Решение № 266647 от 23.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. ЯНА

ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13258 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20234768 от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 59347/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, са отхвърлени предявените от Н.Г.А. и М.Г.С., конституирани в хода на производството на мястото на починалия ищец Г.Х.С., срещу „И.К.К.” ЕАД искове с правно основание чл.49 ЗЗД - за заплащане на сумата от 426, 46 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1 000 лв. – неимуществени вреди, претърпени вследствие на противоправно поведение на служител при ответното дружество, извършено на 16.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 396 лв., представляваща сторени разноски в производство по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците Н.Г.А. и М.Г.С.. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че решаващият съд не е съобразил и ценил ангажираните от ищцовата страна доказателства. В представената поръчка за ремонт № 81347485 от 16.01.2019 г. е отразено, че автомобилът е приет в сервиза в 10.26 часа от лицето Д.Д.. От този момент, който е почти час преди извършване на нарушението, МПС е било в държане на ответното дружество респ. неговите служители. Невъзможно е, след като е предал автомобила за ремонт ищеца да е управлявал същия в 11.11 часа на същата дата. Наред с това от кореспонденцията, водена между дружеството и ищеца, се установява, че последният своевременно е уведомил „И.К.К.” ЕАД, че докато превозното средство е било в тяхно владение и държане му е наложена глоба за извършено нарушение, като е поискал от ответника да му предостави данни за техния служител управлявал автомобила на процесните дата и час. За създалата се ситуация са уведомени и органите на КАТ при СДВР. Считат, че първоинстанционният съд в противоречие на закона и съдебната практика е отказал да разгледа исковете като предявени по чл.45 ЗЗД, а ги е квалифицирал като такива по чл.49 ЗЗД. Така съдът е променил и доказателствената тежест и е поставил ищеца в невъзможност да докаже твърденията си поради преждевременната му смърт. Молят съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове. Претендират сторените по делото разноски и правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ищците от „И.К.К.” ЕООД, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано решаващият съд правилно е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че автомобилът е предаден на ответника, че същият към момента на извършване на нарушението е бил в държане на негов служител. Счита, че исковата претенция правилно е квалифицирана като иск по чл.49 ЗЗД. Дори да се приеме, че се касае за иск по чл.45 ЗЗД, то не са налице предпоставките от фактическия състав за ангажиране на деликтната му отговорност.

При условията на евентуалност поддържа, ако съдът приеме, че ищците са претърпени вреди от заплащане на наложеното на наследодателя им административно наказание – глоба, то те не са нито преки, нито непосредствени. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.189 ЗДвП същият е разполагал със средство за защита, като подаде жалба срещу наложеното му наказание. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че 16.01.2019 г. в 10.26 ч. е предоставил на ответника, който е оторизиран сервиз на коли марка „Хюндай“, собствения си лек автомобил за ремонт. В 11.11 ч. на същия ден му е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, изразяващо се в превишена скорост от 48 км/ч установено с автоматизирано техническо средство - камера. От приложена към фиша снимка е видно, че той не е управлявал автомобила. Установявайки това, уведомил КАТ при СДВР. От там го информирали, че може да промени адресата на санкцията, само ако им предостави информация кой е управлявал процесния автомобил в този ден и час. След проведен разговор с управителя на сервиза, последният му предложил да си поделят санкцията понеже вината била взаимна. Предвид това ищецът с молба изпратена по „Еконт“ поискал ответното дружество да му предостави данните на лицето, служител в сервиза, което е управлявало автомобила, но отговор не получил. С оглед високия размер на наложената санкция и възможността същата да бъде погасена в по - малък размер внесъл 70 % от глобата на 29.05.2019 г., която с таксата за превод възлиза на 424, 46 лв. Твърди, че на 31.05.2019 г. е подал възражение до КАТ при СДВР, с което уведомил органите на реда, че „И.К.К.“ ЕАД не му е предоставило необходимите данни на лицето, управлявало автомобила му по време на извършеното нарушение от Закона за движение по пътищата, като той заплатил санкцията и помолил за съдействие за издирване на действителния нарушител, за което също не получил отговор. Твърди, че случилото се му е създало притеснения и отрицателни емоции, свързани с отсъствие от работа и отразяване на незаслуженото наказание в шофьорското му досие, което би могло да рефлектира върху бъдещите му граждански застраховки на личния му автомобил. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 424, 46 лв., представляваща имуществени вреди причинени му от негов служител, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 1 000 лв., представляваща понесени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наложената санкция. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че негов служител не е извършвал нарушение на правилата за движение. В условията на евентуалност поддържа, в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение, то отговорността му е безвиновна.

