 от ЗУТОССР да е заемал длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

От показанията на свидетелката се установява, че в периода 1982 г. – 1985 г. ищцата е работила като нея на длъжността „стоковед“ в П. за агр. обл. – В., на осемчасов работен ден, със заплата 160,00 - 180,00лв. и работно място в гр. Девня. Показанията са последователни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът ги цени като обективни, пълни и като изградени на базата на преки, дългогодишни впечатления от трудовото битие на ищцата, а на на опосредени и откъслечни такива, наред с което не противоречат на приети за установени като безспорни факти, а и с оглед съвкупната преценка на всички други доказателства и обстоятелства по делото.

В обобщение събраните по делото доказателства, а именно вписването в трудовата книжка на ищцата, преценено съвкупно със събраните гласни доказателства установяват, че в периода от 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. ищцата е полагала труд на длъжноста „стоковед“ в П. за агр. обл. – В., при условията на пълен работен ден, с продължителност на работното време 8 часа, който труд следва да се признае за трудов стаж и стаж при пенсиониране.

По изложените съображения, исковата претенция следва да бъде уважена, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Съдът не събира държавна такса в настоящото производство, защото, съгласно чл. 9 , ал.1 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.

Ищецът не е претендирал разноски, поради което и такива не му се присъждат.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията ищеца В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: В., ул. Л. № *, и ответника Т.п. на НОИ - В., с адрес: гр. В., ул. О. № *, че в периода от 09.08.1982 г. до 29.04.1985 г. В. Л. К., ЕГН **********, е полагала труд като длъжност „стоковед“ в П. за агр. обл. – В., което няма правоприемник, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.