Протокол № 379 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 379 гр. Варна, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500264 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:25 часа се явиха:

----------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“ – ГР. СУВОРОВО, редовно призована, представлява се от адв.

И. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззиваемата Г. В. Г., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. М. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№98148/25.11.2025г., подадена от СУ „Никола Йонков Вапцаров“, представлявано от И.К. – директор, чрез адвокат С. Д., срещу Решение №3979/10.11.2025г., постановено по г.д.

№6585/2025г. по описа на ВРС, 50 състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. В. Г., ЕГН **********, извършено със Заповед №РД 08- 1108/28.03.2025г. на Директора на Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, град Суворово, Област Варна, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и Г. В. Г., ЕГН **********, е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“ при Средно училище 1

„Никола Йонков Вапцаров“, град Суворово, Област Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че не е налице законово изискване, в заповедта за уволнение да се съдържа подробно изложение на фактите и обстоятелствата, въз основа на които работодателят е упражнил своето правомощие. Излагат се аргументи, че работникът е бил запознат с промяната в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, в която е добавено изискване за притежаване на минимум V ПКС.

Конкретизира се, че ищецът Г. е знаела, че не притежава такава квалификация, поради което и не е била поставена в невъзможност да упражни правото си на защита. Сочи се, че промяната в длъжностната характеристика е въведена с цел осигуряване на по-висок професионален стандарт и по-добро методично ръководство на учебното заведение, поради което и не представлява злоупотреба с право. Допълва се, че работодателят не е бил уведомен, че работникът е заемал ръководна синдикална длъжност, както и такава информация е липсвала в трудовото му досие, поради което и същият не е бил длъжен да отправи запитване към работника дали се ползва със закрилата по чл.333 КТ. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор с вх.№7899/30.01.2026г., подаден от Г. Г., чрез адвокат М. Д., в който се оспорва основателността на жалбата и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Споделят се изложените в решението правни аргументи за липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, с което е ограничено правото му на защита.

Допълва се, че работодателят е бил длъжен да се осведоми дали работникът не се ползва със специалната защита по чл.333 КТ. Обобщава се, че в нарушение на чл.8, ал.1 КТ работодателят е действал единствено с цел да прекрати трудовия договор на ищеца Г., а не с цел да осигури по-добро управление на учебното заведение. Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания.

АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора, но имаме и допълнение на нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл.

266, ал. 2, т.1 от ГПК.

Тъй като представляващият училището И.К. е назначен от 10.09.2024 г., на него не са му били известни другите дела, които са били водени в училището преди него, а както е известно по делото не е уведомявано ръководството на училището за съществуването на тази синдикална организация „Спартак“. С оглед на това едва след подаване на въззивната жалба на мен ми попадна дело, от което установих, че така създадената синдикална организация „Спартак“ през 2021 г. с трима члена, е създадена от тези трима члена, всеки един от които се ползва със синдикална защита по чл.

333, ал. 3 от КТ. Двама от членовете са били избрани за председател – ищцата и още едно лице, а З.М. И. за секретар на синдикалната организация в училището. Третия член, видно от приложения протокол като директор към този момент няма право да бъде председател, той в същото време е бил 2 председател на същата синдикална организация на областно ниво. Така е създадена една синдикална организация от трима души, в която и тримата членове имат синдикална защита, а директорът Д. Р.К., който е председател на областта, той е следвало да дава съгласие за уволнението на останалите двама члена.

Всичко това говори за една злоупотреба с правото на синдикално сдружаване, която е била извършена в това училище със създаването на тази синдикална организация. Очевидно е създадена само с цел да брани тримата си членове от уволненията, при които е предвидена закрила по чл. 333 КТ и евентуално при уволнение, тези хора да бъдат възстановявани на това основание, че не е давано съгласие. Самите Вие сте се произнесли и съм Ви подготвила този акт, с който сте възстановили този директор Д. Р., точно защото бил председател на синдиката.

Моля да приемете две удостоверения от които да установите, че към момента, в който е създадена и към момента на процесното уволнение Д. Р. е бил председател на същия синдикат към областта, трудовият договор на моя доверител и Вашето решение за възстановяване на Д. К., с което отменяте неговото уволнение. Представям препис за насрещната страна.

На настоящия директор не са му известни тези дела, той не е бил в училището преди това, аз намерих това решение сега.

