Акт № 1670 от 05.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Десислава В. Добрева като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430100656 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№656/2026г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от К. Х. Й., ЕГН**********, против ЛЕНДИВО ООД, ***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №2499993/09,11,2024г. и иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 евро, недългжимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №2499993/09,11,2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2499993/09,11,2024г. за сумата от 300лв. Твърди се, че е предвидено Договорът да бъде обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, се начислява неустойка. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11 от ЗПК, посоченият ГПР по договора не включва всички разходи по кредита. Твърди се, че договорът е нищожен. Твърди се, че сумите по договора са платени.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЛЕНДИВО ООД, ***, чрез адв. Хр. М., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор е действителен, като са спазени всички изисквания по ЗПК, по отношение формирането на ГПР. Сочи, че 1 уговорената неустойка не е включена в ГПР, тъй като кредитодателя е длъжен да посочи ГПР към датата на сключване на договора за кредит, а неустойката се дължи евентуално в 14- дневен срок. Твърди се, че клаузата за неустойка е действителна, както и че не е налице неравноправност по ЗЗПотр. Не се оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от 25 евро по процесния договор.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, съдът постановил за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните: факта на сключване на процесния Договор за потребителски кредит №2499993/09,11,2024г. и факта на заплащане на сумата от 25 евро по договора от страна на ищеца- заемател. По делото се установява, съобразно съдържанието на процесния догово е сключен за сумата от 300лв., за срок от 30 дни, при ГПЛ от 36,00% и ГПР от 42,58 %. Установява се също, че по силата на чл. 17 от Договора за кредит, заемателят следва да представи обезпечение в полза на кредитора- поръчител или банкова гаранция, които следва да отговарят на определени условия. Установява се също, че по силата на чл. 27 от Договора, при непредставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е представено обезпечение. По делото няма спор между страните относно факта на усвояване на заетата сума от страна на ищеца- заемател. По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че номерът на процесния договор е 99993/09,11,2024г., за сумата от 300 лева и срок от 30 дни. ВЛ е установило, че по процесния договор е начислена неустойка от 81лв., както и сума от 464,67 лева- съставляваща разходи за извънсъдебно събиране и неустойка за просрочие, като по този начин, общата дължима сума по договора е в размер от 854,67 лева. ВЛ е установило също, че след падежа-на 16,05,2025г, ищецът е погасил изцяло задълженията по договора, в размер на 854,67 лева. ВЛ е установило също, че при включване на неустойката по договора, ГПР ще е 2229%.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

2

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция– търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 17 от Договора за заем, предвиждаща задължение за заемателя за представяне на обезпечение - в тридневен срок от сключване на договора, чрез поръчител или банкова гаранция, е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза, въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на определени условия, са трудно осъществими и то в предоставеният кратък срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.20 от ЗЗП. Заедно с това, вземането за неустойка е фиксирано- още при сключването на договора за заем и е включено като част от погасителната вноска по погасителен план. Така, тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора 3 на обезпечение. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът намира, че клаузата за неустойка по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая формално посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита- уговорената и начислена неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

4

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът приема също, че клаузите по чл. 10 и 11 от процесния договор, предвиждаща заплащането на разходи по събиране на вземането и съответно начисляването на сумата от 464,67 лева- съставляваща разходи за извънсъдебно събиране и неустойка за просрочие, за нищожни. Съгласно чл.

33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Следа да се посочи, че тази сума също не е включена при формиране на ГПР.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл.

19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем №99993/09,11,2024г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД С оглед изхода на спора за недействителността на процесният договор за заем, като основание за плащане на сумите по него, съдът приема, че даденото по него следва да се приравни на изначална липса на основание. Съобразно нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне- в случая ищцата е извършила плащане, без основание в полза на първия ответник, който дължи връщане на взетото.

Съдът приема за установено, съобразно заключението на ВЛ, че по процесния договор е постъпило пълно плащане /макар и със забава/. По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК е прието направеното изменение на иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като е приет за разглеждане за сумата от 283,60 евро.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на сумата от 283,60 евро, представляваща недължимо платена сума, над размера на главницата, по процесния Договор за паричен заем е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

Съобразно изхода на спора, следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представеният списък на разноските, вкл. държавна такса и адв-. възнаграждение. С оглед на изрично 5 направеното възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, съдът намира, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, същото за основателно, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора. Съдът приема, че претендираното адв. възнаграждение по установителния иск от 511,29 евро и по осъдителния-от 204,51 евро, се явяват прекомерни. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде определено общо възнаграждение по двата иска от 400 евро.

Следва в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от общо 671,12 евро.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №99993/09,11,2024г., сключен между К. Х. Й., ЕГН**********, като заемател и ЛЕНДИВО ООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, като заемодател.