Позовава се на т.1 от Постановление 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно което на обезщетение по чл.45 ЗЗД подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Ако се приеме, че ищецът е понесъл вреди от заплащане на глоба за наложено му административно наказание, то те не са нито преки, нито непосредствени. Още повече, че същият е разполагал със средство за защита срещу наложената му глоба като обжалва електронния фиш съгласно разпоредбата на чл. 189 ЗДвП. В случай, че е пропуснал срока да направи това или пък жалбата му е била отхвърлена са обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на дружеството. Счита претенцията за неимуществени вреди също за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представената поръчка за ремонт № 81347485 Г.Х.С. е оставил на 16.01.2019 г., в 10.26 часа лек автомобил марка „Хюндай”, модел „IX35 FL”, с рег. № ******в сервиз на „И.К.К.” ЕАД, ***, който е приет от лицето Д.Д.- приемчик. Поръчката е подписана от двете страни по правоотношението

Съгласно електронен фиш серия К № 249215, издаден на 16.01.2019 г. от МВР-СДВР, за установено с автоматизирано техническо средство или система нарушение, на същата дата в 11.11 ч. в гр. София, по Околовръстен път срещу № *** (Хюндай), при ограничение, въведено с поставен знак В -26, в населено място от 50 км/ч, моторно превозно средство марка „Хюндай”, с рег. № ******, собственост на Г.Х.С., е преминало с установена стойност на скоростта от 95 км/ч (при толеранс 3%), което е нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на собственика е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. Във фиша е отбелязано, че съгласно чл.189, ал.9 ЗДвП при доброволно заплащане на глобата в 14-дневен срок от датата на получаването му се дължат 70 % от размера на наложената глоба или 420 лв. На основание чл.189, ал.5 ЗДвП водачът е уведомен, че следва да заплати глобата по посочена сметка или да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Към фиша била приложена и снимка на автомобила, управляван от неустановено по делото лице, с отбелязана измерена скорост от 98 км/ч.

С молба от

28.05.2019 г. до „И.К.К.” ЕАД, ищецът е заявил, че след предаване на притежавания от него автомобил в 10.26 ч. на 16.01.2019 г. в сервиз на ответника, в 11.11 ч. на същата дата е издаден фиш за превишена скорост. Към този момент автомобилът му е бил във владение на сервиза за диагностика и ремонт на шум в предницата, е поискал дружеството да му предостави информация за служителя управлявал превозното средство към момента на извършване на процесното нарушение. Съгласно представената разписка молбата е връчена на ответника на 29.05.2019 г. чрез „Еконт Експрес”.

Видно от разписка

№ 0600009107124823 от 29.05.2019 г. Г.Х.С. е заплатил по сметка на МВР сумата от 424, 46 лв., от която: 420 лв. за електронен фиш серия К 2492153 и 4, 46 лв. – такса за превода.

На 31.05.2019 г. ищецът е депозирал възражение до директора на СДВР – КАТ, срещу наложената му санкция. Твърди, че по времето, когато му е състав акта за нарушение на ЗДвП, автомобилът му е бил в оторизиран сервиз на „Хюндай” и не е бил управляван от него. При опит да получи информация за служителя на сервиза, управлявал автомобила на процесната дата и час, управителят на дружеството му предложил да си поделят санкцията, като му предостави ваучер за отстъпка на техните услуги на стойност 210 лв., тъй като вината била взаимна. След като не се възползвал от отправеното предложение, получил отговор да подаде писмена молба, на която ще му отговорят в законоустановения срок. Моли СДВР КАТ - София да изиска от ответното дружество необходимите данни за техния служител, който е управлявал автомобила и е нарушил правилата за движение по пътищата, както и да отмени наложената му санкция.

Видно от представения препис – извлечение от акт за смърт, издаден от район „Надежда”, гр. София, както и удостоверение за наследници, Г.Х.С. е починал на 21.04.2020 г. и е оставил за свои наследници по закон Н.Г.А. (дъщеря) и М.Г.С. (син).

С определение от 23.07.2020 г. на мястото на починалия в хода на висящия съдебен процес ищец са конституирани наследниците му по закон.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата, по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени при управление на притежавания от него автомобил с превишена скорост след предаването му за ремонт на ответника. Отговорността на възложителя на работата е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата. Предвид заявените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава исковата си претенция, се налага изводът, че решаващият съд е дал вярна правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, поради което доводите на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cd02313-6f40-40f3-808e-36b8cda54b7e