АДВ. Д.: Противопоставям се на приемането на тези доказателства, тези факти са известни на директора. От друга страна той като работодател е задължен преди прекратяване на един трудов договор да поиска и да събере предварителна информация по чл. 333 КТ дали лицето, към което предприема действия по съкращаване ползва закрила. Било то закрила по повод заболяванията, които са в чл. 333 КТ или синдикална защита. По делото има достатъчно доказателства, които са представени от наша страна, от които се установяват тези факти за наличието на синдикална организация в процесното училище, структурата и ползвана закрила, включително представени и от Синдикат „Спартак“, които са изискани изрично от въззивната страна в първоинстанционното производство. Така че това не е нов факт, ново обстоятелство към настоящия момент, аз се противопоставям на тези доказателства. Този факт е до болка известен на настоящия директор на училището.

АДВ. В.: Направеното възражение няма нищо общо с фактите и обстоятелствата, за които аз представям тези доказателства, като твърдя, че е налице злоупотреба с правото на синдикално сдружаване.

АДВ. Д.: През 2025 г. в края, по искане на училището е представено удостоверение, че З.М., Г. Г. и Й. П. са членове на синдикалната структура „Спартак“. Това удостоверение е представено, то е от 08.09.2025 г. и е представено в съда в края на м. декември 2025 г. чрез адв. К.Г., който към този момент е обслужвал училището по договор. Така че фактът за наличие на синдикална структура и ползвана синдикална защита е известен, както и необходимостта работодателят да се заинтересова и да събере такава информация, а видно от цялото личното трудово досие, което е приобщено по делото, искане за такава информация няма.

АДВ. В.: Установява се по делото, че тримата членове на синдикалната 3 организация не са плащали членски внос, има бележка, че ищцата въобще не е плащала членски внос и понеже не са обявили създаването на тази организация, разбираме и можем да твърдим, че има злоупотреба с право.

СЪДЪТ, като взе предвид, че пред първата инстанция са събирани доказателства относно членството на въззиваемата в синдикална организация „Спартак“, както и че несвоевременно е направено възражение за злоупотреба с право намира, че не са налице основанията по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за събиране на приемане в днешно съдебно заседание на представените от въззивника писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово за приемане по делото на представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства, копия заверени за вярност, а именно: удостоверение от Синдикат „Спартак“ изх. № 21/23.06.2022 г., трудов договор № РД-45/09.09.2024 г., удостоверение от Синдикат „Спартак“ изх. № 3/18.02.2022 г., решение № 1500/25.11.2022г. по гр.д.№ 1861/2022 г. по описа на ВОС;

ПРИЛАГА същите към корица на делото.

АДВ. Д.: Ние оспорваме въззивната жалба, поддържам отговора.

Ще си позволя да представя в днешно съдебно заседание три документа.

В периода 2 – 6 март 2026 г., след внасянето и на нашия отговор, има изпратени заявки до Началника на Инспектората по образованието във Варна за свободно работно място Заместник-директор учебна дейност за осем, за четири и за два часа, т.е. за същото работно място. За длъжността се изисква професионален опит, който ще бъде предимство и диплома за завършено висше образование. Няма никакви допълнителни изисквания, дори в изискванията за висше образование не е посочено дали трябва да е педагогическо образование или не. Това е по повод нашите твърдения за недобросъвестно упражняване на работодателските права от страна на директора. Дори професионалният опит е с предимство, но какъв професионален опит?

АДВ. В.: Противопоставям се да бъдат приети, тъй като такива твърдения не са налични в исковата молба. Злоупотребата, за която се твърди, фактите и твърденията, които се излагат са различни от фактите в днешно съдебно заседание. Считам, че не следва да бъдат приети, моля да ги върнете.

СЪДЪТ като взе предвид, че представените доказателства обективират нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК намира, че същите са допустими и като такива следва да бъдат приети по делото, като тяхната относимост ще бъде ценени по съществото на спора, поради което

4

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото копия заверени за вярност на заявка за свободно работно място в СУ „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Суворово с изх. № 464/02.03.2026 г., заявка за свободно работно място в СУ „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Суворово с изх .№ 467/06.03.2026 г., заявка за свободно работно място в СУ „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Суворово с изх. № 468/02.03.2026 г.

АДВ. В.: Представените доказателства по никакъв начин не могат да докажат злоупотреба с права. Дадени са някакви изисквания, това не е длъжностна характеристика, която да е връчена, вакантно е мястото в момента и за това са пуснати съответните заявки. Считам, че не биха могли да докажат обстоятелствата, за които са представени.

Представям списък с разноски. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представям списък с разноски. Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските, договори за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. В.: Считам, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Съдът е приел, че е налице злоупотреба с право при издаване на процесната заповед. Изводите на съда за злоупотреба с право са в противоречие с материалния закон, а именно чл. 8, ал. 2 от КТ и са необосновани. Няма как да се приеме, че поставянето на изисквания за заемане на длъжността, включително за притежаване на най-ниската пета ПКС към заместник-директор на средно училище са злоупотреба с право.