Решение № 3522 от 30.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3522 гр. Пловдив, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117686 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. Д. Ж., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ************** от 31.01.2022 г., който бил недействителен на основание чл.

22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11; чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 33 ЗПК, чл. 68д, ал. 1 и ал.2, т.1, чл. 143 и сл. ЗЗП и за нарушаване на добрите нрави. Бил сключен и отделен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на кредита с „Ай тръст“ ЕООД, по който било уговорено възнаграждение за поръчителя, но платимо в полза на ответника, съобразно общ изготвен погасителен план.

Твърди да е платила на ответника сумата от общо 457,12 лева, от които главница, лихва и възнаграждение за поръчителство. Поради недействителността на договора, на осн. чл. 23 ЗПК, дължима била само главницата от 400 лева, а останалите суми – подлежали на връщане, поради плащането им без основание.

Моли за присъждане на сумите от 13,78 лева – дог. лихва за периода 31.01.2022 г. – 28.02.2022 г. и 43,34 лева – възнаграждение за поръчител за същия период, като недължимо платени във връзка с недействителния договор, ведно със законната 1 лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Признава скл. на дог., но при главница от 413,49 лева, а не 400 лв. Нямало нарушения на ЗПК. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК били спазени, тъй като бил посочен фиксиран ГЛП. Налице бил пог. план. Не било необходимо предоставянето на информация за последователността на разпределение на вноските между различните непогасени суми. Дог. за поръчителство не бил задължителен за получаване на кредита, не влизал в хипотезата на §1, т.1 ДР на ЗПК, съответно – не попадал в тази на чл. 19 ЗПК, като възнаграждението не следвало да бъде включвано в ГПР по кредита. Не била предоставяна заблуждаваща информация, ищецът самостоятелно взел информирано решение за скл. на дог. Оспорва да дължи връщане на суми за поръчителство, т.к. те били дължими на „Ай тръст“ ЕООД, към когото ответникът администрирал сумите, след като ги приемел от потребителя. Не се обогатил неоснователно, при което и не дължал връщане на сумата за възнаграждение, както и на тази за лихва, поради липса на предпоставки за нед. на дог. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява относно дължимостта на претендираните от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан процесният договор за потребителски кредит № ********** от 31.01.2022 г., по който е предоставена сумата от поне 400 лева – главница; падежът на всички вноски е настъпил; във връзка със сключен отделен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на кредита с трето за спора лице - „Ай тръст“ ЕООД, било уговорено възнаграждение за поръчителя, платимо чрез ответника /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 2206/22.02.2023 г. – л.54-55/.

Според договора и прил. № 1 към него – се предоставя кредит от общо 413,49 лева – при главница от 400 лева и 13,49 лв. – застр. премия, платими на 6 вноски, при ГЛП 40 % и ГПР 48,18 %, с общ размер на плащанията 463,79 лева.

Относно възнаградителната лихва:

В договора е уговорен ГЛП – 40 %, при което е налице нищожност на клаузата за начисляването й, поради противоречие с добрите нрави.

При формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да 2 бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален.

В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 40 % годишно, както и годишен процент на разходите от 48,18 %, надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Видно от представената от ответника справка за извършени плащания по договора, която се признава от ищеца, за исковия период е платена именно исковата сума за дог. лихва от 13,78 лева. Тя подлежи на връщане, т.к. е недължимо погасена по нищожна клауза, при което искът е основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

Относно възнаграждението за поръчител за същия период:

Искът е неоснователен. По делото няма ангажирани доказателства за плащане на ответника на сума като възнаграждение за поръчител по сключения с третото лице „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство. Такава няма упомената и в приетата справка от ответника, а други доказателства не са налице. Следва да се подчертае, че в този смисъл, са дадени изрични указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада /вж. пр. опр. от 09.05.2023 г./, но въпреки това данни в насока плащане на подобна сума няма.

Поради изложеното и доколкото док. за плащане няма, а тежестта е за ищеца, съобр. правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – искът следва да бъде отхвърлен.

Само за пълнота се посочва, че въпреки изрично дадените указания на ищеца 3 във връзка с постъпилата молба с искане по чл. 214 ГПК, същите не са изпълнени.

Изложени са подробни мотиви по какви причини т.нар. „изменение“ всъщност не представлява такова, допустимо от посочената норма, а искане за въвеждане на изцяло нови претенции, вкл. за дог. лихва за по – висок размер, който обаче е свързан с период като индивидуализиращ белег /непосочен/, при което и недопустимо изменение на основание и петитум относно единия иск, в т.ч. за добавяне на изцяло нови суми – с основание и размер, които не са били предмет на ИМ /видно от формулирания петитум/. Съображенията не следва да се преповтарят, посочени са и изрично последиците при неизпълнение на указанията, съгл. чл. 101, ал. 3 ГПК. Поради пълната нередовност на искането, а и принципната му недопустимост, съдът не приема да е валидно сезиран с искане за изменение, при което дължи произнасяне само и съобразно предявената ИМ и формулирания от ищеца петитум /л. 15 гръб/.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък и док. за платени 100 лева – ДТ, от която по съразмерност – 50 лева.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, от които по съразмерност – 115,80 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Ответникът също има право на разноски в размер само на юрк. възн., което съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, съдът определя на минимума от 100 лева, от които по съразмерност – 75,88 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да плати на К. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: *********, следните суми:

13,78 лева /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ – получена без основание за договорна лихва за периода 31.01.2022 г. – 28.02.2022 г. по сключен договор за потребителски кредит № ********** от 31.01.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното 4 погасяване, както и 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на 43,34 лева – получена без основание за възнаграждение за поръчител за същия период по договора, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат М. В.

М., с адрес: *********, сумата от 115,80 лева с ДДС /сто и петнадесет лева и осемдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуално представителство на ищеца К. Д. Ж. в производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА К. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: ********* да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от 75,88 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.15/:

***************************************************

***************************************************

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5