Решение № 23008 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23008 гр. С, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В Д при участието на секретаря С Н В като разгледа докладваното от Б В Д Гражданско дело № 20231110143392 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът И. С. Г. е предявил срещу ответника П Р Б осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал 1 ЗСВ за заплащане на сумата от 251 468 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (02.08.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения при освобождаване от длъжност в съдебната система на лице с повече от 10 години стаж на такава длъжност, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1374, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.07.2023 г. – 01.08.2023 г.

Ищецът твърди, че притежава над 20-годишен стаж в органите на съдебната власт, като последната заемана длъжност е била главен прокурор, считано от 26.11.2019 г. С Указ №.... на президента на Република България от 15.06.2023 г. бил освободен от тази длъжност.

На 16.06.2023 г. заявил писмено пред Прокурорската колегия на ВСС желание да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във ВКП. В тази връзка поддържа, че освобождаването му от длъжността „главен прокурор на Република България“ не влече автоматично като последица отстраняването му от цялата съдебна система. Поради непоносимия медиен и политически натиск, по-късно, на 19.06.2023 г. внесъл оставката си, като в същия ден било проведено заседание на Прокурорската колегия на ВСС, на което искането му за преназначаване било игнорирано, а кадровият орган приел за сведение искането му за оставка. С ново заявление от 27.06.2023 г. ищецът поискал изрично произнасяне по оставката му, като на последващо заседание на 05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС приела, че ищецът не бил магистрат, считано от 15.06.2023 г. Ищецът излага доводи за незаконосъобразност на това решение, тъй като смята, че на посочената дата е бил освободен единствено от длъжността „главен прокурор на Република България“, а не и като редови прокурор. На 23.06.2023 г. подал молба до прекия си работодател – ответника, с която поискал трудовата му книжка да бъде оформена своевременно, както и да му бъдат изплатени дължимите обезщетения по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 224 КТ. На 10.07.2023 г. получил заповед, издадена от временно изпълняващия функциите главен прокурор, съгласно която актът за заемане на длъжността „главен прокурор на Република България“ бил 1 прекратен, считано от 15.06.2023 г., и на ищеца не се дължат никакви обезщетения. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и излага доводи за дължимост на същото. Посочва, че то има характер на благодарствено, гратификационно обезщетение, като в разглеждания случай са налице всички законоустановени изисквания са изплащането му, посочени в чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Претендира и обезщетение за забава, считано от 19.07.2023 г., от която дата не изпълнява длъжността „прокурор“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 12.06.2023 г. Пленумът на ВСС с решение по протокол №... от дистанционно заседание на основание чл. 175, ал. 5, вр. чл. 173, ал. 3 ЗСВ установил основания за предсрочно освобождаване на ищеца от длъжността „главен прокурор“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл.

129, ал. 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, посочени в предложение с вх. номер ВСС-.../22.05.2023 г. от четирима членове на Прокурорската колегия на ВСС, и предложил на президента на Република България предсрочното освобождаване на ищеца от длъжността „главен прокурор“. Впоследствие, с Указ №... от 15.06.2023 г. на президента на Република България, ищецът бил освободен от тази длъжност.

Съгласно предвидената в ч. 169, ал. 5 ЗСВ възможност, на 16.06.2023 г. ищецът подал заявление с искане за назначаване на длъжност „прокурор“ във ВКП, но впоследствие на 19.06.2023 г. подал ново заявление, с което изразил нежелание за това назначаване. С решение по протокол №.../19.06.2023 г., т. 5, ПК на ВСС приела за сведение заявлението на ищеца от 19.06.2023 г., като това решение било допълнено с решение по т. 12 от протокол №.../12.07.2023 г., с което производството по преназначаване на ищеца на длъжност „прокурор“ във ВКП било прекратено на основание чл. 56, ал. 1 ГПК. Сочи, че жалбата на ищеца срещу решението по т. 5 от 19.06.2023 г. била оставена без разглеждане, а жалбата му срещу решението по т. 12 от 12.07.2023 г. – отхвърлена като неоснователна от Върховния административен съд. Излага доводи, че обезщетението по чл. 225 ЗСВ има благодарствен характер, който не кореспондира с накърняването престижа на съдебната власт, без значение реда, по който е било установено, поради което намира претенциите на ищеца за неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 225, ал. 1 ЗСВ в тежест на ищеца е да установи, че се е намирал в правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжност в съдебната власт повече от 10 години и не по-малко от 20 години; освобождаване от заеманата длъжност на основание, различно от влязла в сила присъда, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, както и размера на брутното му месечно възнаграждение за месеца преди освобождаването му от длъжност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

В тежест на ответника е да установи направените от него възражения, а именно че по отношение на ищеца е било установено основание за предсрочно освобождаване от длъжността „главен прокурор“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт, така както е описано в отговора на исковата молба.

