Решение № 700 от 21.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Пловдив, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330202197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.

„**“ № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Електронен фиш № 8505872793 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е изтекъл двугодишен срок от датата на извършване на нарушението, което да има за последица погасяване на правомощието на държавата да ангажира административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение. Посочва, че за тези доводи се позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от юрисконсулт П. И., която оспорва жалбата и поддържа ЕФ.

Пледира да е доказано по делото, че към датата на деянието жалбоподателят не е притежавал заплатена винетна такса за ползването на платената пътна 1 мрежа. Поддържа доводите по съпроводителното писмо с вх. № 43738/16.04.2025 г. (лист 1-4 от делото), с които се взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата, както и за доказаност на извършването на нарушението. Моли електронният фиш да бъде потвърден.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. И. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. По делото не е представена разписка или друго доказателство за връчване на екземпляр от атакувания електронен фиш на жалбоподателя, поради което не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече.

В съпроводителното писмо, с което се изпращат материалите по преписката, също се взема становище фишът да не е връчван на жалбоподателя. При тези факти съдът намира, че срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП следва да бъде приет за спазен, а жалбата за допустима, тъй като подаването й преди да бъде връчен обжалваният акт не е процесуален недостатък. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. И. С. бил собственик на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** **** **. Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 1 450 кг и с 2 оси.

На 03.11.2022 г. в 18:19 часа в община *, по път II-64 на км 45+850 в посока намаляващ километър, който участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа, жалбоподателят С. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** **** **, без за превозното средство да е заплатена таксата за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса, по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. За това МПС имало последно заплатена винетна такса, която била валидна за периода от 06.10.2021 г. до 06.10.2022 г., а следващата заплатена такса била с начален период на валидност 13.02.2023 г.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** **** ** по път II-64, км 45+850 в посока намаляващ километър, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с № EC9F31FC4CAE1F31E053031F160AA4A2, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна винетка.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя С. бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8505872793.

По доказателствата:

2

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад № EC9F31FC4CAE1F31E053031F160AA4A2 по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя статични изображения във вид на снимки се установява, че на дата 03.11.2022 г. в 18:19 часа лек автомобил с рег.

№ ** **** ** се е движил по път II-64 на км 45+850 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10682. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.

От справки от АИС-Регистрация за МПС с рег. № ** **** ** (лист 15-16 от делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Рено Клио“, с технически допустима максимална маса 1 450 кг и с 2 оси, а негов собственик е жалбоподателят С. И. С.. Изяснява се още, че в свидетелството за регистрация на превозното средство няма вписан негов ползвател.

От справка за заплатени винетни такси за МПС с рег. № ** **** ** (лист 21 от делото) се установява, че за превозното средство е имало заплатена годишна такса с период на валидност от 06.10.2021 г. до 06.10.2022 г., а следващата винетна такса е с период на валидност от 13.02.2023 г. до 13.02.2024 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Възражението, което се прави с жалбата, съдът намира за изцяло неоснователно. Твърди се да е настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административнонаказателно преследване и налагане на наказание на дееца с позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Предвидените в тази норма срокове са за образуване на административнонаказателно производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), поради което правилото е неприложимо в настоящото производство. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са предвидени за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления. Тези актове не са част от специалното производство по издаване на електронен фиш. При него не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете.

Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш. Приложими в настоящото производство са сроковете на обикновената и абсолютната преследвателна давност, които са с продължителност съответно от 3 години и от 4 години и 6 месеца. В случая тези срокове не са изтекли, тъй като с образуването на съдебното производство по обжалване на електронния 3 фиш обикновената преследвателна давност е прекъсната.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 03.11.2022 г. в 18:19 часа на км 45+850 от път II-64 в посока намаляващ километър, жалбоподателят С. е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** **** **, с технически допустима максимална маса 1 450 кг, без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса. От приложената по преписката справка за заплатени винетни такси за процесния автомобил с рег. № ** **** ** се доказва, че срокът на валидност на последната заплатена такса преди датата на деянието е изтекъл в 00:00 часа на 06.10.2022 г., а след този момент следващата заплатена такса е с начален период на валидност от 18:11 часа на 13.02.2023 г. Следователно към дата 03.11.2022 г., когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от устройство с № 10682 от Електронната система за събиране на пътни такси, за управляваното от жалбоподателя превозно средство е нямало заплатена винетна такса. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл.

187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от своя собственик. От приетата като писмено доказателство справка за собственост на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег.

№ ** **** ** се установява, че негов собственик е именно жалбоподателят С., както и че няма вписан ползвател. Не са ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да представи декларация с данни за друго лице като фактически водач на автомобила, поради което жалбоподателят е годен субект на нарушението. Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба. От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено по непредпазливост, като жалбоподателят дори да не е предвиждал за автомобила, който управлява, не е изпълнено задължението за заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа, то той е могъл и е бил длъжен да го направи.

Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради непропорционалност на наложеното наказание. Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички 4 нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разС.ие без заплатена такса, степента на вината – умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к.а.н.д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд – Пловдив, съгласно което:

„Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.