С оглед становищата на страните с обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че ищецът има повече от 20 години стаж в съдебната власт; и 2. че ответникът не е изплащал на ищеца суми за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

От фактическа страна

2

С решение по протокол №... от 12.06.2023 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет на основание чл. 175, ал. 5, вр. чл. 173, ал. 3 ЗСВ е установил основания за предсрочно освобождаване на И. С. Г. от длъжността „главен прокурор на Република България“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно КРБ, посочени в предложение с вх. номер ВСС-.../22.05.2023 г. от четирима членове на Прокурорската колегия на ВСС и е предложил на президента на Република България предсрочното освобождаване на И. Г. от длъжността „главен прокурор“.

На 15.06.2023 г. с указ №... президентът на Република България на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 КРБ е освободил И. С. Г. от длъжността „главен прокурор на Република България“.

На 16.06.2023 г. ищецът е подал заявление до Прокурорската колегия на ВСС, с което е заявил желание да бъде преназначен на длъжността „прокурор“ във ВКП.

На 19.06.2023 г. ищецът е подал молба до Прокурорската колегия на ВСС, с която е заявил, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във ВКП и изобщо да продължи да работи в П Р Б, както и че с молбата депозира оставката си.

С решение по протокол №... от 19.06.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е приела за сведение молбата на И. Г. от 19.06.2023 г. по-горе. С влязло в сила определение от 26.01.2024 г. по адм.д. № 6876/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е била оставена без разглеждане жалбата на ищеца срещу това решение. Впоследствие с решение по протокол №... от 12.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е допълнила решението от 19.06.2023 г. като е прекратила на основание чл. 56, ал. 1 АПК производството по преназначаване на И. Г. на длъжност „прокурор“ във ВКП. Със същото цитирано по-горе влязло в сила определение от 26.01.2024 г. по адм.д. № 6876/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, жалбата на ищеца срещу това решение е била отхвърлена.

На 23.06.2023 г. ищецът е подал заявление до и.ф. главен прокурор, с което е поискал във връзка с депозираната му оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ трудовата му книжка да бъде оформена съобразно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, и да му бъдат изплатени дължимите обезщетения по чл. 224 КТ и чл. 225 ЗСВ.

С решение по протокол №... от 05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е оставила без разглеждане искането на И. Г. за постановяване на решение на основание чл. 129, ал. 3, т.

2 КРБ, вр. чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. С окончателно решение от 14.11.2023 г. по адм.д. № 6925/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е била отхвърлена жалбата на ищеца срещу това решение на ПК на ВСС.

На 07.07.2023 г. със заповед № .... на и.ф. главен прокурор на основание чл. 129, ал. 3, т.

5 КРБ и указ №... от 15.06.2023 г. на президента на Република България е прекратен актът за заемане на длъжност на ищеца, считано от 15.06.2023 г. Съгласно заповедта не се дължат обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което последният пълен отработен месец от ищеца е месец май 2023 г., като сумата на начисленията, формиращи пълното му месечно възнаграждение за същия месец, е в размер на 12 573, 40 лв.

От правна страна

Съгласно 129, ал. 2, изр. първо КРБ председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Основанията за предсрочно освобождаване на главния прокурор са регламентирани в чл. 129, ал. 3 КРБ, като в т. 5 е посочено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Съгласно чл. 175, ал. 5 ЗСВ основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се 3 предлага на президента на Република България неговото освобождаване. В разглеждания случай ищецът е бил предсрочно освободен от заеманата длъжност „главен прокурор“ именно при прилагане на цитираните разпоредби, като законосъобразността на предсрочното освобождаване не е предмет на разглеждане в настоящото производство и съдът в рамките на това производство не разполага с правомощие да извършва преценка за законосъобразност или съответствие с Конституцията на решението на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол №... от 12.06.2023 г., с което са били установени основания за предсрочно освобождаване тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.на ищеца (накърняват престижа на съдебната власт по чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно КРБ ) и е било предложено предсрочното му освобождаване, и на указ №... на президента на Република България, с който ищецът е бил предсрочно освободен. Тези актове са стабилни и обвързват настоящия съдебен състав.